Тъмната страна на гениите - и как да се предпазим от нея
Личностният модел HEXACO измерва качества като честност, скромност и добросъвестност, както и връзката им с поведението. На база на резултатите може да се прогнозира дали човек би навредил на други хора в опит да спечели нещо за себе си
Думата „креативен“ обикновено носи позитивни нюанси за онзи, по адрес на когото се употребява. Често пъти си представяме изобретателен, творчески настроен и умен човек. Защо не и забавен? Защо не и гений? Седнал зад статив художник, актьор, който се изявява в интересен филм или пиеса.
Но креативността има и своята тъмна страна, пише PsychologyToday. За нея обаче рядко се говори.
Представете си, че същите усилия и талант, нужни за създаването на нещо красиво, бъдат впрегнати в съвсем друга посока – да се пакости, да се отмъщава, да се планират престъпления. Тогава положителните на първо четене качества се проявяват по съвсем различен начин.
А това не е рядко срещано. Спомнете си например колко пъти сте гледали криминален филм, в който злодеят е всъщност доста умен и изобретателен образ. Само че целта му е да върши лоши неща. В реалния живот също може да се сблъскате с такива личности.
В опит да обяснят това явление учените от университета в китайския град Гуанджоу Хонгиу Фу и Жонглу Жанг използват термина „злобно креативен“. С него те се опитват да опишат идеи и поведение, породили се с цел да вредят. Такива хора могат да лъжат непрекъснато просто за забавление или за да проверят дали ще им се размине.
За да се установи колко опасен е един такъв човек, трябва да се използва личностният модел HEXACO, твърдят двамата учени. Той е разработен в началото на века и измерва определени качества като честност, скромност и добросъвестност, както и връзката им с поведението. На база на резултатите може да се прогнозира дали човек би навредил на други хора в опит да спечели нещо за себе си. Този модел на изучаване на човешкото поведение често е използван в бизнес средите в опит да установи дали някой е рисков играч и доколко се притеснява от последствията, които може да носи едно грешно решение.
Моралът също има голямо значение, защото липсата на честност не е достатъчна, за да обясни страховитите действия, на които са способни някои хора. Изобретателното зло по правило се държи неморално, посочват двамата учени.
Емоциите също са важен фактор. Прието е, че когато човек върши добро за другите, той изпитва определен набор от чувства, сред които благодарност, съчувствие, емпатия и т.н. Емоциите, породени от разрушително поведение, обаче са не по-малко важни, а и устойчиви.
Обединявайки всичко това, Фу и Жанг твърдят, че злонамерената креативност може да се прояви като личностна черта, когато се изследва връзката честност-смирение, която е една от ключовите за проучване според модела HEXACO.
Учените правят изследване с 592 участници, които отговарят на различни въпроси, а отговорите им се оценяват. За да прогнозират евентуалната поява на злонамерена креативност Фу и Жанг изработват списък с 13 въпроса. Част от тях са:
Колко често мислите за начини да наказвате хора?
Колко често лъжете без да се притеснявате, че ще ви хванат?
Колко често правите номера, за да си отмъстите на някого?
Въпросите са елементарни, но всъщност измерват нивата на психопатични тенденции като лъжа и липса на угризения. Проучванията на Фу и Жанг сочат, че хората с ниски нива на честност имат по-високи нива на злонамерена креативност.
Важно е да се подчертае, че наличието на други положителни качества като благодарност могат да променят тази закономерност. Двамата автори стигат до заключението, че тези черти позволяват на „хората да контролират неморалните си мисли и да отслабят злонамерените тенденции“.
Емпатията и съчувствието, макар да ги има, като че ли не влияят толкова пряко на връзката между честност и злонамереност. Тези две черти по-скоро демонстрират откритост, която няма отношение към желанието да се навреди на някого. Т.е. не е задължително тази злонамереност да бъде прикрита.
Така се демонстрира ясната връзка между липсата на честност и наличието на злонамереност. Колкото до въпроса защо някой би впрегнал качествата си, за да върши лошо, отговорът е по-сложен. Тук трябва да бъде търсена пресечната точка на личностни черти, емоции и липса на способност да се изпитват угризения.
Ако резултатите от проучването се приложат в ежедневието, вероятно всеки ще открие поне по един случай, в който е бил предаден от човек, на когото е имал доверие или е бил жертва на интрига. Да се противодейства на такова поведение е възможно, но е много трудно. Работата трябва да започне в ранна възраст. Теоретично децата, у които се забелязва подобно поведение, биха могли да бъдат възпитавани, че това е лошо. Когато обаче става дума за възрастни, оформени личности, положението е безнадеждно.
Далеч по-ефективно би било да се опитате да обясните какво са направили без да се притеснявате, че ще ги нараните. Това би могло да ги озапти.
И накрая – лошотията у хората може да бъде изненадваща и плашеща. Ако обаче разбирате какъв човек стои пред вас и какви са мотивите му, можете да се предпазите.