Покрай цялата суматоха около президентските избори в САЩ миналата седмица може да сте пропуснали много от подробностите, свързани с друга важна новина - разпадането на управляващата коалиция в Германия.

Страната ще проведе предсрочни избори на 23 февруари съгласно нов план, договорен във вторник между социалдемократите на канцлера Олаф Шолц и дясноцентристката опозиция, предава Financial Times.

Според споразумението Шолц ще внесе вот на доверие към правителството си на 16 декември. Първоначално той е планирал да направи това в средата на януари, но е бил подложен на натиск от страна на опозицията да ускори процеса.

Фридрих Мерц, лидер на опозиционния Християндемократически съюз (CDU), и парламентарният ръководител на SPD Ролф Мюцених вече са обсъдили новия план с германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, който съгласно конституцията на страната отговаря за насрочването на предсрочни избори.

Миналата сряда германското правителство се разпадна, след като Шолц уволни финансовия си министър Кристиан Линднер, отбелязвайки кулминацията на дългогодишния спор за посоката на икономическата политика.

Шолц се противопостави на Линднер, който е фискален ястреб, след като последният отхвърли искането му да се преустанови действието на „дълговата спирачка“ на Германия - конституционно закрепения лимит за нови заеми, за да се даде възможност за повече помощ за Украйна.

SPD и нейният коалиционен партньор Зелените отдавна са в неразбирателство с про-бизнес партията на Линднер, Свободни демократи (FDP), по въпроса за дълга, като твърдят, че Германия трябва да взема повече заеми, за да инвестира в инфраструктура, въоръжени сили и помощ за Украйна.

Финансовият министър на Германия разкритикува Олаф Шолц и Роберт Хабек

FPD отговори, че поемането на допълнителен дълг ще натовари бъдещите поколения, като добави, че вместо това правителството трябва да се съсредоточи върху овладяването на публичните разходи и намаляването на корпоративното данъчно облагане.

Когато обяви уволнението на Линднер, Шолц предложи вот на доверие на 15 януари. Без парламентарно мнозинство се очаква той да го загуби, проправяйки пътя за избори, които той предложи да се проведат през март.

Мерц обаче настоя изборите да се проведат по-рано, заявявайки, че Германия не може да си позволи дълъг период на политическа несигурност.

В телевизионно интервю в неделя вечерта Шолц проявява гъвкавост по въпроса за времето, казвайки, че „няма проблем“ вотът на доверие да се проведе преди Коледа, а не през януари.

Ако Шолц загуби гласуването на 16 декември, Щайнмайер ще има 21 дни, за да прецени дали да разпусне Бундестага. Ако реши да го направи, той е отговорен и за определянето на датата на предсрочните избори, които според конституцията трябва да се проведат в рамките на 60 дни след разпускането на парламента.

Гласуването на 23 февруари би означавало, че Германия ще отиде на избори седем месеца по-рано от предвиденото. Шолц, който според социологическите проучвания почти няма надежда да бъде преизбран, ще бъде един от най-кратко служилите канцлери в следвоенната история на Германия.

Секторът на услугите може да спаси Германия, но бюрокрацията го задушава

Предистория на разпада

Само няколко часа след като стана ясно, че Доналд Тръмп е спечелил вота в САЩ, предизвиквайки шокови вълни в цяла Европа, канцлерът Олаф Шолц се появи пред камерите, за да обяви по доста драматичен начин (поне според строгия стандарт на германската политика) края на своя изтерзан тристранен съюз. Съобщението на Шолц постави началото на поредица от събития, които доведоха до предсрочните избори.

Трипартийната управляваща коалиция на Германия, съставена от Социалдемократическата партия и Зелените в лявата част на политическия спектър и фискално консервативната FDP в дясноцентристката част, никога не е имала гладка структура. И SPD, и Зелените подкрепят силна мрежа за социална сигурност и големи инвестиции за ускоряване на икономическия растеж и прехода към зелена енергия. FPD, от друга страна, вярва в по-малкото правителство и по-малките разходи.

Може би се питате защо тази триада се е събрала. Добър въпрос! Просто казано, нямаше много възможности, като се има предвид все по-разпокъсаният политически пейзаж в Германия, тъй като възходът на нововъзникващите партии прави по-трудно за големите да формират двупартийни коалиционни правителства, пише Politico.

Фрагментацията се задълбочи с възхода на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която в момента е на второ място в национален мащаб, и ще продължи с появата на новата „Алианс Сара Вагенкнехт“ (BSW). Следвоенна Германия не е имала особен опит с големи коалиции (падналата триада на Шолц беше първият тристранен алианс от шест десетилетия), но продължаващото разделение може да превърне такива структури - които обикновено са по-нестабилни - в новата норма.

Ключовият момент за ранното разпадане на коалицията на Шолц настъпи преди година, когато Германският върховен съд постанови бомбастично решение, което сложи край на заобиколния път, който правителството използваше, за да харчи пари, без да нарушава конституционната „дългова спирачка“ на страната. За да заобиколи тези самоналожени фискални ограничения, коалицията на Шолц разчиташе на мрежа от „специални фондове“ извън основния бюджет. Съдът призна тази практика за незаконна, като в резултат на това във федералния бюджет зейна дупка от 60 млрд. евро.

Поредица от смущаващи изборни поражения и рекордно ниски рейтинги на одобрение накараха коалиционните партии да се възползват от базата си, за да съживят политическата си съдба, което задълбочи непрестанните им кавги. Лидерът на FDP Кристиан Линднер и колегите му от партията неведнъж заплашваха, че ще се откажат от коалицията и ще предизвикат нови избори.

„Детската градина“ на Олаф Шолц губи доверието на Германия с рекордни темпове

Кой ще спечели?

CDU на Мерц и сестринската им консервативна баварска партия Християнсоциален съюз (CSU) в момента водят в проучванията на общественото мнение с голяма разлика от 32% и вероятно ще оглавят всяко бъдещо коалиционно правителство. От друга страна, SPD на Шолц е на трето място с 16% подкрепа, точно след крайнодясната AfD.

Тъй като CDU обеща да не формира федерална коалиция с AfD, почти сигурно е, че ще го стори с SPD на Шолц (която дотогава може би ще има нов лидер начело на листата си).

Въз основа на настоящите социологически проучвания и политическата фрагментация на страната консерваторите и SPD може да се нуждаят от трета партия, с която да управляват.

Двамата основни претенденти са обичайни заподозрени, които не биха си паснали много. Зелените, които в момента имат 10% от гласовете, се превърнаха в любима мишена на консерваторите заради политиката си по отношение на имиграцията и климата. FDP би била по-подходяща за консерваторите, но не и за SPD по гореспоменатите причини.

Освен това FDP в момента е на ниво от 4 процента - под прага, необходим за влизане в парламента - така че може би няма да е подходяща опция, посочва Politico. С други думи, както и да се развият нещата, следващата коалиция може да се окаже също толкова раздробена, колкото и предишната.

Историческата победа на AfD е сигнал за политическа промяна в Германия

Има ли значение всичко това?

Докато германските лидери се карат кога да проведат вота на доверие, си струва да се има предвид, че около 50 000 руски и севернокорейски войници изглежда се готвят да започнат нападение срещу украинските сили в руската област Курск, докато Русия напредва по фронта в Украйна.

Накратко, Украйна е във все по-големи затруднения с навлизането в критичните за войната зимни месеци, докато най-мощните държави в ЕС - Германия и Франция - изглеждат все по-неудържими поради политическата слабост на своите лидери.

Съчетавайки това с предстоящото завръщане на Доналд Тръмп, който не само заплаши да намали американската помощ за Украйна, но дори насърчи Москва да „прави каквото си иска“ с членовете на НАТО, които не изпълняват целите на алианса за разходи за отбрана - нещата не изглеждат добре за Киев.

При тези обстоятелства Берлин - вторият по големина донор на военна помощ за Украйна след САЩ - естествено ще бъде този, който ще мобилизира европейските столици да изпратят ясни сигнали за подкрепа и да засилят собствената си отбрана. Вместо това Германия е погълната от вътрешни проблеми и безизходица, като дори е парализирана от невъзможността да приеме бюджета за 2025 г.

Това е особено лош момент за лидерски вакуум в Германия и по други причини - икономиката на страната се свива точно в момента, в който Тръмп встъпва в длъжност, след като обеща да увеличи митата - включително за германските автомобили.

След няколко месеца нещата в Германия може да изглеждат съвсем различно. Мерц, вероятният следващ канцлер, поне според Politico, е далеч по-скептично настроен по отношение на помощта за Украйна и твърди, че има рецепта за свободен пазар, която да изведе германската икономика от рутината. В същото време той придвижи германските консерватори много по-надясно в сравнение с годините на Ангела Меркел и изрази желание да сключи „сделки“ с Тръмп.

Предвид огромните предизвикателства, пред които са изправени Германия и Европа, това дълго чакане за следващото германско правителство не вещае нищо добро.