Плащали ли сте за секс услуги?

Плащали ли сте за аборт?

Имали ли сте хомосексуална връзка?

Това са само част от данните във въпросниците, които се попълват по време на изчерпателния процес на проверка на кандидатите за вицепрезидент на САЩ.

Потенциалните партньори, които ще се присъединят към екипа на Камала Харис в битката за Белия дом през ноември, ще трябва да отговорят на всички 200 въпроса, преди изобщо да започнат да ги разглеждат сериозно.

Проверяващите – служители на щаба на демократите и адвокати, които доброволно отделят часове за контакти и обществен престиж, обикновено имат около месец, за да открият всяко съмнително петно в биографията на кандидатите, разказва BBC.

От екипа на Харис разполагат с няколко дни, за да изберат кандидат за вицепрезидент, като крайният срок наближава.

Самата Харис е преминала през този процес само преди четири години, така че оценява около дузина кандидати, като сред тях са губернаторът Джош Шапиро и сенаторът Марк Кели. Пийт Бутигиг, също потенциален кандидат, беше попитан дали е наясно, че е проверяван. „Да“, каза той с усмивка.

Проверяващите преглеждат данъчните декларации и медицинската история на кандидатите. Те могат да влязат в личните им профили в социалните мрежи, както и да прегледат публикациите в социалните мрежи на децата им. И на внуците.

И най-малкият намек за съпружеска изневяра или за друг скелет в гардероба ще бъде разбран. Ще проверят всеки запис на всяка дума, която потенциалният кандидат някога е изрекъл или написал.

Джим Хамилтън, адвокат от Демократическата партия, оценявал потенциалните кандидати за вицепрезидентския пост на Джон Кери, Барак Обама и Хилари Клинтън, заяви пред BBC, че записките от процеса се унищожават, за да се запази „строга завеса на поверителност“.

Той ръководи над 200 адвокати, натоварени със задачата да намерят съотборник на Клинтън (тя избира сенатора от Вирджиния Тим Кейн).

„Всеки има нещо в миналото си, за което по-скоро би искал да не говори“, казва Хамилтън. „Но ще се изненадате, след като хората се ангажират с процеса, колко откровени са в отговорите си.“

Еван Бей, финалист за кандидат за вицепрезидент на Барак Обама през 2008 г., си спомня, че процедурата е отнела почти три месеца и е била „като колоноскопия, извършена с телескоп“.

„Имаше цял екип, който ми беше назначен: счетоводител, адвокат, лекар, знаете“, казва бившият сенатор и губернатор на Индиана пред BBC. „Те разговаряха със съпругата ми, с баща ми…“

Скоро пред дома му във Вашингтон са разположени телевизионни екипи. Бей си спомня за шока една сутрин, когато сяда да закусва с включен телевизор и чува водещ от MSNBC да отбелязва, че купичката с кисело мляко и мюсли на сенатора „изглежда вкусна“.

В друг ден ръководителят на екипа за проверка се обажда, за да го попита за лъжлив слух в интернет дали някога се е лекувал в психиатрия. „Казах: „Не, това не е вярно. Но ако вие не побързате да вземете решение, може и да е вярно“, спомня си той и се шегува.

Бей казва, че в крайна сметка, тогава се е стигнало до него и Джо Байдън, сенатор от Делауеър. Спомня си как през август същата година е отпътувал „много тайно“ за Сейнт Луис, Мисури, за да се срещне с бъдещия президент в хотелската му стая. Двамата разговарят около три часа.

„Там имаше около метър висок куп материали, към които Обама само направи жест и каза: „Прегледах всички доклади за вас и нищо в тях не ме притеснява. Но ако има нещо, което нашият екип не е открил, трябва да ми го кажете сега, защото ще излезе наяве“. Отвърнах му: Е, вашите хора свършиха задълбочена работа. Но вероятно имаше две или три неща, които трябва да ви спомена“. Той ме погледна и каза:

Това ли е всичко? Е, не си водил кой знае какъв живот, нали?

Бей не дава подробности относно разкритията си пред Обама в хотелската стая, освен че става въпрос за семейни дела. В крайна сметка, Джо Байдън постига успех. По-късно ръководителят на кампанията Дейвид Плуф цитира Обама да казва, че изборът между двамата е бил „като хвърляне на ези-тура“.

Понякога проверяващият може да зададе въпрос, за който никой друг не се е сетил, разкривайки потенциален червен флаг, дори ако той не е дисквалифициращ.

Гари Гинсбърг, който е работил за кампанията на Клинтън през 1992 г., разказва пред BBC, че си спомня как Ал Гор е загубил ума и дума, когато бил попитан има ли приятели.

Резервираният сенатор от Тенеси се изчервил. Но когато бил притиснат, не могъл да назове нито един, освен зет си и двама конгресмени. Липсата на социален кръг на Гор притеснила един от високопоставените служители на кампанията, но въпреки това го избират за надпреварата.

Две катастрофи при подбора на вицепрезидент променят генерално и завинаги всичко.

През 1972 г. кандидатът на Демократическата партия за Джордж Макгавърн се отказва от своя партньор само след 18 дни. Той избира сенатора от Мисури Томас Игълтън въз основа на двуминутен телефонен разговор и без проверка на миналото му.

Почти веднага в медиите се появява информация, че Игълтън е бил подложен на лечение с електрошок в болница за клинична депресия 10 години по-рано.

Помощниците на Никсън започват да питат:

Как може да се вярва на Макгавърн, след като той включва в листата си един луд човек?

На изборите през ноември кандидатът републиканец унищожава претендента от демократите.

Ветераните започват да се вглеждат по-внимателно в членовете на семейството на потенциалния кандидат за вицепрезидент, след като друг шокиращ провал разтърсва надпреварата за Белия дом през 1984 г.

Кандидатът на демократите Уолтър Мондейл се нуждае от промяна в играта срещу Роналд Рейгън, затова избира Джералдин Фераро – първата жена кандидат за вицепрезидент в историята на голяма партия. Кампанията обаче е възпрепятствана от разкритията за финансовите сделки на съпруга ѝ, който е строителен предприемач.

В резултат, президентът Рейгън печели в 49 щата и е преизбран с огромно мнозинство.

Понякога потенциалният кандидат блести на прослушването, но се проваля на политическата сцена. През 2008 г. кампанията на Джон Маккейн има само 72 часа, за да провери Сара Пейлин.

Като губернатор на Аляска, тя е попитана как би реагирала при криза в националната сигурност, когато президентът е временно неработоспособен поради операция.

При този сценарий директорът на националното разузнаване идва при изпълняващия длъжността президент Пейлин и ѝ съобщава, че са открили Осама бин Ладен.

Самолетът е над главата ви, готов да убие лидера на „Ал Кайда“. Но ще има многобройни цивилни жертви. Дали ще дадете зелена светлина за изстрела?

„Да - казва тя, - бих поела изстрела, защото съм президент на САЩ, това е нашият заклет враг, който отне живота на над 3000 американци. А след това щях да падна на колене и да поискам прошка за невинните души, чийто живот щях да отнема“.

Проверяващите са силно впечатлени от този отговор.

И все пак, след като е представена като кандидат за вицепрезидент, Пейлин се оказа неспособна да отговори на основния въпрос на репортер какви вестници чете. Скоро тя е възприета като склонна към гафове и неподготвена за политическия праймтайм.

Дори когато процесът на проверка се провежда по-стриктно, крайното решение винаги зависи от кандидата.

Джордж Буш – един от 15-те вицепрезиденти на САЩ, които впоследствие станават президенти, се подчинява на интуицията си, когато през 1988 г. избира малко известния сенатор от Индиана Дан Куейл като кандидат за вице.

Въпреки че печелят, 41-годишният Куейл е смятан по-скоро за отговорност, отколкото за предимство на кандидатурата, се казва в книгата „Първи на опашката“ на Кейт Андерсен Брауър.

Кандидатът е попитан от репортер на борда на самолета на щаба през 1988 г.: „Коя е любимата книга, която сте прочели?“ Куейл се обръща към съпругата си Мерилин. „Коя е любимата книга, която съм прочел?“ – пита я той, оставяйки наблизо намиращия се политически съветник в пълен потрес.