Китайската лунна сонда Chang'e-6 се завърна на Земята във вторник, като донесе първите в историята проби от неизследваната далечна страна на Луната. Капсулата за многократно излитане в атмосферата се приземи в северния китайски регион Вътрешна Монголия в 14:07 ч. местно време, според актуализация от Китайската национална космическа администрация (CNSA), която обяви мисията за „пълен успех“.

Chang'e-6 се завърна на Земята с почва, събрана от басейна Южен полюс-Айткен - огромен кратер в лунното полукълбо, който винаги е разположен от невидимата част на естествения земен спътник.

Сондата кацна на Луната на 2 юни, излетя отново на 4 юни и след това прекара 13 дни в лунната орбита, преди да се върне на Земята. Като цяло мисията Chang'e-6 продължи 53 дни от излитането си на 3 май от Центъра за космически изстрелвания „Венчан“ в Хайнан, остров край южното крайбрежие на Китай. Сондата ще бъде превозена със самолет до Пекин, където кабината ѝ ще бъде отворена и контейнерът с проби ще бъде изваден.

Завръщането на Chang'e-6 се случва в рамките на няколко месеца след като през август миналата година Индия приземи благополучно своята мисия Chandrayaan-3 на неизследвания южен полюс на Луната. Така наречената "тъмна страна" на земния спътник отдавна привлича вниманието - тя винаги е изолирана от погледа от Земята, тъй като е приливно заключена и завършва едно пълно завъртане за същото време, което е необходимо за обиколка на нашата планета. Далечната страна на Луната е заснета за първи път през 1959 г. от съветския космически кораб "Луна 3".

Победителят все още не е ясен, но се знае кои са фаворитите. Готови ли сме за нова ера в изследването на Луната?

Лунната надпревара е жестока, рискът от конфликти също

Китайският президент Си Дзинпин е предал поздравленията си на CNSA за "още едно знаково постижение в усилията на моята страна да изгради космическа сила и научно-техническа мощ", разкриха от космическия институт, цитирани от CNBC.

Предшественикът на Chang'e-6, Chang'e-5, се завърна успешно през 2020 г., след като развя първия китайски национален флаг на Луната. Той си беше поставил за цел да събере около 2 кг лунен реголит. Постижението превърна Китай в едва третата страна - след САЩ и Съветския съюз - която е постигнала вземане на лунни проби по онова време, въпреки че все още не е известно точно какво се е върнало обратно. Амбициите на Пекин са по-широки, като по-рано Китай очерта плановете си да приземи мисия с екипаж от астронавти до 2030 г.

Националните космически програми отдавна са символ на международен престиж, като кулминацията е надпреварата през 20-ти век между съперниците от Студената война САЩ и Съветския съюз за развитие на възможностите за космически полети. Вашингтон постигна решаваща победа, когато астронавтът Нийл Армстронг стана първият човек, стъпил на Луната през юли 1969 г. Космическите програми също така остават обект на значителен обществен интерес и разходи, като световното държавно финансиране за такива инициативи ще достига рекордните 117 млрд. долара през 2023 г., според данни на Statista. Въпреки това прочутата НАСА на САЩ трябваше да затегне бюджетните си искания.