Всеки лидер иска суперзвезда в екипа – отдаден талант, който може да удвои или утрои резултата спрямо постиженията на средния служител. Такива хора имат и потенциала сами да променят съдбата на бизнеса.

Обещанието за големи резултати обаче си има цена.

Бизнес хрониката е пълна с истории за организации, които се огъват, за да наемат и задържат най-добрите експерти, предлагайки щедри заплати, бонуси и привилегии.

Не е чудно тогава, че докато ухажват суперзвездите, шефовете неизбежно се питат и дали цената си заслужава.

Отговорът е да, показват изследвания, цитирани от Матю Кол, доцент по мениджмънт в Mays School of Business към Texas A&M University. Той обаче отбелязва, че това е така само ако лидерите осъзнаят, че стойността, която суперзвездите носят на компанията, се променя с развитието на кариерата им.

В началото суперталантите създават огромна стойност чрез индивидуалната си продукция. С напредване на възрастта те може да станат по-малко ефективни като индивиди, но и да компенсират тази загуба, ставайки страхотни сътрудници. Да наставляват по-млади служители и да помагат на екипите да успяват, пише доц. Кол за The Wall Street Journal.

За да извлекат максимума от звездите, компаниите трябва да ги управляват правилно, така че да стимулират силните им страни във всеки период от кариерата. Накратко, няма как да мотивирате и награждавате мъдър стар наставник по същия начин, по който бихте направили новодошъл, кипящ от енергия и идеи.

Да си създадеш име

В началото звездите се фокусират интензивно върху личните постижения. Те искат да се докажат и да изградят професионална репутация чрез отлично представяне. Изследователите на кариерното развитие наричат това фаза на „установяване“.

Проучванията на доц. Кол и екипа му проследяват как този стремеж към независима работа се отразява на действителното представяне и заплащане.

В едно от тях учените измерват заявките за патенти на отделни изобретатели в различни индустрии – общо над 1,2 милиона заявки за две десетилетия – за да разберат колко от тях са подадени в началото на професионалния им път и как броят им се е променил с времето.

Във второ проучване учените разглеждат финансови данни, за да проверят дали звездите - във всички звена в една компания - са по-добре платени в сравнение с колегите си.

Резултатите от проучването на патентите показва, че младите служители-звезди са създали средно около 17 патента за период от пет години в началото на кариерата си, в сравнение с 6 от хора, които не попадат в категорията на супериграчите.

С напредване на възрастта обаче, индивидуалната продукция на звездните служители започва да намалява. Тя достига връх след 20 до 25 години кариера и започва да пада със средно 35% на всеки 10 години след това, показват данните на доц. Кол.

Междувременно резултатите от финансовото проучване показват как възнагражденията на звездите се променят с времето. Младите звезди, които са били най-добри солови изпълнители в началото, често са получавали недостатъчно заплащане въпреки тяхната по-висока стойност. В оценките на представянето мениджърите оценяват младите звезди с 20% до 30% по-високо от тези, които не са в категорията на суперслужителите, но първите са получавали почти същото колкото вторите, когато са били на една и съща възраст.

Но тъй като звездите остаряват и придобиват популярност вътре и извън своите организации, те изискват заплати с 18% до 20% по-високи от колегите си. По-възрастните звезди получават почти с 10 000 долара по-високо възнаграждение, като пикът на тези ръстове е около 57-годишна възраст.

Ментори и експерти

Застаряващите звезди изглеждат по-високо платени само ако се фокусирате върху индивидуалната им работа. Тъй като и те в един момент се уморяват, компаниите започват да получават по-ниска възвръщаемост от соловите им постижения, на което много шефове гледат като на не добра сделка.

Да, най-добрите дни на суперзвездите са зад гърба им, но рядко се взема под внимание един важен факт: с напредване на възрастта те произвеждат различен вид стойност, която може да балансира загубената им индивидуална продуктивност.

Средностатистическите служители са склонни да избягват лидерските роли, докато приключват кариерата си. Те очакват с нетърпение пенсионирането и искат по-малко от този вид отговорност. Звездите обаче се ангажират повече в сферата на лидерството. Изследванията на доц. Кол и екипа му показват, че опитните супер служители имат значително по-голяма мотивация да наставляват в сравнение с опитните без звезден статус. Първите имат с близо 50% повече дейност, свързана с менторство, от други служители на подобна възраст.

Символично безсмъртие

Това е така, защото докато звездите придобиват опит и растат в своите области, техните приоритети и работна ориентация търпят дълбока промяна. Краят на кариерата на една звезда може да представлява край на важна част от идентичността му. На този фон менторските функции могат да помогнат на такива хора да продължат да живеят в любимата си област дълго след пенсиониране, помагайки им да постигнат символично безсмъртие, посочва доц. Кол.

Опитните звезди също така се чувстват длъжни да върнат асансьора обратно и да помогнат на по-младите колеги да се издигнат.

Проучването на академиците от Mays School of Business показва още, че мениджърите оценяват представянето на служителите от средно ниво значително по-високо в отбори с по-стари звезди, отколкото в такива с по-млади (или никакви) супериграчи. Т.е., по-възрастните звезди повишават представянето на обикновения клас служители с 6,2%, предавайки опит и контакти и моделирайки поведение, ориентирано към резултатите.

И така, какво могат да направят мениджърите с тази информация?

Казано просто, те трябва да разпознават развиващите се навици и таланти на звездите и да ги използват.

Ако движещата сила на суперталантите е фокусът върху индивидуалната работа с голямо въздействие, това означава компаниите да ги предпазват от разсейващи задачи и бюрокрация. Лидерите също така трябва да дават на младите звезди много свобода на действие, като им дават проекти, отговарящи на техните силни страни и стремежи и поддържащи духа им на победители. Звездите също така трябва да получат ексклузивен достъп до висшето ръководство, чиито членове да влязат в ролите на техни ментори, съветва доц. Кол.

В същото време мениджърите трябва да подготвят младите звезди за промените, които ще дойдат по-късно в кариерата им. За тази цел тяхното възнаграждение трябва да включва навременни бонуси, обвързани с конкретни постижения, но и дългосрочни стимули като безвъзмездни средства за дялово участие.

По-късно, когато звездите решат да бъдат ментори, шефовете трябва да им предоставят официално обучение и инструктаж за тази роля.

Освен това ръководителите трябва да поставят звездите на един терен с по-младите служители с висок потенциал и да ги възнаграждават както за собствената им продукция, така и за положителното им въздействие върху представянето, задържането и напредването на наставляваните по кариерната стълбица, посочва още доц. Кол.

Организациите биха могли да възнаградят своите суперзвезди и с по-големи лидерски възможности, назначавайки ги в консултативни съвети, които подпомагат оформянето на дългосрочните стратегии на компанията. Звездите също така могат да отделят време за страстни проекти, които оказват влияние върху целия бизнес, като вътрешни стартъп инкубатори, поддържащи обещаващи проекти по идея на млади суперслужители, съветва доц. Кол.

Междувременно компаниите могат да се възползват от желанието на звездите да оставят наследство, като документират техните най-добри практики, допринесли за успеха на компанията.

Въпреки че няма универсален подход, когато става въпрос за звезди в отбора, няма да сбъркате, ако им позволите да блестят, докато растат професионално. Така ще оптимизирате стойността им, а те пък ще ви се отблагодарят, предавайки изключителния си талант нататък.