Това се случва на всеки пилот от Формула 1. Натъпкан си в малък кокпит, потиш се в огнеупорния си костюм, с кракa на педала при бясна скорост, когато изведнъж нещо се обърква в машината ти за 10 милиона долара. Или ви задминават. Или катастрофирате.

И в този момент пускате псувня.

Проблемът е, че моментът на разочарование не се ограничава до вътрешната страна на каската - всичко, което пилотите казват, се предава на екипа им по радиото. А в ерата на отразяването на състезанията от Формула тези радиокомуникации често се излъчват директно към телевизионна аудитория от десетки милиони.

Ето защо тази седмица световният ръководен орган на моторните спортове помоли пилотите да говорят по-рядко и по-внимателно. И в четвъртък в Сингапур най-добрите пилоти в света се подчиниха за кратко, но само за да отговорят учтиво, че възнамеряват да продължат да ругаят.

„Какво сме ние, петгодишни деца?“ - пита защитаващият титлата си световен шампион Макс Верстапен. „В другите спортове хората казват много по-лоши неща, когато са пълни с адреналин. Това просто не се излъчва.“

Верстапен, чиято холандска прямота е известна в средите на Формула 1, никога не е бил от хората, които се цензурират, пише The Wall Street Journal. Всъщност само няколко минути преди да бъде попитан за новата препоръка, той се оплаква от състоянието на автомобила си по време на Гран при в Азербайджан този месец. „Веднага след като отидох на квалификацията“, казва Верстапен, „разбрах, че колата е наопаки“.

Дебатът започва, когато Мохамед Бен Сулайем, президентът на Международната автомобилна федерация, казва в интервю, че му е писнало пилотите да се изпускат по радиото, въпреки че обикновено това се редактира в телевизионните предавания.

„Трябва да правим разлика между нашия спорт и рап музиката“, коментира Сулайем пред уебсайта Autosport. „Ние не сме рапъри, нали разбирате. Те псуват през няколко секунди? Ние не сме на това ниво.“

Седемкратният световен шампион Люис Хамилтън беше един от малкото пилоти, които можеха да разберат неговата гледна точка за езика, особено по отношение на по-младите фенове на спорта. Неговият въпрос се отнася до сравнението на Бен Сулайем с рапърите, което според Хамилтън имаше расов оттенък.

За останалата част от сектора идеята да се иска от пилотите да спрат да говорят като моряци изглежда толкова абсурдна, колкото да се иска от тях да се състезават без гуми.

„За нас е трудно да контролираме думите си, когато караме с 350 км/ч между стените на някоя улична писта“, казва пилотът на Ferrari Шарл Леклерк. „Ние все пак сме хора.“

Иронията е, че именно върху тези откровени моменти се гради съвременният успех на Формула 1. Докато Liberty Media не придоби Формула 1 през 2017 г., повечето радиокомуникации между пилотите и техните отбори бяха частни. Това започна да се променя само благодарение на широко разпространените усилия на Формула 1 да дръпне завесата и да очовечи 20-те мъже в кокпита. Появиха се повече камери в гаражите, сериал на Netflix и, разбира се, по-отворени радиоканали.

„Разговорите ни вероятно и с цел забавление, се изпращат и оттам хората ги чуват“, казва Верстапен. „Ако не ги излъчиш, никой няма да разбере.“

Пилотите настояват, че този въпрос не подлежи на обсъждане. Премахването на ругатните просто не е опция - особено след като те всъщност могат да послужат за полезна цел в разгара на състезанието. Ландо Норис от McLaren обяснява пред WSJ, че неговите случайни изблици не винаги са моментни пристъпи на страст. Има случаи, в които най-надеждният начин да подчертае сериозността на своята гледна точка е да посегне към псувня.

„Понякога - добавя той - това има по-голямо въздействие, отколкото да кажеш: „Не съм особено щастлив“.