Китай е спасителен пояс за изпадналата в рецесия унгарска икономика
Унгария привлича над една четвърт от китайския капитал, който се влива в Европа от 2022 г. насам
Виктор Орбан превръща Унгария в основния дом на китайския капитал в Европа, като през последните две години е привлякъл над 25% от всички инвестиции, идващи на континента.
Големият дял, включително вълна от инвестиции в заводи за електромобили, е стимул за унгарската икономика, която иначе изпитва затруднения, тъй като ЕС спря финансиране в размер на около 20 млрд. евро поради опасения, свързани с върховенството на закона.
Предизвикателството пред Орбан сега е да се справи с дипломатическата гимнастика, необходима, за да остане едновременно съюзник на Си Дзинпин и на идващата администрация на Доналд Тръмп, която е „ястреб“ по отношение на Китай. Освен това Унгария ще трябва да се справи и със заплахата от хронично намаляване на средствата от ЕС.
Дори на фона на спора си с Брюксел за върховенството на закона Орбан изостри напрежението с други европейски столици, като поддържаше силни дипломатически връзки както с Пекин, така и с Москва.
Мартон Наги, министър на икономиката и бивш съветник на министър-председателя Орбан, казва пред Financial Times, че китайските инвестиции са спомогнали за запазването на автомобилната индустрия на страната като „много силно ядро“ на нейната икономика, като в крайна сметка се очаква да съставлява почти една трета от БВП.
Най-важните китайски групи в областта на електромобилите и батериите - BYD и CATL - бяха сред тези, които търсеха местни производствени обекти в ЕС, дори преди Брюксел да наложи нови мита върху китайския износ.
Миналата година BYD избра южния унгарски град Сегед като място за първия си голям завод в Европа. CATL изгражда фабрика на стойност 7,3 млрд. евро в източната част на страната.
Въпреки че и двете китайски компании са частни, те имат тесни връзки с Пекин и от години са основни бенефициери на подкрепящата китайска индустриална политика.
Унгария се очертава като идеален партньор за китайските компании, с по-ниски разходи за труд и земя в сравнение с други части на Европа, в съчетание с топлите политически връзки между Пекин и Будапеща.
През май Китай превърна Унгария в един от най-близките си международни партньори, а Си обеща да инвестира в ключови инфраструктурни проекти по време на посещение в Будапеща.
Наги отбелязва, че обектите на BYD и CATL ще отворят врати до втората половина на следващата година, заедно с редица други китайски инвестиции на зелено, като въздействието им върху икономиката и заплатите ще се усети „веднага след започване на работата“.
Тъй като автомобилите, произведени в ЕС, могат да избегнат мита от 45%, налагани от Брюксел върху износа, идващ директно от Китай, Наги посочва, че „недружелюбната стъпка“ на ЕС е и „доста глупава“.
„Такива мита могат да бъдат избегнати, ако производството се локализира“, казва той.
„И само защото ние налагаме мито, как нашата собствена автомобилна индустрия ще бъде по-силна след две, три или четири години? Ще трябва да дадем много субсидии на сектора, средства за научноизследователска и развойна дейност, за да стимулираме местното производство. Но няма никакви признаци за това.“
Правителството на Унгария вярва, че китайските инвестиции ще предложат спасителен пояс на икономиката, изправена пред сериозни предизвикателства, които я поставиха сред най-слабо представящите се в ЕС.
В момента Унгария е в рецесия, като през третото тримесечие БВП спада с 0,7%. Правителството очаква бюджетният дефицит да достигне около 4,5% от БВП през тази година, което е доста над определената от ЕС граница от 3%.
Анализаторите смятат, че цифрата от 4,5% може да се окаже прекалено оптимистична, и се опасяват, че Орбан, на когото предстои преизбиране през 2026 г., ще влоши допълнително фискалната ситуация, като увеличи разходите до нива, които страната не може да си позволи.
Както министърът на икономиката, така и Орбан смятат, че близките връзки на Будапеща с Пекин могат да бъдат запазени, като същевременно се запази подкрепата на Доналд Тръмп, въпреки заплахите на новоизбрания президент на САЩ да наложи 60-процентно мито върху целия внос от Китай.
„Тръмп е бизнесмен, той ще сключва сделки“, казва Наги.
„За нас фокусът е върху отношенията между Европа и Китай. Не забравяйте, че Байдън вече наложи тези мита и търговската война започна“.
Миналия месец Орбан заяви пред обществената радиостанция М1, че поддържането на баланс между Изтока и Запада е „стратегическата основа“ на неговата икономическа политика, посочвайки, че другите, включително САЩ, също ще преследват връзки с Китай.
„Китай е тук, силен, развиващ се, нашата задача е да сключим добри сделки с него.“
Илария Мацоко, старши научен сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, казва пред FT, че стратегията на Будапеща е била „ефективна“, привличайки инвестиции не само от китайски производители, но и от други доставчици на електромобили.
„Очевидно е, че има много по-голямо политическо участие“, казва Мацоко. „Това вече не е просто бизнес решение.“
Други обаче смятат, че Китай едва ли ще успее да запълни празнините, оставени от Брюксел, тъй като ЕС може да отпуска средства и за социални проекти, които не носят финансова изгода.
„Китайските ПЧИ сами по себе си няма да компенсират сегашния недостиг на средства от ЕС в Унгария“, казва Грегор Себастиан, старши анализатор в Rhodium Group.
По данни на Европейската комисия Унгария е получавала около 5 млрд. евро годишни трансфери от ЕС на стойност около 2,5% от БВП. Откакто потвърди инвестицията на BYD през февруари, Китай не е поемал нови ангажименти за разходи към страната.
Липсата на инвестиции в публичната инфраструктура също прави правителството уязвимо на политически атаки.
Една от жертвите е разрушената железопътна мрежа на Унгария, в която са отменени инвестиции на стойност около 10 млрд. евро, финансирани предимно от ЕС, според железопътния експерт и опозиционен политик Давид Витези. Вътрешният бюджет е твърде напрегнат, за да ги замени.
„През това десетилетие можеше да настъпи златен век в железопътния сектор“, казва Витези пред FT. „Това, което е останало, е почти нищо.“
Единственият голям проект за железопътно строителство, който е в ход, е финансирана от Китай железопътна линия, която пресича слабо населените райони между Будапеща и сръбската столица Белград. Тя е част от глобалната инфраструктурна инициатива на Пекин „Един пояс, един път“ на стойност 1 млрд. долара и ще обслужва предимно китайски товари.
Най-яростният опонент на Орбан преди парламентарните избори през 2026 г., Петер Маджар от дясноцентристката партия „Тиса“, акцентира върху тежкото състояние на железниците, като заяви по-рано тази година, че те са в „безпрецедентна криза“, след като гореща вълна доведе до почти пълен колапс на железопътната система.
Няколко влака дерайлираха при неизправни стари релси, като едва се избегнаха инциденти.
„Този влак замина“, каза той. „Унгарците няма да чакат.“