Доналд Тръмп провокира съюзниците на САЩ от години, поставяйки под въпрос уместността на НАТО, изисквайки по-големи финансови вноски и размишлявайки за възможността да не бъдат защитени членките, които не плащат достатъчно за отбрана.

Сега, когато членовете на алианса и други партньори на САЩ, се събират във Вашингтон, за да отпразнуват 75-ата годишнина на Организацията на Северноатлантическия договор, глобалните лидери ще трябва да намерят общ език с републиканския кандидат за президент, чиито шансове за победа през ноември нарастват, според последните данни на социологическите проучвания, пише The Wall Street Journal.

Техните най-неотложни притеснения са относно Украйна: Тръмп обяви, че сам ще сложи край на войната, като принуди Киев и Москва да сключат мирно споразумение, преди дори да положи клетва в длъжност. Тъй като Москва настоява Украйна да се откаже от евентуално членство в НАТО и да отстъпи част от своята територия, някои членове на алианса се опасяват, че Тръмп може да се опита да накара Киев да капитулира - или да спре да му изпраща оръжия.

Полският президент Анджей Дуда, който пътува до Trump Tower в Ню Йорк през април за среща от два часа и половина с бившия президент, каза тогава пред WSJ, че е говорил за стратегическото значение на Украйна. Дуда отказа да навлезе в подробности за вечерята, но пък сподели, че е ял „вкусна пържола“.

„Изложих му моята гледна точка, моята оценка на ситуацията“, каза той и добави, че е работил успешно с Тръмп по време на престоя му в Белия дом.

Подобни действия от страна на чуждестранни политици стават нещо обичайно, коментира Кийт Келог, пенсиониран генерал от армията, който е бил съветник по националната сигурност на вицепрезидента Майк Пенс и по-рано е заемал ръководни позиции в Съвета за национална сигурност на Тръмп.

„От миналия ноември имаме над 160 контакта с чуждестранни политици“, посочва пред WSJ Келог, който не говори официално от името на Тръмп, но е част от институт, насърчаващ външната му политика. „Тези, които подават ръка, включват посланици, външни министри и министри на отбраната, добавя той.

„Разговаряме с всички тях. Най-просто казано, те подсигуряват своите политически залози“, казва още Келог.

Склонността на Тръмп към непредсказуемост прави работата на правителствата по-предизвикателна, защото ръководителите на кампанията му не са определили официално конкретни хора, които да представляват Тръмп във външната политика. С ограничена представа за това кой ще му повлияе в евентуален нов кабинет, някои държави се възползват от контактите, които имат, или се обръщат към самия Тръмп.

Германският канцлер Олаф Шолц покани ключови про-Тръмп законодатели да вечерят с него по време на посещението му във Вашингтон през януари и на Мюнхенската конференция по сигурността следващия месец. Неговият най-старши помощник Волфганг Шмид пътува до Вашингтон няколко пъти годишно, откакто Русия нахлу в Украйна.

Освен официалните си отношения с администрацията на Байдън, Шмид изгражда мрежа сред поддръжниците на Тръмп, която включва донори, законодатели и бивши служители на администрацията му.

Личното разбирателство между лидерите може да не е достатъчно, за да се преодолеят споровете с Тръмп относно НАТО, чиито членове предприемат тази седмица препотвърждаване на дългосрочната си цел да включат Украйна в алианса. Високопоставен служител на администрацията на Байдън каза в петък, че комюникето от срещата на върха на НАТО „ще включва много силни сигнали за подкрепа на съюзниците за Украйна по пътя ѝ към евроатлантическа интеграция“.

Тръмп, напротив, заяви, че обещанията на Запада да привлече Украйна в алианса са провокация към Русия да нахлуе в страната. „Мисля, че наистина това е причината, поради която тази война започна“, каза той по време на интервю през юни в подкаста „All-In“.

По време на дебата с Байдън Тръмп каза, че ако бъде избран през ноември, ще уреди края на войната, преди дори да встъпи в длъжност на 20 януари. Тръмп не предостави подробности за това как планира да сложи край на конфликта, но посочи, че няма да приеме териториалните искания на руския президент Владимир Путин.

За разлика от това Келог има по-конкретно предложение. Заедно с Фред Флиц, бивш началник на кабинета на Съвета за национална сигурност на Тръмп, пишат в документ, публикуван от America First Policy Institute, че САЩ трябва да настояват за прекратяване на огъня, да махнат от масата членството на Украйна в НАТО и след това Киев и Русия да преговарят за мир, за да спрат боевете.

„Обръщате се към Украйна и казвате: „Ако не подкрепяте този вид сделка, тогава нашата подкрепа пресъхва“, казва Келог. „Обръщате се към руснаците и казвате: „Ако не подкрепите договорено споразумение, тогава ние ще дадем на Украйна цялата военна мощ, която Съединените щати не са предоставили, в огромни количества.“

Путин каза миналата седмица, че приветства разговорите на Тръмп за търсене на споразумение за прекратяване на боевете в Украйна, но добави, че не знае никакви подробности за плана му.

Поддръжниците на Тръмп казват, че по-широката цел на бившия президент е да укрепи съюзите, като насърчи изоставащите да увеличат приноса си. Джон Болтън, съветник по националната сигурност на Тръмп от 2018 г. до 2019 г., има друго мнение: според него Тръмп е обмислял да се оттегли от НАТО като президент и може да го направи, ако бъде преизбран.

„Мисля, че е смешно да се каже, че той се опитва да реформира НАТО“, коментира Болтън пред WSJ. „Той не разбира какво представляват съюзите за колективна отбрана. По същество вярва, че ние предоставяме отбранителни услуги за тези съюзници, а те не плащат достатъчно.“

Политици извън НАТО също изграждат връзки с Тръмп и неговия вътрешен кръг с надеждата да повлияят или поне да притъпят бъдещите му решения по спорни въпроси, свързани с търговията и националната сигурност.

Япония, чийто премиер се очаква да присъства на срещата на върха на НАТО заедно с други партньори, иска да гарантира, че Тръмп няма да наложи мита върху нейните стоки и че ще поддържа американско-японския съюз.

Австралия, чийто вицепремиер планира да присъства на срещата на върха, вече е предприела стъпки, които изглежда подготвят страната за евентуалното завръщане на Тръмп. Бившият премиер Скот Морисън се срещна с него през май, което предизвика спекулации, че той може да бъде следващият посланик на Австралия в САЩ, ако неговата дясноцентристка Либерална партия се върне на власт на предстоящите избори.

Дори Мексико се опитва да изгради лични връзки с Тръмп. Победата му може да представлява предизвикателство за първата жена президент на Мексико и еврейка, Клаудия Шейнбаум, левичарски академик, която трябва да встъпи в длъжност през октомври.

Въпреки че Тръмп успя да установи солидни работни отношения с напускащия националистическия президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, Тръмп и Шейнбаум едва ли ще развият такъв личен контакт, казват настоящи и бивши мексикански служители.

Показателно, че бъдещата администрация на Шейнбаум се готви за потенциална победа на Тръмп, е, че тя посочи бившия външен министър Марсело Ебрард за бъдещ министър на икономиката на страната. Ебрард, който водеше разговори с администрацията на Тръмп, когато САЩ заплашиха да наложат мита от 25%, ще служи като главен преговарящ за преразглеждането на споразумението между САЩ, Мексико и Канада, насрочено за 2026 г.

И все пак личните връзки могат да стигнат само дотук и европейските лидери се тревожат както за НАТО, така и за отношенията си с Вашингтон, казва Тони Хауш, ръководител на Американската търговска камара в Полша.

Военните разходи на Варшава са доста над средните за НАТО с повече от 4% от БВП. Полша също така е подписала оръжейни договори за САЩ на стойност 50 милиарда долара през последните две години.

„Ако Полша има добри връзки с Вашингтон, това е важно, но тя все пак трябва да привлече останалата част от Европа със себе си, за да гарантира своята сигурност“, казва Хоуш. „САЩ сами по себе си не са достатъчни.“