Предизборната кампания в Германия се превръща в ожесточен идеологически сблъсък за силно различаващи се икономически виждания.

Тъй като германците са все по-притеснени от затруднената икономика на страната си, която се свива за втора поредна година, въпросът как да се възстанови растежът се очертава като най-належащия и спорен преди вота, който ще се проведе на 23 февруари.

„Страната губи конкурентоспособност“, заяви във вторник лидерът на консерваторите Фридрих Мерц по време на представянето на предизборната програма на своя алианс, цитиран от POLITICO. „Нуждаем се от стабилно правителство, което е способно да предприеме действия“.

Тъй като мащабните съкращения в германската индустрия започват да се усещат, а емблематични компании като Volkswagen заплашват със закриване на заводи, в кампанията доминират вътрешните проблеми - а не войната в Украйна или ролята на Германия в Европа. Според едно скорошно проучване на обществената телевизия въпросът, който най-много вълнува германците преди изборите, е икономиката, следван от миграцията. Войната на Русия в Украйна е на четвърто място в списъка.

Всички партии обещават да възстановят славните дни на германския индустриален растеж, но имат силно конкуриращи се виждания за това как да го постигнат.

Ще направи ли Тръмп германската автомобилна индустрия американска?

Напълно различаващи се планове

Мерц, който оглавява дясноцентристкия Християндемократически съюз (CDU) и е начело в проучванията за следващ канцлер на страната, предлага значително намаляване на данъците върху доходите, както и намаляване на корпоративния данък до максимум 25%. Той иска също така да намали социалните помощи, които според него обезкуражават хората да работят, както и да намали регулациите. Според него тези промени ще насърчат частните инвестиции, които ще помогнат за стимулиране на икономиката.

Финансово консервативната Свободна демократическа партия (FDP) има подобна политическа рецепта, като предлага намаляване на данъците за повечето работещи, както и за компаниите. Тя иска също така да сложи край на субсидиите за възобновяеми енергийни източници, като същевременно съживи ядрените електроцентрали в страната.

От друга страна, настоящият германски канцлер Олаф Шолц и неговата лявоцентристка Социалдемократическа партия (SPD) настояват за големи публични инвестиции, които да стимулират индустриалния растеж. Във вторник Шолц предложи инвестиционен фонд на стойност 100 млрд. евро, наподобяващ Закона за намаляване на инфлацията в САЩ, и обеща да увеличи минималната работна заплата от 12 евро на 15 евро на час. Целта е Германия да остане „успешна, силна индустриална страна, дори и след 10, 20 или 30 години“, заяви Шолц.

В същото време SPD призовава за намаляване на данъците за повечето работещи и повишаване на тези за богатите, като предлага и премия „Произведено в Германия“, която субсидира инвестициите на компаниите в оборудване чрез възстановяване на преки данъци в размер на 10% от покупната цена.

Зелените пък предлагат „Фонд Германия“ за финансиране на инвестиции в инфраструктурата на страната и за намаляване на данъка върху електроенергията до европейския минимум. Според програмата на партията фондът ще „гарантира на младото поколение модерна, функционираща и неутрална по отношение на климата държава и конкурентоспособна икономика, вместо да ги остави с отложени тежести и разрушена инфраструктура“.

Bosch: До 10 000 работни места в Германия са в риск заради пазара на автомобили

Ще проработи ли някоя от тези идеи?

Икономистите повдигат въпроса дали тези планове са достатъчно амбициозни, за да се противопоставят на структурните проблеми, които тормозят германската икономика - високите разходи за енергия, които засягат енергоемката промишленост, и разпадането на свободната търговия, която е в основата на експортно ориентираната икономика на страната. Съществува и въпросът как да се платят всички тези мерки.

И SPD, и Зелените изкат да разгърнат публичните инвестиции чрез реформиране на дълговата спирачка на страната, която ограничава структурния бюджетен дефицит до 0,35 % от БВП, освен в извънредни ситуации.

CDU, от друга страна, иска да се придържа към тези разходни правила, като твърди в партийния си манифест, че „дълговете днес са увеличения на данъците утре“.

Германските икономисти критикуват плановете на партиите, че обещават повече, отколкото могат да изпълнят, а данъчните намаления на Мерц са подложени на особена критика. Икономистите и неговите опоненти смятат, че предложените от консерваторите данъчни намаления ще достигнат до 100 млрд. евро годишно, а мнозина твърдят, че икономическият растеж няма да бъде достатъчно силен, за да компенсира загубените приходи, както твърди Мерц.

Запитан за критиките, Мерц обаче твърди, че „решаващият фактор е да се възстанови готовността на Германия да работи и способността ѝ да расте“. Тогава, обяснява той, проблемите с финансирането ще се появят „в съвсем друга светлина“.