Нийл Клифърд е главен изпълнителен директор на Kurt Geiger, една от най-известните марки за луксозни обувки във Великобритания.

Кариерата му обаче започва далеч от блясъка и славата на модата.

Ученическите му години са кошмар, тъй като не успява да се справи с изпитите си заради дислексия. След като напуска училище, отива в Бюрото по труда, където му намират работа в автокъща на Fiat срещу 25 паунда (33 долара) на седмица.

„Това беше първата ми работа през август 1983 г., така че предполагам, че съм се справил добре“, разказва Клифърд пред Fortune.

Наистина се е справил добре: От автокъща и чистене на тоалетни за допълнителни джобни, днес 57-годишният предприемач управлява Kurt Geiger с годишен оборот от 330 млн. паунда (432 млн. долара), при това вече над две десетилетия.

Кариерният му път се променя, след като приятел го кани на интервю за работа в мъжката секция на Debenhams в родния му град Портсмут.

„Изведнъж от разносвач на моторно масло станах продавач на костюми“, спомня си той. „В този момент осъзнах, че съм наистина добър в търговията, защото успявах да убедя хората колко добре изглеждат в костюм.“

Именно там Клифърд прави големия си пробив, който го изстрелва в лъскавия свят на модата.

Решаващият момент

След няколко месеца в местния универсален магазин Клифърд забелязва, че тогавашният главен изпълнителен директор на Бъртън и основател на Topshop Ралф Халпърн има навика да се разхожда там през повечето съботи.

За да изпъкне сред стотиците други работници, Клифърд знае, че трябва да се възползва от тази възможност.

Планът? Да събере смелост и да представи амбициите си директно на шефа. Не бърза, изчаквайки идеалния момент, когато мениджърът му е в отпуск.

„Знаех, че това е моментът. Беше малко като футболист, влязъл като резерва, който трябва да изпълни дузпа. Имах тази възможност за половин час да разговарям с големия, големия, големия, големия, големия шеф. Знаех, че трябва да поискам съвет, но също така да изразя ентусиазма си, амбицията си, енергията си... Така че, да, това беше моментът за мен, в който трябваше да се представя.“

Съветът, който остава в съзнанието на Клифърд, е:

„Има много работа, но трябва да се преместиш в Лондон. В Портсмут няма да успееш.“

Това е тласъкът, от който се нуждае, за да напусне провинциалния град и да се гмурне в шума на столицата.

Ефектът на Лондон

„Още същата седмица кандидатствах в Улуич“, спомня си Клифърд за ключовия момент в кариерата си. „Честно казано, не знаех къде се намира, но имаше пощенски код на Лондон.“

Работата му дава възможност да управлява свой бутиков магазин, а не щанд в универсален, което е голяма стъпка напред и за негова изненада, му е предложена веднага.

„Бях единственият кандидат“, смее се той. „Никой друг не кандидатстваше, защото, както се оказа, че през 1986-та година Уулвич е бил доста занемарено място.“

И точно тогава Клифърд сменя сигурността на Портсмут с една от най-суровите части на Лондон – и никога повече не поглежда назад.

„Целият персонал крадеше, така че трябваше да сменя всички“, казва той и добавя, че това му е дало възможност да промени бизнеса и да си създаде име. До края на годината Клифърд, който по това време е само на 19, превръща магазина в печеливш търговски обект.

„Спечелих голяма награда - „Мениджър на магазин на годината“; печелех по 9 000 паунда (12 000 долара) на година. Бях кралят.“

Този опит го изстрелва към бърз успех, следват повишение след повишение, преди през 1996 г. да бъде привлечен от Kurt Geiger.

„В крайна сметка в рамките на 18 месеца управлявах най-големия магазин на компанията в Бромли, с 40 служители, с оборот от 4 млн. паунда годишно на 21 години - бях най-младият управител на магазин в цялата група Бъртън.“

Главният изпълнителен директор на Walmart пробива по същия начин

Подобно на Клифърд, Дъг Макмилън, главен изпълнителен директор на Walmart, започва скромно кариерата си в складовете на компанията през 1984 г., когато е на 17 години.

Оттогава се издига в гиганта в търговията на дребно - от разтоварване на ремаркета за 6,50 долара на час до -младия изпълнителен директор на компанията след нейния основател Сам Уолтън със заплата 25 млн. долара.

Той също получава своя голям шанс, като се включва и се изявява, когато шефът му е в отпуск.

„Една от причините, поради които получих възможност, беше, че вдигнах ръка, когато шефът ми беше извън града и посещаваше магазините или нещо друго“, разкри наскоро Макмилън.