Европа страда от дефицит на иновации и слаба производителност, което поставя икономиката на региона на пътя към стагнация, ако не промени курса си.

Това предупреждава Нобеловият лауреат Майкъл Спенс в статия за Project Syndicate. Икономистът твърди, че дългосрочният ръст на производителността в развитите икономики зависи от структурните промени, водени от технологичните иновации.

„Именно тук се крие основният проблем на Европа в редица области – от изкуствения интелект до полупроводниците и квантовите изчисления. САЩ и дори Китай оставят Европа в прахта далеч зад тях“, пише той, цитиран от Fortune.

Изоставането на Стария континент е от години. През 2008 г. БВП на САЩ и на еврозоната беше приблизително равен. По данни на Световната банка сега американската икономика е с около 75% по-голяма от тази на еврозоната.

Растеж има, но той е мимолетен и се дължи на Олимпийските игри в Париж

„Германската бъркотия“ обърква сметките на бизнес активността в еврозоната

Със сигурност валутните колебания изкривяват цифрите.

Коригирана спрямо покупателната способност, продукцията на ЕС изостава само с 4% от тази на САЩ през последните 20 години. И дори в най-слабата голяма икономика в Европа германските потребители все още се чувстват оптимистично.

Междувременно инвеститорите все по-често разпознават ерата на „американската изключителност“ в световната икономика и на финансовите пазари.

Това контрастира с нарастващия статут на Европа като център на преживявания, дотолкова, че огромните тълпи от туристи предизвикаха ответна реакция сред местните жители, на които им е писна от чуждестранни посетители, задръстващи улиците на градовете и ставащи причина за повишаване на цените и наемите на жилища, се казва още в анализа.

България, Румъния и Хърватия очакват през 2024 г. да има по-дълъг среден престой в сравнение с предходната, което ще доведе до увеличаване на приходите от туризъм

800 млрд. евро се очаква да похарчат пътуващите в Европа тази година

Спенс, който е старши научен сътрудник в Института „Хувър“, обвинява за дефицита на иновации в Европа недостатъчните инвестиции в децентрализирания пейзаж на научноизследователска и развойна дейност, непълната интеграция на единния пазар, липсата на ключова инфраструктура, като например изчислителна мощност, и ограничената наличност на фондове за рисков капитал и частни капиталови фондове.

Европа може да преодолее тези пречки и има важни предимства, като например талантите, които идват от нейните университети, и мрежата за социална сигурност, която осигурява икономическата сигурност, необходима за поемане на предприемачески риск, отбелязва той.

Без нова икономическа визия обаче традиционните индустриални сектори, които са по-малко иновативни, ще продължат да доминират, докато най-добрите и най-умните ще мигрират в други страни, предупреждава още икономистът.

Франция, Германия и Италия се застъпиха за по-свободен подход към регулирането на компаниите, които произвеждат модели на GenAI - ход, който някои коментатори считат за повлиян от големи корпорации като Microsoft

Да, Европа може да стане AI лидер. Но не и без американски инвестиции

„Европа трябва да реши: може да остане в сегашния си курс, който със сигурност ще доведе до относителна стагнация, или да начертае изцяло нов път“, пише Спенс. „Вторият подход е по-рисков, но също така крие много по-голям потенциал за развитие.“

Но този избор не изглежда да е на първо място сред политиците или избирателите, допълва той, като призовава лидерите да предложат ясна картина какво би донесло статуквото или нова икономическа визия.

Европа може да направи това и вече е постигнала успех в насочването към нови модели на устойчив растеж, посочва Спенс и призовава:

„Но първо европейците трябва да отговорят на един прост, но изключително важен въпрос: Как трябва да изглежда ЕС след едно десетилетие по отношение на иновациите, икономиката, сигурността и устойчивостта?“

Майкъл Спенс е Нобелов лауреат по икономика,почетен професор по икономика и бивш декан на Висшето училище по бизнес в Станфордския университет. Той е старши научен сътрудник в Института „Хувър“, старши съветник в „Дженерал Атлантик“ и председател на Института за глобален растеж на компанията. Председател е на Консултативния съвет на Азиатския глобален институт и е член на Академичния комитет на Академията Луохан. Бивш председател на Комисията за растеж и развитие и съавтор на книгата Permacrisis: A Plan to Fix a Fractured World.