През юни 2022 г., четири месеца след като Русия започна блицкриг с танкове и бомби в Украйна, Европейският съюз се противопостави с най-мощното оръжие в арсенала си. Докато артилерийският дъжд обстрелваше украинските градове и села, а бежанците заливаха блока, Брюксел посегна към кобура си и извади – морков, пише в свой анализ POLITICO.

Представители на ЕС обявиха, че на Украйна и Молдова ще бъде разрешено да започнат преговори за присъединяване към блока. През декември следващата година третият бивш съветски съюзник, Грузия, получи същия „статут на кандидат“.

Преди пълномащабното нахлуване на Русия дори такава далечна покана за присъединяване към клуба щеше да даде силен стимул на украинците, молдовците и грузинците, желаещи да сбъднат европейската си мечта. В наши дни обаче обещанието за място на масата се сблъсква с далеч по-конкретно обещание: заплахата от руско насилие.

В Украйна, където протестиращите някога рискуваха живота си под флага на ЕС, за да се противопоставят на промосковското правителство, споменаването на потенциално членство някога в бъдещето вече се посреща с отчаяна въздишка. Нещата, от които Киев се нуждае в момента - боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, реален натиск върху Кремъл - са в недостиг.

Изборите в Молдова и Грузия тази седмица също демонстрират избледняващата сила на европейската мечта. В неделя молдовците гласуваха на референдум за това дали интеграцията в ЕС да бъде заложена в конституцията на страната. В събота грузинците ще гласуват на парламентарни избори. И в двата случая гласовете се подават като избор между бъдеще, обвързано с Москва или Брюксел, Изток или Запад - решение, което не толкова отдавна щеше да бъде изцяло в полза на ЕС.

Първите резултати обаче не са толкова окуражаващи за Брюксел. Макар че проучванията показват значително проевропейско мнозинство и в двете страни, тези настроения не се проявяват в избирателната секция.

В Молдова гласовете в подкрепа на ЕС имаха съвсем малка преднина, нанасяйки неочакван удар на прозападния президент Мая Санду.

В продължение на години ЕС е уверен, че неговата демократична програма ще отклони двете държави от орбитата на Кремъл, но това не се случва реално

Молдова и Грузия – тревожната камбана, която ЕС трябва да чуе

В Грузия управляващата партия „Грузинска мечта“, отговорна за приемането на редица репресивни мерки, които заплашват да насочат страната към Москва, според прогнозите ще спечели най-много гласове.

И в двата случая се смята, че руската дезинформация и хибридната война са изиграли важна роля за промяна на общественото мнение. Осъждайки разочароващия резултат в Молдова, президентът Санду се оплака от „нечестна борба“ срещу „чужди сили“. Според оценки на молдовски официални лица Русия е похарчила около 100 млн. евро за кампания за оказване на влияние, включително за купуването на около 130 000 гласа чрез сенчеста мрежа от пълномощници. Според специалистите роля са изиграли и вътрешните фактори, като много молдовци са използвали референдума, за да изразят недоволството си от правителството.

Но заедно с подготовката за изборите в Грузия вотът в Молдова повдига въпроса: В момент, когато Русия разгръща мускулите на твърдата си сила, може ли ЕС все още да разчита на своите обещания и мека сила?

Война и мир

И в Молдова, и в Грузия заплахата от руския военен юмрук не е хипотетична. Руски войски са разположени в Приднестровието на Молдова, откакто регионът се отцепи с подкрепата на Москва през 90-те години на миналия век. Те се намират и в грузинските региони Абхазия и Южна Осетия след нахлуването през 2008 г.

Но войната в Украйна постави заплахата в още по-остър план. Нито грузинците, нито молдовците ще пропуснат посланието на Кремъл към това, което той смята за свой заден двор: Противопоставяйте ни се на свой риск.

Преди изборите страхът от следваща война в техните домове беше използван от пълномощниците на Москва, за да накарат избирателите да се съмняват в желанието си да се присъединят към ЕС. В края на краищата обещанието на блока за сигурност и просперитет е косвено и далечно. Възможността за руско насилие е пряка и реална.

Нито посланието, нито начинът, по който то беше предадено, бяха много фини. В столицата Тбилиси билбордове на „Грузинска мечта“ съпоставят изображения на грузински улици с тези на бомбардирани украински градове.

При 98,3% преброени гласове от референдума 49,97% са „против” присъединяване към блока до 2030 г., а 50,03% са „за”

Мечтата на Молдова за ЕС виси на косъм

„Грузинска мечта„ разпространява този разказ за войната и мира, който оформя информационното пространство“, казва пред POLITICO Ето Бузиашвили, научен сътрудник по операции за влияние в Атлантическия съвет.

Според Дионис Ченуша, асоцииран експерт в Центъра за изследване на Източна Европа, в Молдова тези, които насърчават гласуването с „не“ на референдума за ЕС, са използвали подобна тактика: „Ако не изберете Санду, тогава ще имате мир.“

Липсваща комуникация

Въпреки че заплахата от война е едно от общите послания, разпространявани от свързаната с Русия дезинформация и в двете страни, то не е единственото, акцентират експертите.

Преди изборите в Молдова редица фалшиви новини в TikTok и Telegram предупреждаваха, че гласуването за ЕС ще отприщи всякакви демони. Един от разпространените митове е, че по-богатите европейци ще нахлуят и ще изкупят земята. Друг, че молдовските деца ще бъдат подложени на т.нар. нетрадиционни ценности - препратка към ЛГБТ+ хората. Пред лицето на тази груба атака, представители на гражданското общество призоваха ЕС да адаптира собствения си стил на комуникация.

В Грузия, например, управляващата партия „се маскира като продемократична, проевропейска сила“, казва Бузиашвили. На предизборните плакати на партията е изобразено европейското знаме, а политиците ѝ твърдят, че подготвят Грузия за членство в ЕС в стила на Унгария на Виктор Орбан.

Неформалният съюз на Китай, Русия, Иран и Северна Корея принуждава НАТО да засили връзките си с държавите от Индо-Тихоокеанския регион

CRINK: Новият съюз, който изправя НАТО на нокти

По думите ѝ подобна „кампания за измама“ изисква ясен език и осезаеми мерки от страна на Брюксел.

„Протестиращите ми казват: Ние знаем, че трябва да си напишем домашното по отношение на протестите и защитата на демокрацията“, казва тя. „Но също така искаме да видим, че западните държави са сериозни по отношение на това с кого си сътрудничат и назовават нещата с истинските им имена.“

Тъй като до реалното членство в блока остават още години (в най-добрия случай), ЕС ще трябва да се справи по-добре с уточняването на това какво включват както тоягите, така и морковите му. За някои от хората, живеещи в страна, която е сред най-бедните в Европа, дори еднократното плащане от няколко десетки евро може да означава непосредствена разлика между студен или топъл дом. Тук несигурните резултати от обещанието за присъединяване към ЕС един ден не работят.

„Хората вече не вярват на обещания - те не искат бъдеще след пет или седем години“, предупреждава Бузиашвили. „Искат го сега.“