В понеделник Тайван повиши нивото си на тревога, заявявайки, че Китай е създал седем зони на контролирано въздушно пространство и е разположил военноморски флот и лодки на бреговата охрана за най-големите си военни учения тази година в обширна част от водите на региона.

Високопоставен тайвански служител по въпросите на сигурността коментира пред Reuters, че в момента Китай разполага с близо 90 кораба във водите близо до Тайван, южните японски острови и Източнокитайско и Южнокитайско море, като около две трети от тях са военни.

Очакваше се Китай, който претендира, че демократично управляваният Тайван е негова територия, да започне нов кръг от учения в отговор на пътуването на тайванския президент Лай Чинг-те до Тихия океан. То включваше спирки на Хаваите и американската територия Гуам.

Пекин е създал седем „временно запазени зони“ във въздушното пространство на изток от източните провинции Фуджиан и Джъдзян, съобщава тайванското министерство на отбраната в изявление, като добавя, че въведените ограничения са валидни от понеделник до сряда. Подобни контролирани зони са временно запазени и разпределени за конкретен ползвател за даден период, въпреки че други полети също могат да преминават през тях с разрешение от диспечерите, съгласно международните правила.

Представител на тайванската служба за сигурност е категоричен пред информационната агенция, че мащабът на разполагането на китайския флот и брегова охрана е по-голям от предишните две мащабни учения около Тайван тази година, които бяха наречени „Joint Sword 2024-A“ и „Joint Sword 2024-B“.

„За първи път те се насочват към цялата островна верига“, каза източникът, имайки предвид зоната, която се простира от Япония през Тайван, Филипините до Борнео, ограждайки крайбрежните морета на Китай. „Те имат за цел да постигнат пълно военно сплашване, като се позиционират за контрол на вътрешната част на островната верига“.

Тайванските военни заявяват също така, че са активирали своите „учения за бойна готовност“ на стратегически места, а военноморските им сили и катерите на бреговата охрана следят отблизо китайските военни дейности.

„Всякакви едностранни и ирационални, провокативни действия биха могли сериозно да навредят на мира и стабилността в Индо-Тихоокеанския регион и това няма да бъде приветствано от международната общност“, предупреждава тайванското министерство на отбраната.

Тормоз в сивата зона

Причината за запазените зони на въздушното пространство от Китай все още не е ясна, посочва Уан Тин-ю, високопоставен законодател от управляващата Демократична прогресивна партия на Тайван.

„Вероятно те провеждат военни дейности или това е само фалшива тревога, целяща оказване на политически натиск“, казва ръководителят на парламентарната комисия по отбрана и външни работи.

В отделно изявление тайванската брегова охрана съобщава, че седем китайски кораба на бреговата охрана извършват „тормоз в сивата зона“ срещу острова.

Китай няма право да извършва каквото и да е нахлуване или правоприлагащи действия във водите на Тайван, а Тайпе има право да предприеме необходимите мерки в отговор, заявяват от там.

Тайпе твърди, че Китай използва тактика на „сивата зона“, която не представлява реални бойни действия, за да тества и оказва натиск върху тайванските сили, включително ежедневни мисии на военновъздушните и военноморските сили около острова и редовни патрули на бреговата охрана.

Пекин определя Лай като „сепаратист“ и отхвърля многократните му призиви за преговори. Лай и неговото правителство пък отхвърлят претенциите на Пекин за суверенитет, заявявайки, че само народът на Тайван може да реши своето бъдеще.

Натискът, който Китай упражнява върху Тайван, както и в спорното Южнокитайско море, поражда опасения за възможен конфликт. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, който в понеделник говори пред американски моряци във военноморската база „Йокосука“ в Япония, е категоричен, че Китай е единствената страна в света, която има намерението и все повече възможности да промени международния ред, основан на правила.

„И затова искаме този регион, тази зона да остане отворена за свободата на корабоплаването и възможността да летим в небето и по международните въздушни пътища, когато пожелаем“, добавя той.