В условията на бум на здравно съдържание в социалните мрежи, експерти и законодатели обмислят регулация с приоритет на „надеждните“ инфлуенсъри

Пресечната точка между социалните мрежи и здравеопазването се очаква да бъде една от темите в следващия мандат на ръководните органи на ЕС, като дискусиите сред създателите на политики вече са в ход.

Това споделиха евродепутати и заинтересовани страни в кулоарите по време на Европейския здравен форум в Гащайн (EHFG), съобщава Euronews.

Изследване, публикувано от Виенския университет през ноември миналата година, показа, че инфлуенсърите са се превърнали в сериозен източник на здравна информация за тийнейджърите и младежите. Проучването обхваща 1000 души на възраст между 15 и 25 години в Австрия, като около 30% от тях казват, че следват т.нар. здравни инфлуенсъри. Същият процент анкетирани са закупили продукт, препоръчан от инфлуенсър със здравна цел.

Съдържанието, свързано с психичното здраве, също бележи значителен ръст и води до високи нива на онлайн ангажираност в социалните мрежи.

Затова се очаква регулацията на този вид инфлуенсъри да бъде сред акцентите в политиката на кандидата за комисар на ЕС по въпросите на правосъдието, номиниран от ирландското правителство, Майкъл Макграт, като целта е да се справи с неетичните техники, включително маркетинга на инфлуенсърите в социалните медии, които използват уязвимостта на потребителите за търговски цели.

Кандидатът за комисар на ЕС по въпросите на здравеопазването Оливер Вархеи пък ще ръководи общоевропейско проучване на по-широкото въздействие на социалните медии върху здравето на гражданите на ЕС.

„Достоверни“ инфлуенсъри

Някои здравни инфлуенсъри всъщност са практикуващи лекари и по време на пандемията много от тях изиграха ключова роля в борбата с дезинформацията.

Един от тях дори стигна до Европейския парламент: Андраш Куля, наскоро избран за евродепутат хирург от Будапеща с 370 000 последователи в социалните медии и над 100 милиона гледания на здравното си съдържание.

По време на Европейския здравен форум в Гащайн той обясни, че онлайн каналът му бил създаден в резултат на нарастващия скептицизъм относно животоспасяващи медицински практики като ваксините.

„Ние лекарите лесно можем да се окажем в ситуация, в която леченията са достъпни, но проблемът не е в наличността - а в желанието и приемането“, казва той.

Според него комуникацията в здравеопазването ще става все по-важна и има спешна нужда от ясна, основана на доказателства информация за обществеността.

Хората активно търсят съдържание, свързано със здравето – от въпроси за симптомите на диабета до разбиране на състояния като поликистоза на бъбреците или тревожни разстройства.

„Миналата година само в YouTube съдържанието, свързано със здравето, достигна 300 милиарда гледания в световен мащаб, като 3 милиарда от тях идват само от Германия“, казва Гьотшалк, ръководител на отдел „Здравеопазване“ в YouTube Германия.

Търсенията на всички езици са се увеличили, особено по време на пандемията, когато се наблюдаваше и ръст на медицинската дезинформация. YouTube въведе допълнително ниво на проверка чрез оценки на трети страни от СЗО, която работи с експертни групи, за да определи какво е достоверна здравна информация онлайн.

Тези стандарти за качество на здравната информация доведоха до нови функции на YouTube, подчертаващи кои са авторитетните източници, като обществени болници например.

Вярвай ми, аз съм доктор

Все повече практикуващи лекари стават инфлуенсъри, което показва, че не само известни личности могат да разпространяват здравни послания онлайн.

„Не бих казал, че се нуждаем от личности като Ким Кардашиян, защото имаме Доктор Майк, истински лекар с 12-15 милиона последователи в YouTube“, казват експертите.

Социалните мрежи могат да бъдат жизненоважен ресурс за хората с по-ограничен достъп до информация, например от маргинализирани общности.

Пример за това е д-р Сими, британско-нигерийски гинеколог и с 1,9 милиона последователи в TikTok, който се свързва с общности от тъмнокожи жени с недостатъчно медицинско обслужване по цял свят.

Според професор Карсай от Виенския университет 70% от младите хора все още се доверяват на професионалисти, а около 40% на известни личности.

Но евродепутатът и хирург Куля предупреждава, че това не е достатъчно. „В социалните мрежи да имаш диплома не е достатъчно. Достоверността е нещо, което трябва да се гради с доверие“, допълва той.