През последните дни Сирия стана свидетел на драматично възобновяване на конфликта, белязано от значителни териториални придобивки за бунтовнически фракции срещу режима на президента Башар ал-Асад. Най-значимата офанзива от години доведе до превземането на ключови градове и промяна в баланса на силите.

На 1 декември въоръжени опозиционни групи превзеха Алепо, вторият по големина град в Сирия, за броени часове. Тази територия беше под контрола на Асад от години и загубата ѝ се смята за сериозен удар за режима.

Битките доведоха до значителни жертви. Докладите сочат за над 720 смъртни случая в цялата страна от началото на офанзивата, включително цивилни и правителствени войски. В отговор сирийските и руските военновъздушни сили засилиха ударите си по контролирани от бунтовниците райони, като според съобщенията са убити стотици.

Внезапното възраждане на конфликта повдига критични въпроси за бъдещето на режима на Асад. Способността на опозицията да си върне територия толкова бързо предполага значителен спад във военната му ефективност на режима и морала сред неговите редици.

Освен това участието на подкрепяни от Иран милиции и продължаващата подкрепа от Русия показват, че този конфликт може да не се разреши скоро.

Всичко това насочва вниманието към ролята на чуждестранните сили в страната. От 2011 г. насам Турция, Иран, Русия и Съединените щати са разположили войски в Сирия, а Израел често нанася въздушни удари по сирийската територия.

Reutres публикува известните данни за чуждестранните армии в Сирия.

Турция

Турция е разположила войски в северозападната част на Сирия - територия, държана от сирийските бунтовнически групи, които през 2011 г. въстанаха срещу президента Башар Асад. Анкара, която твърдо застана зад въстанието през 2011 г., подкрепя някои от тези бунтовнически групи.

Една от основните ѝ цели е да отслаби сирийските кюрдски въоръжени групировки, които по време на гражданската война обособиха автономни анклави по турската граница. Турция разглежда сирийските кюрдски групировки като продължение на Кюрдската работническа партия (ПКК), която води въоръжена борба срещу турската власт от 1984 г. насам. Анкара смята ПКК за терористична група.

Друга неотложна турска грижа е осигуряването на възможност за завръщане у дома на около 3 милиона сирийци, които са избягали в Турция по време на войната. Много от тях са от района на Алепо.

От 2016 г. насам Турция е организирала четири операции в Сирия. Първата ѝ беше насочена както срещу джихадистката групировка „Ислямска държава“, така и срещу YPG - сирийска кюрдска фракция и острие на друга военна групировка - Сирийските демократични сили (SDF).

Присъствието на Анкара се разшири през 2017 г., когато тя сключи споразумение с Русия и Иран. В резултат турските сили се разположиха на 12 позиции в контролирания от бунтовниците северозападен регион Идлиб.

През 2018 г. това беше последвано от офанзива, насочена към контролирания от SDF Африн, а през 2019 г. - от друго нахлуване в територията на групировката между граничните градове Рас ал Аин и Тел Абяд.

През следващата година Турция вкара хиляди военнослужещи в района на Идлиб, за да спре офанзивата на подкрепяните от Русия сирийски правителствени сили, насочена срещу бунтовниците.

Дамаск разглежда Турция като окупационна сила.

Русия

През 2015 г. Русия се намеси с военна сила на страната на Асад в най-голямото си участие в Близкия изток след разпадането на Съветския съюз. Действайки от военновъздушна база в провинция Латакия, руската въздушна мощ решително наклони конфликта в негова полза.

Координирано с Иран, разполагането разшири руското военно присъствие, датиращо от времето на Студената война, когато Съветският съюз създаде военноморска база в сирийското средиземноморско пристанище Тартус.

Руските сили присъстват и на терен в контролираните от правителството райони, като руската военна полиция се разгръща по време на опитите за деескалация на сраженията.

Кремъл заяви, че Русия продължава да подкрепя Асад.

Иран и съюзници

Още през 2012 г. Иран изпрати своите революционни гвардейци в Сирия, за да помогнат на Асад. Голяма роля изигра и ливанската „Хизбула“, която също е подкрепяна от Иран.

За Техеран Асад е ключов съюзник, част от неговата „ос на съпротива“ срещу Израел и влиянието на САЩ в Близкия изток. Връзките с Дамаск му позволиха да разпространи влиянието си чрез сухопътен коридор от западната си граница през Ирак чак до Ливан.

Иранският външен министър Абас Аракчи заявява в интервю от 3 декември, че Техеран би обмислил изпращането на войски в Сирия, ако Дамаск поиска това. Той винаги е описвал своите сили там като играещи консултативна роля по покана на правителството в Дамаск.

Заедно с иранците и ливанската „Хизбула“, други шиитски ислямистки групировки, подкрепяни от Техеран, играят важна роля по бойните полета. Сред тях са групи от Афганистан и Ирак.

От средата на октомври, когато войната с Израел се засили, „Хизбула“ изтегли бойци от Сирия обратно в Ливан. Въпреки че миналата седмица беше постигнато прекратяване на огъня, понастоящем групировката не възнамерява да изпраща бойци в Северна Сирия, за да подкрепят сирийската армия.

Присъствието на ирански и подкрепяни от Иран сили в Сирия е голям повод за безпокойство за Израел, което мотивира чести въздушни удари в Сирия от страна на израелските войски.

САЩ

Военната намеса на САЩ в Сирия започна през 2014 г. с въздушни удари срещу джихадистката групировка „Ислямска държава“, която беше обявила властта си над една трета от Сирия и Ирак.

Първоначално в Сирия се разгърна малък контингент от американски специални сили, които работеха съвместно със SDF, сражаващи се за прогонване на „Ислямска държава“ от завладените от нея райони в северната и източната част на Сирия.

Обявявайки битката с „Ислямска държава“ за почти спечелена, през 2018 г. Тръмп обяви, че иска да изтегли американските войски. Но планът беше смекчен в рамките на една година, след като се сблъска с критики, че оставя празнота, която Иран и Русия ще запълнят. Силите на САЩ останаха в Сирия и продължават да подкрепят SDF.

Военните позиции и персоналът на САЩ в Североизточна Сирия остават от съществено значение за гарантиране, че „Ислямска държава“ няма да може да се възроди, заяви посланикът на САЩ Робърт Ууд пред Съвета за сигурност на ООН на 3 декември.

Американските войски са разположени и в сирийския гарнизон Танф, близо до пресечната точка на границите на Йордания и Ирак, където подкрепят сирийски бунтовнически сили, които се противопоставят на „Ислямска държава“ в района.

Правителството на Асад гледа на американските сили като на окупатори.

В момента в страната се намират около 900 американски военнослужещи, предимно в североизточната част на страната.