Федералният резерв на САЩ е готов да понижи основния лихвен процент с четвърт пункт през следващата седмица, придържайки се към курса си в условията на изкривени данни от доклада за заетостта и несигурност относно икономическата политика след президентските избори във вторник.

Федералният комитет по операциите на открития пазар ще обяви следващото си решение за лихвените проценти два дни след приключването на ключовия вот, отбелязва Financial Times.

Очаква се финансистите да продължат с намаление от четвърт пункт, което представлява възобновяване на по-традиционния темп на облекчаване след по-голямото от обичайното намаление от половин пункт през септември.

Този ход ще доведе до понижаване на лихвения процент по федералните фондове до нов целеви диапазон от 4,5-4,75%.

„Все още имаме ставка по федералните фондове в реално изражение, която е доста висока, и те не искат да забавят прекомерно икономиката, така че има смисъл да продължат постепенно да я намаляват, освен ако условията не се променят“, коментира Ерик Розенгрен, бивш президент на Фед в Бостън.

Решението е подкрепено от доказателства, че икономиката на САЩ се развива стабилно, със силен пазар на труда и потребители, които продължават да харчат, дори и при намаляваща инфлация.

През третото тримесечие БВП нарасна с 2,8% на годишна база, което е малко по-малко от предходния период, но все пак е показателно за здравословна експанзия.

Един от недостатъците беше петъчният доклад за работните места, който показа ръст от само 12 000 за октомври, което е най-лошият месец за мандата на Байдън като президент.

Данните обаче бяха изкривени от двата урагана, които удариха югоизточната част на САЩ по същото време, когато Бюрото за трудова статистика започна да събира данните.

Стачките на работниците, включително и тази, която продължава в Boeing, са причина за съкращаването на още 44 000 места през месеца. Повечето икономисти очакват ръстът да се възстанови, като има малко признаци, че незначителните печалби през октомври са предвестник на остра слабост.

„Историята на рецесията вече е напълно отшумяла“, заяви Джеймс Булърд, който напусна поста си на президент на Фед в Сейнт Луис миналото лято, за да стане декан на бизнес училището към университета Пърдю. „Това е в съответствие с идеята, че комитетът ще иска да действа бавно, докато намалява основния лихвен процент занапред.“, допълва икономистът.

Въпросът, който вълнува официалните власти, е как бързо да се достигне до неутрално ниво на лихвените проценти, което вече не потиска растежа, но и не го стимулира.

Целта е инфлацията да се върне към дългогодишната цел от 2% - задача, която изглежда все по-реалистична, без да се стигне до извънредно голяма загуба на работни места.

Към септември ценовият индекс на разходите за лично потребление се понижи до 2,1%, въпреки че „основният“ показател, който изключва нестабилните хранителни и енергийни продукти и е предпочитаният от Фед измерител на основния ценови натиск, все още е висок - 2,7%.

През последните седмици представителите на Фед подкрепиха постепенното намаляване на разходите по заемите, което предполага, че повторното намаляване с половин пункт през септември не се смята за необходимо. Но те все още не са уточнили какво означава това на практика.

„Хората се опитват да дефинират думата „постепенно“. Дали е на всяко второ заседание? Дали е на всяка среща? Мисля, че в момента това е код за не 50 базисни пункта“, смята Естер Джордж, бивш президент на Фед в Канзас Сити.

Тя предупреждава бившите си колеги да бъдат „внимателни“, като се има предвид, че „облекчават условията в момент, когато все още може да се прояви инфлационен риск“ и допълва: „Да, процентът на инфлацията се понижи, но той се задържа в диапазона 2,5-3% и рисковете за повишаване ми изглеждат все по-забележими.“

Сет Карпентър, който има 15-годишен опит като член на Фед, а към момента е главен икономист в Morgan Stanley, също вижда възможност инфлацията да се „задържи“ и да се установи над 2%.

В този смисъл той прогнозира, че Фед ще продължи с намаление от четвърт пункт на заседанието следващата седмица, както и през декември, а след това ще продължи да намалява, докато достигне ниво малко над неутралното – около 3,25%.

„Инфлацията наистина е на първо място тук. Ако нещата с нея не са наред, тогава данните за работните места имат голямо значение за пропускането на намалението“, смята икономистът.

Но буреносните облаци над заседанието на Фед през следващата седмица, както и срещите след това, включват най-вече президентските избори в САЩ. И двамата кандидати – Харис и Тръмп, очертаха твърде различни икономически платформи, които, ако бъдат приложени, биха могли да променят съществено перспективите за растежа и инфлацията, допълва Financial Times.

Бившият президент Доналд Тръмп се обяви за връщане към по-протекционистична търговска политика с налагането на мащабен набор от мита, в допълнение към по-ниски корпоративни данъци и ограничаване на имиграцията.

Той също така даде знак, че предпочита да има по-голям глас при вземането на решения за паричната политика на Фед, което е тревожна намеса върху дългогодишната независимост на институцията, ако бъде осъществена.

Настоящият вицепрезидент Камала Харис се фокусира върху разширяването на мрежата за социална сигурност, която да бъде подсигурена чрез по-високи данъци за богатите, като същевременно се запази независимостта на Фед.

Първоначалните анализи на повечето икономисти сочат, че планът на Тръмп би бил по-инфлационен от този на Харис и би могъл да намали растежа.

Но какви политики ще бъдат действително приети и какво ще бъде тяхното икономическо въздействие - ще зависи най-вече как ще бъде разпределена властта между двете камари на Конгреса.

На този фон Розенгрен не очаква председателят на Фед Джером Пауъл да сигнализира твърде категорично за по-нататъшния път на финансовата политика на срещата следващата седмица. „Не искаш да даваш насоки, ако си несигурен за това какъв ще бъде резултатът“, допълни той.