След като мълниеносно настъпление на бунтовниците превзе Дамаск и принуди сирийския лидер Башар Асад да избяга в Москва, светът се опитва да разбере какви могат да бъдат последиците от този нов драматичен сценарий в Близкия изток.

POLITICO прави анализ на потенциалните победители и губещи от падането на Асад.

Победители

Сирия (може би)

Сирийският народ преживя 13-годишна, многопластова гражданска война и почти половин век брутално управление на семейство Асад, което използва цензура, държавен терор, масови депортации, химическо оръжие и кланета, за да запази властта си. Войната е отнела живота на между 470 000 и 600 000 души, превръщайки я във втория най-смъртоносен конфликт през 21-ви век след Втората война в Конго.

Повече от 13 милиона сирийци са били принудително разселени от конфликта - 6,2 милиона от тях са избягали в чужбина. Войната оформи обстоятелствата за възхода на особено варварската джихадистка групировка „Ислямска държава“.

Дали обикновените сирийци са победители, ще зависи от това какво ще се случи по-нататък в страната и дали Сирия ще успее да избегне повече насилие и да се развива по мирен път. Някои се опасяват, че ще настъпи вакуум във властта и че различните политически фракции и религиозни групи в страната ще се сблъскат.

И основания за безпокойство наистина има. „Хаят Тахрир аш Шам” (HTS), основната бунтовническа фракция, е обявена от САЩ за терористична група. Нейният лидер, Абу Мохамед ал-Джолани, има дълга история като ръководител на джихадистки бойци и е бивш съюзник на покойния Абу Бакр ал-Багдади, лидер на групировката „Ислямска държава“ (ИД). В крайна сметка двамата се разминават по отношение на тактиката и стават съперници и ожесточени врагове.

HTS се отцепи от „Ал Кайда”, но Ал Джолани направи много, за да преквалифицира своята групировка, която наброява около 30 000 бойци, в националистическа сила и възприе примирителен тон спрямо религиозните малцинства в Сирия. В анклава Идлиб, който управлява от 2016 г. насам, тя смекчи отношението си към християнските и друзките малцинства. При превземането на Алепо ал-Джолани обеща на християните, че ще бъдат в безопасност, и църквите в града можеха да функционират безпрепятствено.

Въпросът е дали ал-Джолани и HTS наистина са изоставили екстремистките си корени. В петък той заяви, че групата е еволюирала и че възстановяването на Сирия сега е приоритет.

„Хаят Тахрир аш Шам“ е само една част от този диалог и тя може да се разпадне по всяко време. Групировката не е самоцел, а средство за изпълнение на една задача: противопоставяне на този режим“, коментира той пред CNN.

Асад e в Русия след като бунтовниците превзеха Дамаск (обновена)

Надеждата е, че HTS наистина е смекчила философията си, но „да се доверяваш на ал-Джолани и HTS много прилича на известната сентенция на Оскар Уайлд за втория брак като „триумф на надеждата над опита“, предупреждава бившият американски дипломат Алберто Фернандес.

Турция

Реджеп Тайип Ердоган и Башар Асад някога бяха приятели, но турският лидер подкрепи бунта, когато той избухна преди близо 14 години - главно защото геополитическият съперник на Турция Иран подкрепяше сирийския режим.

Анкара е основният покровител на въоръжените ислямистки опозиционни групи в Сирия. С развитието на войната и с отпадането на умерените и светски продемократични бунтовнически фракции и надмощието на техните по-твърди и дисциплинирани ислямистки съперници, турските позиции се засилиха. Падането на Асад сега вероятно ще помогне на Ердоган да осъществи геополитическия си дневен ред, предлагайки му възможност да постигне няколко стратегически цели, включително ограничаване на кюрдските сепаратисти в североизточна Сирия, които имат тесни връзки с кюрдските сепаратисти в Турция. Необходимото възстановяване също така ще се окаже благоприятно за турския бизнес.

„Огромна победа за Турция - гениален ход на Ердоган“, казва Тимъти Аш, икономист и коментатор, в публикация в X.

Израел

Иран побърза да обвини Израел, че е подготвил свалянето на Асад. Когато Алепо падна в ръцете на бунтовниците, иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че това е „заговор на израелския режим за дестабилизиране на региона“. Макар че за Техеран е удобно да обвинява ционистите, а военното унижение на „Хизбула” от страна на Тел Авив със сигурност е помогнало на бунтовниците в Сирия, няма доказателства за пряка израелска военна помощ. Нещо повече, такава помощ не би била необходима предвид покровителството на Турция над бунтовниците.

Въпреки това израелският лидер Бенямин Нетаняху приветства свалянето на Асад, заявявайки, че падането на сирийския лидер „е пряк резултат от нашите решителни действия срещу „Хизбула” и Иран, основните поддръжници на Асад”.

„То постави началото на верижна реакция на всички онези, които искат да се освободят от тази тирания и нейното потисничество“, категоричен беше той, като подчерта обаче, че въпреки големите възможности, които предлага този „исторически ден“, той е „изпълнен и със значителни опасности“.

Нетаняху нареди на израелските войски да заемат позиции на сирийската армия в буферната зона между Израел и Сирия в Голанските възвишения, след като те бъдат изоставени. Целта, по думите му, е те да „гарантират, че никоя враждебна сила няма да се настани непосредствено до границата на Израел“, и да бъдат готови за всеки хаос, който може да избухне в Сирия.

Режимът на Асад падна! Сирийските бунтовници превзеха столицата Дамаск

Свалянето на Асад очевидно е от полза за Израел. То означава по-нататъшно отслабване на регионалната мощ на Иран и премахване на важен член от така наречената ос на съпротива на Техеран. Без Асад и приятелски режим в Сирия Иран няма да има сухопътни пътища за снабдяване на своя партньор „Хизбула“, което превръща ливанското шиитско движение в друг явен губещ от падането на Асад. Това би могло да превърне Ливан в победител, ако страната успее да се измъкне от хватката на „Хизбула” и стане по-нормална държава.

Рагид Татари

Най-дълго лишеният от свобода затворник в Сирия беше освободен в неделя след 43 години. Той беше хвърлен там през 1981 г. по време на управлението на Хафез Асад и освободен на 8 декември заедно с хиляди други затворници.

Губещи

Кюрдите в Сирия

Башар Асад до голяма степен остави сирийските кюрди на произвола на съдбата в Североизточна Сирия, където те се радваха на полуавтономия. Съмнително е дали новият режим в Дамаск, ако той е доминиран от ислямисти, ще им даде същата свобода на действие - особено като се има предвид, че той ще бъде задължен на Ердоган. Разбира се, това до голяма степен зависи от политическото развитие на Сирия. Но при офанзивата на сирийските бунтовници се наблюдават и териториални завоевания от страна на подкрепяните от Турция ислямисти срещу подкрепяната от САЩ кюрдска бойна група YPG, която загуби контрола над някои градове и села в източната част на Алепо.

Сирийските кюрди едва ли ще бъдат успокоени от публикацията на Доналд Тръмп в социалните мрежи в неделя, в която той обясни, че Сирия е объркана и САЩ не трябва да се намесват по никакъв начин.

По време на първия си мандат той искаше да изтегли всички американски специални части в североизточна Сирия, където те се сражават с джихадистите от „Ислямска държава“ заедно с кюрдите. Пентагонът го убеди да запази част от тях, разположени в района. Според оценките в страната все още има около 900 души.

По-рано този месец съюзникът на Тръмп и избраник в кабинета Робърт Ф. Кенеди-младши разкри, че републиканецът е искал да изведе всички американски войници заради опасения, че те могат да се превърнат в „пушечно месо“ при евентуални сблъсъци между Турция и кюрдските бойци.

Алауитите в Сирия

Алауитите съставляват около 12% от населението на Сирия и отдавна се опасяват, че ако техният съзаклятник Башар Асад бъде свален, те ще пострадат. Те са разклонение на шиитския ислям, представляват гръбнака на режима на Асад и заемат висши постове в правителството, армията и разузнавателните служби. През първите години на въстанието те формират „Шабиха” - слабо организирани проасадовски милиции, които са отговорни за масови убийства и системни изнасилвания. Дори и HTS  да се опита да избегне набелязването им за мишена, ще има жажда за отмъщение.

Кои са чуждите армии в Сирия и какви са техните цели?

Русия, Иран и „Хизбула”

Падането на Башар Асад драматично отслаби позициите на Русия в Близкия изток, както и тези на Иран. Москва и Техеран заедно спасиха сирийския режим от срив през 2015 г., когато Асад изглеждаше близо до сваляне. Командваните от Иран шиитски милиции - подпомогнати от изпепеляващите бомбардировки на Русия - помогнаха на сирийския автократ да си върне Алепо от бунтовниците, които контролираха около половината град в продължение на четири години.

Високопоставен служител от администрацията на Байдън коментира пред репортери: „Това е просто фундаментална промяна в уравнението на целия Близък изток. “

Москва настояваше Асад да се помири с турския президент Ердоган и да проучи политически решения за прекратяване на гражданската война. Ако това се беше случило, Сирия несъмнено щеше да бъде отворена за доходоносна търговия за руския бизнес и вероятно щеше да гарантира сигурността на стратегическите въздушни и военноморски бази на Москва в Сирия. През лятото Кремъл многократно се опитваше да организира срещи на четири очи между сирийския и турския лидер.

По време на международна конференция в Доха през уикенда руският външен министър Сергей Лавров беше категоричен: „Недопустимо е да се позволи на терористичната групировка да поеме контрола над Сирия“.

Въпреки това Москва не направи почти нищо, за да предотврати рухването на Асад, и сякаш си изми ръцете с режима. Руските въздушни удари в подкрепа на Асад от началото на бунтовническата офанзива на 27 ноември бяха минимални, несъмнено до голяма степен заради факта, че Владимир Путин е съсредоточен върху Украйна.

„Хизбула“ беше унищожена от войната с Израел, Иран също е много по-слаб в резултат на това, докато Москва изтегли много от силите си зарди сблъсъка с Киев.

„Нито един от двамата съюзници не е в състояние да изпрати подкрепа, близка до тази, която Асад получаваше в миналото, което отслабва силите му“, казва Кристофър Филипс от британската организация Chatham House.

„Русия, тъй като е толкова обвързана в Украйна и загуби над 600 000 войници там, изглежда неспособна да спре този марш през Сирия - страна, която защитаваше в продължение на години“, обобщи ситуацията Тръмп в социалната мрежа Truth.