В речта по повод изборната си победа Доналд Тръмп приветства новата „златна ера на Америка“ и заяви, че е осъществил „най-голямото политическо движение на всички времена“. Новоизбраният президент и неговият лагер отпразнуваха политическото завръщане на републиканците като триумф срещу либералната имиграция и други политики от ерата на Байдън.

И крайната десница в Европа си води записки. Много от европейските популисти се надяват, че завръщането на Тръмп - трансатлантически съюзник, който пропагандира същите консервативни ценности и споделя същото презрение към прогресивната политика - ще помогне да се обслужват интересите им у дома и да се нормализира още повече антиимигрантската им реторика, ориентирана през  националистическата призма.

„Поздравления за президента Тръмп. Никога не спирайте, винаги продължавайте да се борите и да печелите избори“, написа Геерт Вилдерс, популисткият лидер на нидерландската Партия на свободата (PVV), в X на 6 ноември.

Сълидерката на „Алтернатива за Германия“ (AfD) Алис Вайдел също поднесе своите поздравления и заяви, че не „будният Холивуд“, а „работещият американски народ“ е решил изборите.

За унгарския премиер Виктор Орбан от партията „Фидес“ това беше, „така необходимата победа за света“.

„Детройт на Европа“: Защо потенциалните мита на Тръмп притесняват Словакия

Армида ван Рий, старши научен сътрудник в Chatham House, подчертава пред CNN, че е важно крайнодесните партии в Европа да не се разглеждат като една хомогенна група. И все пак сред тях има общи припокриващи се теми, които присъстват и в наръчника на Тръмп. По думите ѝ това са „традиционните ценности, анти-зеления преход и анти-миграционната програма“.

Зеленият курс на Европа се сблъска с отпора на крайнодесни групи, които искат да отслабят законодателството в областта на климата или да игнорират изцяло действията на това поле. По подобен начин Тръмп обеща да се заеме с разбиването на почти всички усилия на президента Джо Байдън за намаляване на въглеродните емисии и ускоряване на прехода от изкопаеми горива.

Нови възможности за крайната десница в Европа

Друга обща тема между програмата на Тръмп и европейските му съюзници, казва Ван Рий, са „силните представи за това какво е и как изглежда американецът и какво е и как изглежда един европеец, унгарец, италианец или французин“.

Тези настроения изкристализират, когато се погледне езикът, използван от крайната десница в Европа. В Австрия провокативни антимиграционни лозунги като „любов към родината вместо към мароканските крадци“ са норма за Партията на свободата (FPÖ). В Германия антиислямските настроения са осезаеми в плакатите на AfD със слогана „Бурки? Предпочитаме бикини.“

Подобна реторика изглежда шокираща за мнозина, които се сблъскват с нея. Но според анализ на Центъра за европейска реформа, базиран в Лондон тинк-танк, фокусиран върху европейската интеграция, Тръмп ще затвърди позициите на крайната десница в Европа, като „нормализира и засили“ техните идеи. Самият Тръмп е използвал противоречива реторика, докато е изразявал твърдите си възгледи за имиграцията, наричайки САЩ „боклукчийска кофа за света“.

POLITICO: Истинският победител от изборите в САЩ е крайната десница в Европа

Един от крайнодесните лидери, който на пръв поглед изглежда, че ще се възползва от президентството на Тръмп, е дългогодишният лидер на Унгария Виктор Орбан. Той е сред най-изявените европейски популисти, които изразяват подкрепата си за републиканеца, и дори заяви, че вдига тост за изборната му победа с водка, според агенция AFP.

Най-близкият съюзник на руския президент Владимир Путин в Европа, Орбан е остракиран от блока заради въвеждането на закони срещу LQBTQ, все по-авторитарното му управление в родината му и мекия му подход към Русия. Макар да предизвиква гнева на европейските си колеги, отношенията на Орбан с Тръмп изглеждат положителни - той приветства победата на републиканеца, а Тръмп изтъква подкрепата на унгарския премиер.

Ван Рий смята, че с идването на Тръмп на власт в САЩ Орбан би могъл „да се почувства още по-окуражен да остави настрана всякакви опасения за върховенството на закона, независимо дали става въпрос за вътрешнополитически контекст или в рамките на ЕС“, като се аргументира, че „ако Тръмп не прави това, защо някой трябва да следва върховенството на закона“. По-рано тази седмица съдът в САЩ прекрати последното останало федерално наказателно дело срещу републиканеца, свързано с незаконно съхранявани класифицирани документи и подривна дейност по време на избори.

С Тръмп в Белия дом Орбан и други популистки европейски лидери, които имат по-мек подход към Русия, може да се почувстват окуражени в призивите си за прекратяване на войната в Украйна. В Румъния крайнодесният популист Калин Джорджеску, който се издигна ще се изправи срещу десноцентристки опозиционен лидер на втория тур на президентските избори, през 2022 г. описа Путин като „човек, който обича страната си“.

Тръмп изрази желанието си да сложи край на войната в Украйна възможно най-скоро, като през юли дори заяви, че би могъл да разреши конфликта за един ден. Той също така е обвиняван, че се сближава с разлини диктатори, включително с Путин.

Истинските рискове за инвеститорите след възхода на крайната десница в Европа

„Както знаем, всякакъв вид мирно споразумение при условията на Путин би било ужасно за Украйна, както и за европейската сигурност“, подчертава Ван Рий. „Преизбирането на Тръмп само подчертава всичко това.“

По-задълбочен поглед

Като цяло Ван Рий вижда „голямо сходство в мисленето“ между Тръмп и някои от популистките партии в Европа. Но въпреки фанфарите, с които бе посрещнато преизбирането му на Стария континент, приликите на повърхностно ниво скоро могат да разкрият скрити ключови конфликти на интереси.

„Съществува известно противоречие между усещането на популистите, че имат свой човек в Белия дом, и действителните последици от неговата политика за техните страни“, смята Ван Рий.

Икономическата политика е ярък пример за това. Обещанието на новоизбрания президент за търговска политика от типа „Америка на първо място“ поставя блока на ЕС на острието на ножа. А последиците могат да засегнат популистки лидери, които се надяват да получат власт в Европа.

Марин льо Пен, която оглавява популистката партия „Национален сбор“, предложи по-приглушен отговор на изборната победа на Тръмп – пример за ранни признаци на загриженост. Данните на Евростат показват, че през 2023 г. Франция е била четвъртият по големина износител на стоки от ЕС за Съединените щати.

Ван Рий казва, че следователно страната ще бъде непропорционално силно засегната от търговската политика на Тръмп „Америка на първо място“. Освен това Льо Пен, чиято партия държи голям брой места в парламента, се опасява, че евентуални търговски мита за Европа биха могли да повлияят на кампанията ѝ за френското председателство.

Между надеждата и страха: Кабинетът на Тръмп предизвиква безпокойство в Европа

Лиана Фикс, сътрудник по въпросите на Европа в Съвета за международни отношения, подкрепя тази теза.

„Льо Пен се надява да бъде избрана за президент, ако се измъкне от сегашния си скандал с присвояване на средства по-рано от 2027 г. Това означава, че тя ще трябва да се справи с Тръмп - който не е непременно добър в отношенията с жени лидери - в допълнение към икономическите аспекти“, казва Фикс пред CNN.

По-рано този месец френските прокурори поискаха затвор и петгодишна забрана за участие в политиката за Льо Пен, което може да провали кандидатурата ѝ през 2027 г.

Съществуват и основания да се смята, че празненствата на Орбан са преждевременни. Силните бизнес връзки на унгарския премиер с китайския лидер Си Дзинпин може да се окажат основен проблем. Унгария успешно привлича китайски чуждестранни инвестиции в страната, а близостта между двете държави вече предизвикват безпокойство сред някои републиканци.

„Китай се разглежда като заклет враг номер едно от някои членове на Републиканската партия и Тръмп споделя това мнение“, казва Ван Рий. „Това е интересно противоречие и нещо, с което Орбан ще трябва да се сблъска и да се пребори в някакъв момент. Смятам, че САЩ ще се опитат да принудят Орбан да тръгне в едната или другата посока. Това няма да се хареса в Будапеща, защото той обича да може да прави различни залози“.

По подобен начин Фикс смята, че Орбан се сблъсква с трудности при опитите да „ухажва“ Тръмп и Си едновременно. По думите ѝ макар победата на Тръмп „определено да окуражава европейските популисти и да ги прави по-устойчиви на критиките от Брюксел“, не трябва да забравяме, че „европейските популисти са разделени помежду си - Льо Пен например не се разбира с италианския премиер Джорджияю Мелони, а с AfD никой не се разбира“.

„Разнообразието на европейските популисти ще бъде най-голямото предизвикателство да се възползват от топлия въздух на историческата правда, идващ от Вашингтон“, смята Фикс. „Разбира се, всички популистки партии споделят темата за миграцията, както и антилевичарската реторика. Но по отношение на икономическата политика? Големи разминавания между Тръмп и Льо Пен. Външната политика? Мелони е привърженик на Украйна. Тръмп не. Колкото повече задълбаваме, толкова по-нюансирани стават нещата“.