Европейският съюз е напът да пропусне глобалния краен срок за нови цели в областта на климата, докато се готви да изнесе лекция пред света за значението на тези цели.

До 10 февруари правителствата трябва да изпратят на ООН нови планове за справяне с изменението на климата. В тези документи, които са в основата на Парижкото споразумение, ще бъдат изложени усилията на всяка страна за намаляване на емисиите, които затоплят планетата, до 2035 г.

ЕС, който подава колективна цел за 27-те си страни членки, обяви, че настояването за амбициозни планове за 2035 г. е един от основните му приоритети за световната среща на върха за климата, която започна в понеделник в Азербайджан. И тъй като Доналд Тръмп ще се завърне в Белия дом, мнозина очакват именно блокът да разшири своята водеща роля.

Но докато европейските дипломати, министри и лидери пристигат в Баку, ЕС се подготвя да подаде собствения си план късно - може би дори много късно, като се има предвид нарастващото нежелание на някои от страните членки да се ангажират с по-амбициозни цели в областта на климата, пише POLITICO.

„На практика е невъзможно да се спази крайният срок през февруари“, посочва пред изданието високопоставен полски правителствен служител. Варшава ще води дискусиите по новия план през януари, когато ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС.

„Ще бъда щастливо изненадан, ако успеем да спазим този срок“, потвърждава и датският министър на климата Ларс Агаард миналия месец. Дания ще поеме председателството на Съвета на ЕС през юли следващата година, което означава, че той се очаква да бъде съпредседател на делегацията на ЕС на знаковата среща на върха COP30 в Бразилия. На нея централен въпрос ще бъдат целите за климата до 2035 г.

Една от причините за забавянето е институционалната структура на ЕС. Приемането на законодателството обикновено отнема година или повече, а блокът е в средата на преходен период след изборите това лято. Европейската комисия, която предлага законодателството, на практика е парализирана до декември.

Но институционалната сложност също така служи и като удобен смокинов лист за нарастващото разединение на ЕС по въпросите на климата. Някои държави смятат, че блокът прави достатъчно и е време другите страни да се активизират, тъй като към днешна дата на блока се падат едва 6% от световните емисии.

„Не си даваме достатъчно висока оценка“, казва полският служител. „Ние даваме пример и то отличен.“

„ЕС вече е направил много за климата“, добавя и високопоставен преговарящ по въпросите на климата от друга страна от ЕС. „Моето правителство дори смята, че Европа прави твърде много.“

Разделение в областта на климата

Не помага и фактът, че докато Парижкото споразумение изисква от страните да представят планове - известни на жаргона на ООН като национално определени приноси (NDC) - на всеки пет години, ЕС си поставя цели само за всяко десетилетие.

Понастоящем блокът планира да намали нетните си емисии с 55% до 2030 г. и да ги сведе до нула през 2050 г. По-рано тази година ЕК предложи и цел от 90% за 2040 г. Идеята е ЕС да постави паралел между целите си за 2030 г. и 2040 г., за да постигне тази за 2035 г.

За да се превърне целта за 2040 г. в закон, Комисията трябва да представи официално предложение, което след това да отиде както в Европейския парламент, така и при правителствата, представени в Съвета, за месеци на преговори. Предложението се очаква през първото тримесечие на 2025 г., а целта за 2030 г., която е в основата на сегашните NDC на ЕС, беше договорена за една година.

На теория нищо не пречи на лидерите на блока да изпреварят целия този процес с политическа декларация, подкрепяща определена цел. През 2020 г. ЕС представи своята дългосрочна стратегия съгласно Парижкото споразумение - всеобхватна визия, която ръководи NDC - след като правителствените ръководители и ЕП отправиха официални призиви блокът да постигне неутралност по отношение на климата през 2050 г.

Но глобалното затопляне сега отстъпва на заден план пред икономическите проблеми и войната в Украйна. Изглежда, че правителствата не бързат да започнат обсъждане на нови климатични цели. Макар че няколко държави от ЕС, сред които и Дания, одобриха 90-процентна цел за 2040 г., други, включително Полша, все още не са готови да го направят. Дискусията дали изобщо да се споменава препоръката на Комисията за 90% в мандата на ЕС за преговори на COP29 доведе до това, че обсъжданията на министрите продължиха до късно през нощта през октомври. В крайна сметка цифрата беше изхвърлена от документа.

Полският служител предполага, че целта за 2040 г. не е необходима, за да се постигне съгласие по плана за 2035 г.

„Бихме могли просто да прокараме права линия от нашата цел за 2030 г. до целта за 2050“, казва той.

Но това би довело до по-малко амбициозна цифра за 2035 г., отколкото ако целта се изведе до 90-процентно намаление през 2040 г. - приблизително 66% срещу 72%, според изчисленията на POLITICO.

По-ориентираните към климата страни от ЕС не харесват този подход. Някои се опасяват, че Полша - най-изоставащият в областта на климата член на блока - иска да отложи обсъждането на целите за 2040 г. възможно най-дълго. През май в страната се провеждат президентски избори.

Ако предложението за 2040 г. бъде оставено за разглеждане от датското председателство на Съвета, ЕС може да не успее да представи новия си план за климата преди началото на COP30 през ноември 2025 г., предупреждава Аагаард и добавя:

„Ако погледнем времевата рамка, ние поемаме поста едва през юли, така че има много кратък срок до момента, в който трябва да приключим и да изпратим нашия план на COP“.

Въпроси за амбициите

NDC звучат като техническа подробност, но те са в основата на Парижкото споразумение. Според настоящите планове светът е напът да се затопли с до 2,8 градуса по Целзий, което е далеч над целта на споразумението за ограничаване на повишаването на температурите до под 2 градуса по Целзий, а в идеалния случай до 1,5.

Предстоящите планове вероятно ще определят дали светът ще надхвърли целите от Париж. Ръководителят на ООН по въпросите на климата Саймън Стийл по-рано тази година ги определи като може би „най-важните документи, които ще бъдат изготвени досега през този век“. Той призова икономиките от Г-20 - отговорни за 77% от емисиите - да поемат водеща роля в този процес.

Някои страни от Г-20 дадоха сигнал, че може да представят своите цели на COP29. Обединените арабски емирства, които бяха домакини на миналогодишната среща на върха COP28, представиха плана си миналата седмица. Бразилия разкри цел за 2035 г. между 59 и 67% този уикенд.

Като се има предвид графикът на срещите на министрите на околната среда на ЕС, сега е вероятно блокът да подаде своите NDC през лятото - или, ако Полша не успее да приключи дискусиите между страните, през октомври, казва Линда Калчер, директор на базирания в Брюксел мозъчен тръст Strategic Perspectives.

„За европейското ръководство ще изглежда странно, ако редица страни от Г-20 са готови, а европейците са готови в най-добрия случай през юни или октомври“, смята тя.

Стийл също така изпрати призив страните да гарантират, че в този кръг от планове за климата целите ще бъдат разделени по сектори и парникови газове - например да се определят подцели за емисиите на метан. Малко вероятно е ЕС да направи това, тъй като би изисквало приемането на подробно законодателство. Но дори и в по-дългосрочен план Комисията не разполага с план за представяне на конкретна цел за метана.