Политическите кризи във Франция и Германия са пречка за усилията за модернизиране на изпитващата затруднения европейска икономика. Това затруднява компаниите при вземането на инвестиционни решения, които са им необходими, за да се конкурират в световен мащаб.

Правителствените сривове в двете най-големи икономики, които десетилетия наред бяха двигател на Европейския съюз, се случват в момент, когато регионът трябва да се справи със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и с нарастващото търговско напрежение с Китай. Моментът не може да бъде по-лош - от френските производители на коняк, изправени пред китайски мита, до германските доставчици на компоненти, които очакват яснота относно европейската индустриална стратегия за електрическите превозни средства.

В целия блок от 27 държави малцина не са съгласни, че икономиките в региона трябва да бъдат преработени, ако искат да генерират богатството, необходимо за поддържане на застаряващото население от 450 милиона души. Но повече от всякога въпросът е дали политиците могат да го постигнат.

„Френската криза, заедно с германската, не трябва да забавят изпълнението на икономическите реформи“, посочва пред Reuters Енрико Лета, автор на поръчания от ЕС тази година доклад от 147 страници за слабостите на икономиката на региона.

Падането на правителството на президента Еманюел Макрон в сряда - само няколко седмици след имплозията на германската коалиция - е „потенциален метеорит“ за финансовата стабилност в региона, който се бори с високия дълг, предупреждава още той.

Макар че много европейци не биха заменили качеството си на живот и мрежите за социална сигурност с тези на американските граждани, континентът изостава от САЩ по отношение на икономическия растеж на глава от населението след финансовата криза от 2008 г. Вината за това се търси във всички области - от слабата производителност до фрагментираните капиталови пазари и банковия сектор като цяло. Санкциите срещу Русия, наложени след нахлуването ѝ в Украйна, пък лишиха европейските производители от евтин източник на енергия.

С възхода на крайнодесните и крайнолевите партии, който затруднява постигането на консенсус в националните парламенти и институциите на ЕС, перспективите за действие по отношение на дългосрочните недостатъци на Европа не са големи.

„Несигурността, причинена от разпадането на германското коалиционно правителство, е отрова за нас“, коментира и Аксел Петручели, ръководител на работническия съвет в завода на гиганта Bosch в Щутгарт, който доставя автомобилни части.

Неговата компания очаква спешна яснота за германската индустриална политика, особено за позицията на Берлин към сектора на електрическите превозни средства. Но това ще стане едва след изборите през февруари.

Обединение в областта на търговията?

Германският национален авиопревозвач Lufthansa е изправен пред подобно радиомълчание от страна на Берлин по отношение на призива си за намаляване на летищните такси, които са много по-високи, отколкото в други части на Европа. Един от ръководителите на компанията заявява, че тя дори може да премести дейността си в центрове с по-ниски разходи като Рим.

Френският производител на двигатели за реактивни самолети Safran заяви миналата седмица, че политическата стабилност е един от ключовите фактори за решението, което ще вземе в началото на следващата година относно мястото на новия си завод. САЩ и Канада са включени в краткия списък на потенциални локации наред с Франция.

Нещо повече, неуспехът на френския парламент да постигне съгласие по бюджета за 2025 г. поражда перспективата ограниченията в тазгодишния бюджет да бъдат прехвърлени като спешна мярка, дори когато инфлацията повишава разходите във всички сектори.

„В областта на отбраната това ще създаде натиск“, казва пред репортери главният изпълнителен директор на Safran Оливие Андрис. „Освен това не мога да кажа къде ще падне той и как Министерството на отбраната ще се справи с това.“

При положение че европейската икономика ще нарасне едва с 1% през тази година, много надежди се възлагат на възстановяването на потребителските разходи през следващата година, тъй като увеличението на заплатите ще повиши доходите на домакинствата.

„Но подобен политически климат не насърчава потреблението като цяло и особено за по-значими покупки като нов автомобил“, казва Марк Мортюро, главен изпълнителен директор на френската автомобилна лобистка група La Plateforme automobile (PFA).

Европа се гордее с отворената си и ориентирана към търговията икономика, а най-непосредствените предизвикателства са свързани именно с търговията. Ходът на Китай през октомври да наложи антидъмпингови мита върху вноса на европейски коняк - дни след като ЕС обяви мита върху вноса на китайски електромобили - е потенциално катастрофален за сектора, предупреждават от френската асоциация за коняк BNIC.

„Вотът на недоверие по никакъв начин не трябва да блокира тези спешни стъпки, от които зависи оцеляването на много от нашите заинтересовани страни“, посочват от организацията, визирайки обещанието на Макрон да разреши спора с Китай.

Заплахата на Тръмп да наложи мита от поне 10% върху целия внос от САЩ е тест за солидарността на Европа, както когато решава как да изпревари тези заплахи, така и как да предприеме ответни мерки, ако републиканецът ги изпълни.

И все пак всички присъщи на търговската политика на Европа напрежения - отделните държави се стремят да защитят секторите, които са най-важни за националната им икономика - се проявиха жестоко тази седмица, когато блокът парафира търговско споразумение с Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и Боливия. Ако бъде финализирано, то ще противопостави интереса на Германия да създаде нови пазари за своите автомобили и машини на интереса на Франция да защити своя селскостопански сектор от внос.

Засега политическите промени в Париж и Берлин правят окончателната съдба на споразумението още по-неясна. По думите на един френски дипломатически източник: „Това не е краят на историята.“