Мрачен туризъм – така се наричат пътуванията до места, белязани от смърт, страдание или исторически травми. Напоследък подобни приключения завладяват човешкото любопитство. Хората се интересуват от места като Чернобил, Аушвиц и Салем, Масачузетс, не само заради историята им, но и в търсене на силното усещане за връзка с жертвите. Със сигурност има странна тръпка да вървиш по земя, където са се случвали най-ужасните дни в историята на света.

Джеймс Джордано, изследовател по невробиология в Медицинския център на университета в Джорджтаун, обяснява, че тази тръпка предизвиква специфична реакция в телата ни.

„Има нещо вълнуващо в това да си на места, свързани с ужас и трагедия. Сякаш висим над ръба и флиртуваме с това, което ни плаши“, казва той пред Wired.

Точно както хората могат не могат да устоят да се взират в пътните инциденти, посетителите на тези мрачни места изпитват силно, но сдържано любопитство към човешкото страдание.

Привлекателното е в способността да усетим прилива на страх и адреналин, въпреки че сме в безопасност през цялото време.

„Това е цялата тръпка с нула от опасността“, отбелязва Джордано, обобщавайки привлекателността на мрачния туризъм, като “шанс да се доближите до ужаса, без да го изпитате на свой гръб.”

Друга тенденция е, че все повече мъже започват да предпочитат соловия туризъм

Природни явления „от първия ред“ ще са хит за пътешествениците през 2025 г.

Наследството на Анна Гьолди

В малкото швейцарско градче Ененда има музей, посветен на Анна Гьолди – последната екзекутирана „вещица“ в Европа. Музеят предлага поглед върху един трагичен момент от световната история. Посетителите имат възможност да научат за живота на тази жена, екзекутирана през 1782 г., и дори да видят меча, използван за обезглавяването ѝ.

Никол Билетер, един от кураторите на музея, обяснява, че тяхната мисия е повече от това да разкажат историята на Гьолди - те имат за цел да покажат дългогодишните погрешни схващания относно магьосничеството и обвиненията в него.

„Всеки има историческа картина за това какви са били хората, обвинени в магьосничество, но тя не е истинна. Искаме да изясним нещата на посетителите си“

В Швейцария историята на Гьолди се преподава в училищата. Това привлича както ученици, така и възрастни в музея, за да разберат мирогледа на обществото в онези времена.

Музеят привлича посетители от цял свят, включително един турист от Бразилия, който споделя фамилното име на Гьолди и идва с надеждата да разбере дали имат семейна връзка.

„Популярността на изложбите, свързани с магьосничество, не е свързана само с окултното“, отбелязва Билетер. „Тя резонира с всички, защото подчертава половото разделение – жена без права, безсилна да се защити.“

Сред противниците на асистираното самоубийство са религиозни групи, които твърдят, че отнемането на живот е неморално, и лекари, които твърдят, че трябва да осигурят на хората по-голям комфорт в края на живота им, а не да го прекратяват

Да пътуваш към смъртта: Най-новата форма на медицинския туризъм

Тъмното минало на Лос Анджелис

През 2007 г. историците от Лос Анджелис Ким Купър и Ричард Шав превръщат своя блог за престъпления, The 1947 Project, в Esotouric Tours. Те предлагат разходка из скритото тъмно минало на Лос Анджелис.

„Хората се свързват с тези истории, защото са искрени“, казва Купър. „Те искат факти, а не обикновени сензации.“

Обиколките им разкриват не само истории за престъпления, но и корупцията и нерешените проблеми, които формират Лос Анджелис и днес.

В този формат местните, често запознати с тежкото минало на града, споделят историите на своите семейства. Шав си спомня възрастен мъж, който като млад вестникар се натъкнал на убийството на Черната Далия. Човекът е бил разпитван и преследван с десетилетия само заради това, което видял.

В град с дълбоко криминално минало, Купър научава, че почти всеки си има история, когато гост от турнето споделя, че чичо му е бил жертва на по-неизвестна известна престрелка.

„Това промени подхода ми“, казва тя. „Всяка история има значение.“

Старият континент пази и разказва смразяващи ритуали и легенди за духа на празника, който се чества тази вечер

В нощта на Хелоуин: Най-зловещите тайни на Европа

Защо сме толкова привързани към трагедията?

За много хора мрачният туризъм не е просто любопитство – това е стремеж да научат, да споделят, да скърбят и да се почувстват част от една по-дълбока история. Това важи особено за посетителите на места като Държавния музей Аушвиц-Биркенау в Полша – концентрационния лагер от Втората световна война, който сега ни напомня за най-мрачните епизоди на историята.

Някои приключенци умишлено посещават тези места, защото търсят по-задълбочено разбиране. Невробиологът Джеймс Джордано отбелязва, че дори студенти по медицина посещават Аушвиц като част от оценката си по етика, за да придобият представа за злоупотребата с науката в миналото.

Такива преживявания, казва той, предизвикват „дълбока почит“, както и емоционално прозрение, което оформя личния и професионалния живот на тези хора.

Любопитството, дори и да е примесено с доза страх, е нещо напълно естествено, то напомня за двете страни на живота – тъмната и светлата.

Като се сблъскваме със смъртта в тези пространства, можем да придобием яснота, която ни подготвя да се изправим пред собствените предизвикателства в живота си.