„Заложник на лихвените проценти“: Трябва ли ЕС да съкрати бюджета си с 1,52 млрд. евро
Евродепутатите изразиха ясно несъгласие с предложените съкращения, които създават предпоставки за напрегнати преговори за финансовата рамка на Съюза за 2025 г.
Евродепутатите отхвърлиха предложените от Съвета на ЕС съкращения в размер на 1,52 млрд. евро на ключови програми на ЕС, като например програмата за студентска мобилност „Еразъм+“ и за научни изследвания „Хоризонт Европа“, и призоваха за по-голямо финансиране.
„Съкращавайки бюджета, няма да можем да отговорим на нуждите на гражданите“, коментира в Страсбург водещият евродепутат Виктор Негреску от Румъния, като добави, че бюджетът на ЕС се нуждае и от известна гъвкавост, за да финансира непредвидени събития в следващите години.
Пленарното гласуване потвърди приетата от ЕП позиция за преговорите по окончателния бюджет за 2025 г., които ще се проведат през следващите три седмици, като първата среща с представители на Съвета и ЕК е на 5 ноември, съобщава Euronews.
Преговорите вероятно ще се превърнат в интензивна политическа битка между Парламента и Съвета относно начина на изплащане на лихвените проценти по фондовете за възстановяване след пандемията, които рязко нараснаха в сравнение с първоначалните прогнози за 2021 г.
„Бюджетът на ЕС не може да бъде заложник на лихвените проценти, като намалява програмите ни“, заяви Негреску, докато Парламентът призовава неизползваните средства от многогодишния бюджет на ЕС да се използват за финансиране на нуждите на гражданите, вместо да се връщат в столиците, както обикновено.
Но Съветът, който представлява държавите-членки и подкрепя благоразумието и финансовата дисциплина, иска съкращаване на програмите, което за Негреску е предложение за „строги икономии“.
Съветът няма да може да приеме всички изменения на позицията на Парламента, ако те бъдат гласувани, предупреди във вторник унгарският министър, отговарящ за преговорите по бюджета, Петер Банай, като добави, че ЕС трябва да направи ясно разграничение между „по-важните и по-малко важните въпроси“.
„За съжаление не съм чул за източници на допълнително финансиране. Не държавите членки, а европейските данъкоплатци са тези, които плащат допълнителните разходи.
Искаме ли да увеличим данъците? Искаме ли да увеличим задлъжнялостта на ЕС?“, попита той в пленарната зала.
Европейският парламент и ЕК са по-близки по въпросите на сближаването, селското стопанство, защитата на границите, хуманитарната помощ и отбраната, но напускащият поста комисар по бюджета Йоханес Хан също призна, че Парламентът е предложил да се наложат голям брой програми.
„Ще бъде необходимо ясно определяне на приоритетите на внесените изменения, както и отстъпки от двете страни, а дискусиите трябва да се съсредоточат върху онези програми, при които могат да се случат корекции“, допълни Хан.
След като позициите и на трите институции са ясни, Парламентът, Комисията и Съветът ще разполагат с време до 18 ноември, за да постигнат споразумение, което може да получи зелена светлина до края на годината, допълва Euronews.
Междувременно, топ финансистите на Блока – банкерите от ЕЦБ, също са раздвоени по отношение на това дали е необходимо рязко намаляване на лихвения процент с половин пункт през декември, въпреки че преобладават рисковете за икономическия растеж и инфлацията.
Коментарите им идват малко след като на октомврийското си заседание банката за първи път от 13 години извърши последователни понижения на лихвените проценти, пише CNBC.
Ходът, който отбеляза третото намаление с четвърт пункт на централната банка за тази година, беше оценен от пазарите, след като финансистите посочиха намалените инфлационни рискове и отслабващите перспективи за растежа.
„Сигурен съм, че някои от моите колеги ще отидат на позиция за голямо намаление, а други - не. В моя случай ще кажа, че ще разгледам данните“, заяви управителят на Австрийската централна банка Роберт Холцман пред CNBC. Според него последното понижение е било „предпазна“ стъпка и остава вероятността ЕЦБ да трябва да запази стабилността си в края на годината.
Миналата седмица президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че експертите в централната банка са обсъдили на срещата само предимствата на намаление с 25 базисни пункта, а не на по-голямо орязване с 50 базисни пункта.
На този фон, инфлацията в еврозоната беше ревизирана до 1,7% през септември, което е понижение спрямо по-ранната официална оценка от 1,8%. За сравнение, през август тя беше 2,2%.
Септември беше първият месец, в който инфлацията спадна под целта на ЕЦБ от 2% от юни 2021 г. насам, което бележи края на годините на прекомерен растеж на цените и засилва очакванията за по-нататъшно намаляване на лихвите в близко бъдеще.
„Мисля, че сме уверени в завръщането на инфлацията към нашата цел от 2% през следващата година“, заяви пред CNBC нидерландският член на Управителния съвет на ЕЦБ Клаас Кнот и допълни:
„Бих казал, че виждам рисковете около тази базова линия като разумно овладени. Така че, ако този сценарий се осъществи и ако декемврийските прогнози продължат да потвърждават това, тогава ще можем постепенно да намалим спирачката и да продължим да понижаваме лихвите, докато, да речем, достигнем неутрална територия, където нито ще симулираме, нито ще забавяме повече икономиката.“
Кнот, заедно с ръководителя на Португалската централна банка Марио Сентену, заяви, че не е изключено намаляване на лихвения процент с половин пункт на заседанието на ЕЦБ през декември.
„Истината е, че отпечатъкът на инфлацията през септември беше много нисък от това, което очаквахме. Това важи както за общата, така и за базисната инфлация. Трябва да вземем това предвид в нашата история“, каза Сентену. „След това трябва да разгледаме постъпващите данни, тенденцията в данните, която наблюдаваме, и със сигурност 50 базисни пункта могат да бъдат на масата, защото продължаваме да зависим от данните.“, допълни банкерът.
ЕЦБ многократно е предупреждавала, че инфлацията вероятно ще се повиши през следващите месеци, преди да спадне до целевото равнище догодина.
Няколко големи централни банки наскоро предприеха стъпки за облекчаване на паричната политика, тъй като инфлацията в много държави с високи доходи намалява.
Въпреки това МВФ заяви във вторник, че макар глобалната борба с инфлацията да е „почти спечелена“, рисковете от понижаване „се увеличават и сега доминират в перспективите“.