Tази седмица официални лица от цял свят се стремят да постигнат споразумение за финансиране на по-бедните страни за справяне с изменението на климата. A инвестиционният мениджър Роб Дрийконинген е човекът, който се надява да им помогне да го постигнат.

Той е ръководител на отдела за дълг на развиващите се пазари в американския мениджър на активи Neuberger Berman. Той притежава 27 млрд. долара в държавен и корпоративен дълг на развиващите се страни. Дрийконинген би трябвало да бъде естествен партньор на банките за развитие, които търсят инвеститори от частния сектор за проекти за забавяне на изменението на климата или за справяне с последиците от него.

Увеличаването на инвестициите в частния сектор за богатите държави е решаваща част от постигането на споразумение по време на COP29 в Азербайджан относно глобален ангажимент за годишно финансиране на борбата с изменението на климата - наречен „Нова колективна количествена цел“. Банките за развитие се ангажираха да увеличат заемите си за по-бедните страни до 120 млрд. долара годишно до 2030 г. Те също така приеха да осигурят допълнителни 65 млрд. долара годишно под формата на парични средства от частния сектор за тези държави.

Но след като разговаря с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за потенциални сделки през тази година, Дрийконинген е категоричен, че има твърде много пречки пред инвестициите.

Според него банките за развитие не са склонни да отворят счетоводните си книги и да споделят достатъчно информация за рисковете на инвестициите. Те също така не позволяват на частните инвеститори да избират проектите, които ги интересуват. За мениджърите на активи, които вече се сблъскват с ограничен апетит от страна на клиентите за дългосрочни инфраструктурни активи в развиващите се страни, тези пречки правят инвестициите непривлекателни.

Миналата година инвестициите във възобновяеми енергийни източници достигнаха рекордните 570 млрд. долара, но са необходими 1,5 трлн. годишно

Светът трябва да инвестира $30 трлн. до 2030, за да постигне целите за климата

„Ще трябва да получим истинско усещане за равнопоставеност, да получим равен достъп до информация, за да можем да оценим по подходящ начин предимствата“, казва Дрийконинген пред Reuters. „Това е културен въпрос, за който се съмнявам, че сме се доближили до промяната.“

Западните правителства, които изпитват недостиг на средства, възлагат надежди на масово увеличаване на инвестициите от частния сектор. Само така могат да се достигнат над 2 трилиона долара, необходими годишно, за да се помогне на по-бедните страни да преминат към по-екологична енергия и да се предпазят от въздействието на екстремните климатични условия. След категоричната победа на отрицателя на климатичните промени Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ този месец се увеличават опасенията, че разликата във финансирането ще се задълбочава, ако Вашингтон се оттегли от глобалната борба с климатичните промени.

Провежданата в продължение на две години реформа на глобални институции като Световната банка - насочена към преразглеждане на начина, по който те отпускат заеми, за да се използват по-добре техните пари – е спомогнало за 41% увеличение на мобилизирането на средства от частния сектор за страните с ниски доходи през 2022 г. в 27 банки за развитие. Ръководителят на ЕБВР Одиле Рено-Басо коментира пред Reuters, че банката работи усилено за предоставяне на повече информация на частния сектор, но има някои ограничения за това какво може да се оповестява публично.

Анализ на данните за кредитирането на информационната агенция показват, че промените в международните кредитори трябва да се ускорят значително, за да може частният сектор да изпълни очакваната от него роля. Преглед на общия размер на отпуснатите през миналата година заеми, предоставен от 14 от най-големите световни банки за развитие, показва, че за всеки инвестиран долар на всички пазари са били привлечени едва 88 цента частни средства.

В по-бедните страни те са били още по-малко - 0,44 цента. Тук банките поемат ангажименти за финансиране на борбата с климата в размер на 75 млрд. долара и мобилизиране на 33 млрд. долара частни инвестиции. Целта, която трябва да бъде постигната, е 1,5 до 2 долара за всеки 1 долар отпуснати заеми.

Тъй като ключови центристки фигури като Шолц и Макрон пропуснаха срещата на върха, крайнодесният разказ доминира в европейското присъствие

Eвропейските авторитарни лидери използват COP29, за да прокарат дневния си ред

Бавен напредък

Правителствата, които финансират банките за развитие, ги притискат да провеждат реформи по-бързо. Това би трябвало да доведе до по-амбициозна цел за финансиране в Баку - и да помогне на страните да заобиколят политически спорната дискусия за увеличаване на капитала на банките.

Сега ЕБВР предоставя 3,58 долара частни средства за всеки 1 долар, който инвестира в целия си портфейл, в сравнение с 2 долара преди три години. IDB Invest - подразделението за частния сектор на Интер-американската банка за развитие - също започва цялостна реконструкция на дейността си, което спомага за петкратното увеличаване на мобилизирания частен капитал в периода 2019-2023 г. до 4,4 млрд. долара.

Съществуват различни начини за привличане на парични средства от частния сектор от страна на международните кредитори. Най-утвърденият от тях е да разделят части от собствените си заеми и да ги продават на частни инвеститори, като по този начин освобождават средства за ново кредитиране. Тези така наречени „Б-заеми“ съществуват от повече от шест десетилетия.

Срещата на върха за климата на ООН ще премине без имена като Урсула фон дер Лайен, Джо Байдън, Еманюел Макрон и Олаф Шолц

Водещи глобални лидери обърнаха гръб на COP29

Но Назмиера Мула, главен директор по устойчивостта в компанията за управление на активи Ninety One, акцентира, че редица проблеми, включително дълги срокове за изпълнение и понякога непривлекателна възвръщаемост, са намалили привлекателността на тези активи.

В същото време много големи институционални инвеститори, като пенсионни фондове или застрахователни компании, смятат, че директните инвестиции чрез корпоративно или проектно финансиране в развиващите се пазари са „страшни неща“, добавя тя.

Хармен ван Вийнен, председател на управителния съвет на холандския пенсионен фонд ABP, който е инвестирал 1 млрд. евро във фондове за Б-заеми, управлявани от специалиста по смесено финансиране ILX, посочва, че предприемането на скок в непознати рискове - като проектното финансиране на развиващите се пазари - ще трябва да бъде смекчено с гаранции от международните кредитори.