Тазгодишната реколта от вино на популярния гръцки остров Санторини е в разгара си, но за местния винопроизводител Янис Параскевопулос перспективите не изглеждат добри.

Екстремните температури застрашават производството на местното грозде асиртико, което е от решаващо значение за международно признатите бели вина на острова. Миналогодишното производство на Gaia Wines на Параскевопулос е около една трета от това през 2022 г. Тазгодишната реколта се очаква да спадне до една шеста от нивото преди две години.

„Мислехме, че сме видели най-лошото. Но не, не бяхме: 2024 г. надмина всички очаквания“, коментира Параскевопулос пред CNBC.

Според оценките на Gaia Wine за 2023 г. асиртико може да се окаже пред изчезване до 2040 г. Сега този график изглежда оптимистичен.

Намаляващо производство на вино

Гроздето асиртико не е единствено. Световното производство на вино е спаднало с 10% през 2023 г. до 237,3 млн. хектолитра, което е най-ниското ниво от над 60 години, тъй като „екстремните климатични условия“ са натежали върху реколтата, според International Organisation of Vine and Wine (OIV).

Проблемите, с които се сблъскват винарските предприятия, накараха Европейския съюз миналия месец да създаде група на високо равнище за политиката в областта на виното, която да обсъди „предизвикателствата и възможностите за сектора“.

Според OIV производството в Гърция е спаднало с повече от една трета през 2023 г., а това в Италия и Испания - с повече от една пета, тъй като винарните в Южна Европа все по-често изпитват неблагоприятни климатични ефекти, включително обилни валежи, суша и ранни измръзвания. Такива метеорологични явления могат да повлияят не само на реколтата през дадена година, но и на производството през следващите.

„Това вече не е затворен клуб“: Как да инвестираме в изискани вина

„Ние сме абсолютно засегнати от изменението на климата“, обяснява пред CNBC екскурзовод в Castello di Volpaia, винарна от 12-ти век в Тоскана, Италия.

„Климатичните промени оказват значително влияние върху производството на вино и неговото качество“, обяснява и Марко Физиалети, търговски директор на друга стара винарна - Castello di Querceto. „Тази ситуация създава трудности за всички производители, които и в миналото трябваше да се справят с високите температури.“

По-слабото производство и по-трудните производствени условия повишават разходите на потребителския пазар, който и без това е до голяма степен чувствителен към цените. Потреблението на вино е намаляло с 2,6% на годишна база през 2023 г., достигайки най-ниското си ниво от 1996 г. насам, поради по-високите разходи за производство и дистрибуция, които са довели до по-високи цени за потребителите, показват оценките на OIV.

От август 2024 г. един килограм грозде асиртико ще струва от 8 до 10 евро, което е около два пъти повече от цените през 2022 г.

„Това са цените на шампанското“, казва Параскевопулос, като отбелязва, че Gaia Wines все още не е отразила повишените разходи в крайната цена на бутилките. Според него обаче в крайна сметка ще трябва да го направи и това ще навреди на бизнеса. „Когато една наша бутилка е по-скъпа от една бургундска, какво ще направи купувачът? Ще загубим пазара, на който се борихме да бъдем“.

Промяна на производствените методи

Някои винопроизводители вече променят производствените си методи, за да се адаптират към променящия се екологичен пейзаж.

В Antinori nel Chianti Classico, най-новото имение в колекцията на Marchese Antinori, един от най-старите и най-големи винопроизводители в Италия, сега лозите се засаждат в нови посоки, за да се възползват от по-голямото излагане на слънце.

Виното като приключение: Най-живописните лозя в Европа

„Допреди няколко години лозята се засаждаха на югозапад. Сега можете да ги засадите със североизточно изложение, тъй като заради екстремната топлина получавате излагане и от двете посоки", обяснява президентът на Antinori.

Други техники, които се прилагат в имението, включват издигане на решетките за подобряване на циркулацията на въздуха и засаждане на трева между лозите. От Antinori казват, че това е помогнало на имението да подобри качеството на продукцията през последните години, въпреки че количеството е намаляло.

Но това увеличение, смятат от винарната, е Пирова победа - подвиг, който е свързан с такива разходи, че едва ли си струва да бъде спечелен.

Серхио Фустер, главен изпълнителен директор на испанската лозаро-винарска група Raventós Codorniu, отбелязва, че много от регионите, в които тя притежава лозя, се намират в извънредно положение и поради това е трябвало да станат „все по-ефективни“ по отношение на използването на вода, например чрез подземни напоителни системи.

На други места винопроизводителите обработват полетата в разгара на лятото, за да отговорят на по-ранните реколти. В Domaine Skouras в гръцкия град Немея тазгодишната реколта узрява с рекордните 20 дни по-рано. Винопроизводителят Димитрис Скурас коментира, че намаляването на гъбичните заболявания е подобрило качеството на гроздето, но все още се очакват по-ниски добиви като цяло.

„Тази година беше изключително гореща. Зимата беше необичайно кратка, а след това температурите бързо се повишиха, като юли беше най-горещият в историята. В нашите лозя наблюдаваме по-ниски нива на производство в сравнение с миналата година, които и без това бяха доста ниски, особено за агиоргитико“, добавя той, визирайки сорта грозде, използван в червените вина на региона.

Сега Скурас засажда лозя на по-голяма надморска височина, където температурите обикновено са по-ниски, и избира райони с по-добро водоснабдяване, за да помогне на лозята да издържат на горещините.

От аромати до катаклизми: Как алкохолната индустрия използва AI

„Все още няма окончателни решения, тъй като не можем да предвидим предстоящите промени или екстремните климатични условия, с които можем да се сблъскаме. Стратегията ни е да се адаптираме към тази нова реалност в лозарството по най-добрия начин“, казва Скурас.

Навсякъде другаде обаче надеждите за адаптация не са толкова ясни. На Санторини, където гроздето се отглежда в традиционни „кулури“ или кошници, за да се предпази от силните ветрове и интензивната слънчева светлина на острова, лозята рискуват да бъдат още по-изложени на суровите климатични условия.

„Тези лозя имат коренови системи, които датират от три, четири, пет века и умират“, казва Параскевопулос от Gaia Wine.

Туризмът е виновен?

Екстремните климатични условия не са единственият проблем, който засяга лозята в Европа. Засиленият туризъм също е причина за пренасочване на инвестициите и работната сила от традиционната селскостопанска работа към хотелиерския сектор.

За така наречените дестинации за агротуризъм, като Castello di Volpaia в Тоскана, която има малък комплекс за настаняване, престоят на гостите може да компенсира разходите, свързани с по-слабата производствена продукция. В Marchesi Antinori се предлагат обиколки на избата и готварски курсове.

„Имаме щастието да се намираме в регион и страна, в които не се наблюдава намаляване на туризма, а точно обратното“, казват от Antinori.

Дойде ли време за сиеста и в България?

Параскевопулос обаче има опасения, че места като Санторини, които са на гребена на вълната на нарастващия туризъм, в крайна сметка могат да станат жертва на собствения си успех.

„Климатичните промени със сигурност са много обезпокоителни, но туризмът също е виновен“, казва той. „Младите санторинци вече не инвестират във винарни, защото имат други начини за печелене на пари.“

В резултат на променящата се обстановка сега представители на ЕС и заинтересовани страни от бранша ще се съберат за обсъждане на политиката в областта на виното, като първата им среща ще се състои следващия месец. Групата трябва да се срещне поне три пъти през тази година, преди да представи своите препоръки в началото на 2025 г.

Очаква се тези мерки да намалят някои от най-големите рискове, пред които е изправен отрасълът, в който само в рамките на блока работят около 3 млн. души и допринася за брутния вътрешен продукт на ЕС с приблизителна стойност 130 млрд. евро.

Какво се случва в България?

Пред специализирания сайт Agri.bg Атанас Василев, председател на Национално сдружение на българските лозари (НСБЛ), казва през юли, че годината е много динамична от гледна точка на метеорологични условия - слаба зима, дъждовна пролет с градушки и огромна суша през лятото, което затруднява сектора.

По думите му лозите са под стрес и заради изместването на вегетация с три седмици напред, което налага процесите да се случват много по-бързо от нормалното.

Според него през настоящата година се налагат и промени в растителната защита в лозята, тъй като са се появили много болести, които доскоро не са съществували у нас.

Осигуряването на системи за напояване на лозовите масиви също е много важен аспект, посочва пред Agri.bg Василев.

В крайна сметка той прогнозира по-слаба година за сектора.