Пластмасовите хотелски карти за отключване имаха няколко тежки години.

По време на пандемията докосването беше табу, така че тенденциите за отключване без допир се ускориха.

Проблемите с киберсигурността и безопасността също накараха много вериги да ускорят плановете си за трансформиране на ключалките на вратите на хотелските стаи. По-рано тази година изследователи откриха уязвимост в пластмасовите хотелски ключове, която може да направи до три милиона карти лесна плячка за хакери, а отстраняването на атаката да отнеме години.

Големите хотелски брандове разполагат с възможност за дигитален ключ от години, а сега Google Wallet и Apple Wallet се намесват, като предлагат на хотелите възможността да запазват ключовете от стаите на гостите в дигиталните си портфейли, което им позволява да имат достъп до стаите си, като просто докоснат гърба на телефона срещу четец близо до дръжката на вратата, пише CNBC.

Приложението Honors на Hilton Hotels позволява на гостите да се настанят и да използват ключ за стаята през своя смартфон. В хотел Harpeth във Франклин, Тенеси, който е собственост на Hilton, гостите могат да се регистрират цифрово и да съхраняват ключовете в wallet приложенията на Google или Apple.

„Ползата от дигиталното чекиране е, че вашият телефон е ключът“, казва пред CNBC Кимбърли Елдер, директор продажби в Harpeth, добавяйки, че много гости все още предпочитат пластмасовите ключ карти.

Ели Фукс, регионален директор на операциите във Valor Hospitality Partners, в чието портфолио са хотелите Hilton и Holiday Inn Express, вярва, че „традиционните ключове за хотелски стаи вече са в края на съществуването си“.

Някои експерти по сигурността обаче предупреждават, че дори по-новите методи за заключване не са безупречни.

„Безключовите системи могат да въведат изцяло нови вектори на заплахи за управление на операциите по сигурността на хотела“, посочва Лий Кларк, мениджър производство на информация за кибер заплахи в американския Център за споделяне и анализ на информация за търговия на дребно и хотелиерство (RH-ISAC).

Въпреки че според Кларк тези заплахи могат да бъдат смекчени чрез политики и конфигурации за контрол на сигурността, като многофакторно удостоверяване (MFA), те въвеждат допълнителни стъпки, през които изтормозените гости може не винаги искат да преминат.

Кларк казва, че е малко вероятно всички хотели да заменят всички ключ карти с цифров достъп в скоро време, защото някои гости може да предпочетат карта или да нямат лично устройство, съвместимо с цифрови (безключови) системи.

„Преминаването към дигитално системи за достъп и заключване носи значителни разходи за оборудване, инсталиране, поддръжка и сигурност“, казва още Кларк.

Данни от проучване на J.D. Power установяват, че само 14% от всички гости на хотели с приложения за цифрови ключове са използвали услугата по време на престоя си. Дори гостите, които са изтеглили приложението на марката на телефоните си, са използвали пластмасовата карта-ключ. Сред потребителите, изтеглили приложението на хотелския бранд, 30% са използвали цифров ключ, а 70% са се доверили на пластмасовата карта през по-голяма част от времето, показват още данните.

От друга страна, все още много хотели просто не са инсталирали ключалки с възможност за цифрово влизане.

„Няколко големи вериги, чиито приложения поддържат дигитални ключове, започват да изискват от собствениците на хотелски франчайз да инсталират нови ключалки на вратите като част от актуализираните стандарти на марката“, казва пред CNBC Андреа Стоукс, ръководител на звеното за хотелиерски практики в J.D. Power.

Въпреки бавното възприемане на цифровите опции от клиентите, данните на J.D. Power показват, че клиентите без ключ се чувстват по-сигурни от тези, които използват пластмасови карти.

„Гостите, използващи „цифров ключ“, предоставят значително по-положителни оценки за безопасността на хотела в сравнение с тези, които не са използвали цифрови ключове“, отбелязва Стоукс.

Чад Спенски, главен изпълнителен директор на Allthenticate, разработчик на възможности за достъп чрез смартфон и управление на идентификационни данни, казва, че специалистите по киберсигурност смятат пластмасовата ключ карта за нискотехнологична и остаряла.

Той обаче добавя, че истинското предимство на цифровите карти е по-малко свързано със сигурността и повече с удобството.

„Въпреки че внедряването на карти не е по-сигурно от техните пластмасови колеги, потребителското изживяване с тях е много по-добро“, казва Спенски.

Въпреки че най-вече факторът удобство тласка хотелските вериги напред в стремежа им да предоставят цифрови ключове, те все пак имат допълнителна защита при атака.

Един от най-големите проблеми с пластмасовите ключ карти е, че когато се открие уязвимост, няма лесен начин за коригиране на уязвимостта, казва Спенски.

Мехмет Ердем, професор и председател на катедрата по управление на курорти, игри и голф в колежа по хотелиерство Уилям Ф. Хара на университета в Лас Вегас, предупреждава, че никоя система не е безпогрешна и че хората не трябва да позволяват на цифровия достъп да им създава фалшиво усещане за сигурност.

„Всичко може да бъде хакнато, всичко може да бъде пробито“, казва Ердем.

Той припомня също така, че има карти с магнитни ключове, които изискват плъзгане, и по-нови продукти за радиочестотна идентификация (RFID), които просто изискват близост или могат да бъдат заредени в телефон. Ердем казва, че RFID технологията се подобрява, което прави пластмасовите ключове по-гъвкави.

Експертът добавя, че предимството на цифровата версия на пластмасов ключ се свежда до човешката природа: „Хората забравят ключове, портфейли и лични документи, но в крайна сметка никога не забравят телефона си.“