Европейската екосистема за изкуствен интелект отбелязва безпрецедентен растеж през последните години.

Финансирането на технологията в Европа се е увеличило 10 пъти за последното десетилетие, според данни от най-новия доклад на Roosh в сътрудничество с Dealroom.

Тази година вече видяхме, че финансирането на GenAI в Европа надминава всяка предишна и то за първите шест месеца, отбелязва Fortune.

Ръстът на се случва във вакуум - той до голяма степен се дължи на американските инвеститори, чието влияние няма как да се подцени. Към средата на 2024 г. те са вложили 20 пъти повече средства в европейския генеративен изкуствен интелект, отколкото която и да е друга държава.

Великолепната седморка - Apple, Tesla, Alphabet, Amazon, Nvidia, Microsoft и Meta, участва в рекордните 15 сделки с европейски стартъпи в областта на изкуствения интелект миналата година и сега подкрепят много от най-значимите европейски компании.

Не само тези технологични гиганти обаче имат роля в AI инфраструктурата на ЕС: 40-50% от финансирането на късен етап (40 млн. долара и повече) идва от американски инвеститори, а в над 70% от рундовете на стойност над 40 млн. долара участва поне един такъв представител.

AI екосистемата в Европа

Скорошната инвестиция на Microsoft в размер на 16 млн. долара във френския стартъп Mistral съживи познатите опасения на ЕС за американско участие.

От една страна, ползите за Mistral са очевидни. Сделката за дистрибуция, заедно с ресурсите за мащабиране и растеж, позволява на компанията ефективен подход към глобално разширяване.

Съществува вероятност с помощта на Microsoft Mistral в крайна сметка да се разрасне дотолкова, че да се противопостави на настоящите монополни технологии в САЩ.

От друга страна обаче, сделката увеличава участието на американски корпоративни инвеститори в една от най-изявените френски технологични компании. Това предизвика вниманието на Обединеното кралство и ЕС.

Представители на британския Орган за защита на конкуренцията и пазарите (CMA) заявиха пред Fortune, че в момента е в ход разследване на фаза 1 на сливането на партньорските споразумения на Microsoft с Inflection AI. Те разглеждат и споразуменията на Microsoft с OpenAI, въпреки че не е преминато към официално разглеждане на фаза 1.

По време на дискусиите по законодателното уреждане на изкуствения интелект, Франция, Германия и Италия се застъпиха за по-свободен подход към регулирането на компаниите, които произвеждат модели на GenAI - ход, който някои коментатори считат за повлиян от големи корпорации като Microsoft.

Това илюстрира потенциала на частните компании да лобират ефективно за европейските законодателни практики (нищо, което да не е било наблюдавано и преди).

Ако европейските икономики се надяват да оцелеят на американския пазар на изкуствен интелект и дори да се конкурират, ще трябва да се вземе решение за желаните нива на суверенитет.

Трябва да се отбележи фактът, че първата инвестиция на Microsoft в американскиа стартъп OpenAI беше на стойност около 1 милиард долара. Конкуренция с такива цифри и в такъв мащаб изисква американски инвестиции на Стария континент.

Ако европейските компании за изкуствен интелект искат да се развиват в глобален мащаб, те очевидно се нуждаят от материалните ресурси, финансовата подкрепа и интелектуалното лидерство, които американските инвестиции и инфраструктура осигуряват.

Ефектът „Брюксел“ не е отминал

Компромисът между европейското регулаторно предимство и влиянието на американския капитал може би не е толкова неравномерен, колкото изглежда.

САЩ досега определят темпото като водещи относно инвестициите и знанията, но международният успех на регулаторните програми на ЕС, като GDPR например – говори сам за себе си.

Нововъзникващи и бързоразвиващи се икономики като Бразилия и Нигерия също приеха аспекти на GDPR в своите правни рамки заедно със страни като Канада и Южна Африка. И за да могат американските компании да навлязат на тези пазари, а и в самия ЕС, трябва да спазват тези разпоредби.

Съдебните дела срещу Microsoft, в които се твърди, че OpenAI незаконно е използвала данни за обучение на модели на изкуствен интелект, показват, че в САЩ се обръща тенденцията за регулиране на изкуствения интелект, а Европа до голяма степен определя темпото.

Законодателите в САЩ обръщат внимание на това, което се случва в Европа, и на това как техните пазари и потребители реагират на ограниченията, наложени на нововъзникваща технология като изкуствения интелект.

Макар че американските инвестиции може да са необходими на европейските компании, за да се разраснат, това не означава, че европейските законодателни интереси са изложени на риск.

Ако не друго, догодина може да станем свидетели как американските технологични гиганти се съобразяват със законодателство, което спазва тона, зададен от Брюксел, тъй като все повече регулаторни органи в САЩ призовават за предпазливост по отношение на въздействието на тази променяща парадигмата технология.

Тъй като регулаторните опасения растат, американските инвеститори ще е добре да проучат бързо развиващите се европейски компании за AI, както и пазарните условия, при които те продължават да процъфтяват.