Преди една година светът с ужас наблюдаваше началото на многонационално издирване на търговска подводница и петима пътници, което дни по-късно завърши с трагедия. Зловещото зрелище накара малката, но нарастваща общност на любителите на дълбоководни пътешествия да настръхне. OceanGate, противоречивият оператор, стоящ зад злополучната подводница, се отказа малко след като официални лица разкриха, че плавателният съд е имплозирал по пътя си към мястото, на което е потънал "Титаник".

След като OceanGate прекрати дейността си, пазарът за подводен туризъм на "Титаник" изглеждаше затворен. Но вместо да провали цялата индустрия, събитието даде възможност на операторите на подводници да удвоят посланията си, че предлагат безопасна услуга и да представят OceanGate като некоректен стартъп.

Един от водещите оператори на подводници, нетърпелив да докаже, че Titan не е успяла да отговори на индустриалните стандарти, които могат да направят пътуванията до океанското дъно относително безопасни, вече планира свое собствено пътуване до останките на "Титаник".

"Ако има някакъв положителен резултат от ситуацията, то той ще бъде, че се правят по-нататъшни инвестиции в дълбоководни подводници", се казва в изявление на лидера в бранша Triton Submarines.

Всъщност само няколко дни след катастрофата на OceanGate милиардерът в областта на недвижимите имоти Лари Конър е разговарял по телефона с главния изпълнителен директор на Triton, като го е призовал да построи подводница, която да увери света, че този начин на пътуване до дъното, дори на такава дълбочина като останките на "Титаник", може да се извършва безопасно, разкрива Wall Street Journal.

"Искам да покажа на хората по света, че макар океанът да е изключително мощен, той може да бъде прекрасен, приятен и наистина променящ живота, ако се действа по правилния начин", казва Конър пред изданието.

В продължение на темата, Triton, чрез свой говорител, коментира пред CNN, че пътуването е в ранен етап на планиране и че "все още не можем да споделим график".

Наследството на OceanGate

OceanGate, който прекрати дейността си през юли миналата година, беше изгряващ, но противоречив играч в сплотения свят на пилотираните подводници. Но в стремежа си да "увеличи достъпа до дълбокия океан чрез иновации" OceanGate често заобикаляше разпоредбите и се противопоставяше на индустриалните стандарти. По-специално, основателят ѝ Стоктън Ръш, който беше един от петимата загинали на борда на Titan, настояваше, че нетрадиционният му корпус от въглеродни влакна е безопасен, дори след като експертите го предупредиха, че не е толкова сигурен, колкото по-скъпия титан, използван от конкурентите.

"В един момент безопасността е чиста загуба", казва веднъж Ръш на журналиста Дейвид Поуг. "Искам да кажа, че ако просто искате да сте в безопасност, не ставайте от леглото. Не се качвайте в колата си. Не правете нищо."

С търговска марка, неприятно подобна на тази на злополучната подводница, Triton Submarines прекарва последната година в опити да се разграничи от OceanGate. Две от основните точки на компанията са: 1) OceanGate беше нелоялна компания, която заобикаляше разпоредбите и пренебрегваше многократните предупреждения на сплотената общност на изследователите на морските дълбини; 2) Проектите на подводниците на OceanGate бяха толкова експериментални, че никоя друга търговска подводна операция не би ги повторила.

Triton - която сред инвеститорите си има милиардера Рей Далио, управител на хедж фонд, и режисьора Джеймс Камерън - бърза да изтъкне правилата, които OceanGate е заобиколила, като например подлагането на плавателните съдове на тестове от трети страни като Американското бюро по корабоплаване.

"Дълбокият океан не е място за компромиси", се казва в изявлението на Triton. "Вече трябва да е ясно на всички, че събитията в Северния Атлантик, начинът на провеждане на операцията и експерименталният характер на плавателния съд нямат никаква връзка с един високопрофесионален, безопасен и завършен сектор."

Рискът от смърт - основно притеснение и мотивация

Технологията, необходима за достигане на най-дълбоките кътчета на Земята, е все още в начален стадий на развитие. Но ако по-широкият сектор на приключенския туризъм предлага някаква насока, призракът на смъртта само ще засили търсенето.

Всяка година около половината от алпинистите, които се опитват да изкачат връх Еверест, завършват пътуването си и поне няколко от тях загиват по време на този процес. Но, донякъде противоположно на интуицията, колкото по-смъртоносен е сезонът, толкова по-голям е интересът към него през следващата година.

Разрешителните за изкачване на Еверест се увеличават значително в годините след 1996 г. - сезон, в който загиват 12 алпинисти и който става обект на международно медийно внимание. Миналата година също беше особено фатален сезон, като по маршрута загинаха 17 катерачи, което доведе до 100% увеличение на бизнеса на Furtenbach Adventures, базиран в Австрия организатор на експедиции.

"След този смъртоносен сезон отново имаше ефект от това, че Еверест привлече повече внимание", казва в интервю основателят Лукас Фуртенбах.

Но той вижда промяна в сравнение с предишните години, когато интересът се е покачвал. Напоследък, казва той, "изглежда, че има по-голяма готовност от страна на клиентите да плащат за по-високи нива на безопасност. Статистиката показва много ясно, че колкото по-малко плащате за вашата експедиция на Еверест, толкова по-голям е рискът да загинете".

Тенденцията за повишена предпазливост е подкрепена и от Филип Браун, основател на компанията за луксозни приключенски пътувания Brown and Hudson.

Непосредствено след гибелта на Titan, преди OceanGate да се откаже окончателно, Браун коментира, че компанията му все още има дълъг списък с чакащи за екскурзия до "Титаник" и че бизнесът дори се е увеличил.

"Интересът винаги ще е голям към неща, които разширяват границите", казва Браун. "Но това, което се е случило, е, че хората са много по-чувствителни към риска, не само в този вид или при изкачването на Еверест, но и при пътуванията като цяло."