Почина най-отявленият опонент на Ердоган - Фетхуллах Гюлен

Почина турският ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, който от години живееше в САЩ.

Новината съобщи Reuters, позовавайки се на турската телевизия NTV, предаде БТА.

Първоначално 83-годишният Гюлен е съюзник на настоящия президент Реджеп Тайип Ердоган, но впоследствие в отношенията им настъпва разрив.

След опита за преврат в Турция през юли 2016 г. правителството обвини Гюлен и привържениците му в организиране на преврата, а движението на проповедника беше определено от турските власти като „Фетхуллахистка терористична организация“ (ФЕТО). Десетки хиляди турци бяха арестувани по обвинения за връзки с гюленисткото движение.

Кой е Екрем Имамоглу - най-голямата политическа заплаха за Ердоган?

Според последователите на Фетхуллах Гюлен движението му, известно като „Хизмет“, т.е. „служба“ на турски, се стреми да разпространява умерена форма на исляма, която насърчава образование от западен тип, свободен пазар и междурелигиозна комуникация, допълва Reuters.

След опита за преврат през 2016 г. движението беше систематично разрушавано в Турция и влиянието му намаля в международен план.

Известен сред последователите си като „Ходжа ефенди“, т.е. „почитаем учител“, Гюлен е роден в село в източния турски окръг Ерзурум през 1941 г. в семейството на имам. През 1959 г. е назначен за имам в джамия в Одрин, а през 60-те години на миналия век добива популярност като проповедник в окръг Измир.

Там той основава студентски общежития, които стават основа на неформална мрежа, която се разширява през следващите десетилетия чрез образованието, бизнес среди, медийни и държавни институции, които осигуряват на последователите на Гюлен широко влияние, което се разпростира и извън границите на Турция – в Централна Азия, Балканите, Африка и в западния свят чрез мрежа от училища.

„Повратна точка“: Ердоган претърпя най-тежкото си изборно поражение от десетилетия

Проповедникът е близък съюзник на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, но нарастващото напрежение между тях предизвикwа разрив през декември 2013 г. Повод за това стават разследвания за корупция срещу министри и други близки до Ердоган лица, за които широко се смята, че са инициирани от прокурори и полицейски служители, свързани с движението на Гюлен.

През 2014 г. срещу Гюлен беше издадена заповед за арест, а две години по-късно организацията му беше обявена от Анкара за терористична. Стотици училища, компании, медии и организации, свързани с него, бяха затворени, а имуществото им – конфискувано.

Най-малко 77 000 души, заподозрени за връзки с движението „Хизмет“, бяха арестувани, а около 150 000 учители, магистрати, военнослужещи и други държавни служители бяха отстранени от работа.

Ердоган издържа най-големия тест в политическата си кариера. Какво следва?

Опитите на Турция да убеди САЩ да екстрадира Гюлен обаче останаха безуспешни.

От своя страна Гюлен отрече да има каквато и да било връзка с опита за преврат и го осъди.

„Като човек, който е пострадал от множество военни преврати през последните пет десетилетия, е особено обидно да бъда обвиняван в каквито и да било връзки с такъв опит“, каза той след преврата.