Германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон се споразумяха да работят със сирийските опозиционни групи, които поеха властта в Дамаск. Това ще се случва „въз основа на основните права на човека и защитата на етническите и религиозните малцинства“, се казва в изявление на Берлин, цитирано от POLITICO.

Решението е било взето по време на телефонен разговор, който лидерите на Франция и Германия са провели в понеделник. То идва, след като в неделя бунтовническите сили свалиха от власт диктатора Башар Асад и поеха контрола над Сирия след 13 години кървава гражданска война, в която бяха убити над половин милион души.

Западните столици обсъждат как да се ангажират със сирийските бунтовници, които са ръководени от „Хаят Тахрир аш Шам“ (HTS), която САЩ и Обединеното кралство смятат за терористична организация. HTS и нейният лидер Абу Мохамед ал-Голани преди това бяха свързани с „Ал Кайда“, но през 2016 г. прекъснаха връзките си с групировката. Оттогава ал-Голани се опитва да представи своята организация като по-умерена.

Министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър обаче заяви в понеделник, че е „твърде рано“ да се обсъжда преразглеждане на статута на HTS.

Според изявлението на германското правителство от понеделник Шолц и Макрон приветстват края на управлението на Асад, като отбелязват, че диктаторът „е причинил ужасни страдания на сирийския народ и големи щети на страната си“, и подчертават важността на запазването на териториалната цялост и суверенитета на Сирия. В изявлението се казва още, че двамата са се договорили да работят заедно за засилване на ангажимента на ЕС към Сирия и за подкрепа на приобщаващ политически процес в страната.

Израел, Турция, Русия: Кой печели и кой губи от падането на Асад?

Междувременно няколко държави от ЕС спряха обработката на сирийски молби за убежище след събитията от уикенда. Други стигнаха още по-далеч.

Австрия се готви да депортира сирийски мигранти

Австрия обяви, че планира да депортира сирийски мигранти след падането на режима на диктатора Башар Асад, докато Белгия, Франция, Гърция, Германия спират приемането на молби за убежище от сирийци. Същото прави и Великобритания.

„Възложих на министерството да подготви програма за организирано връщане и депортиране в Сирия“, обяви министърът на вътрешните работи Герхард Карнер пред австрийските медии, без да уточнява към кои миграционни статуси ще бъде насочена програмата. По данни на статистическата агенция на страната в Австрия живеят около 100 000 сирийци.

Ден след като сирийските бунтовнически фракции превзеха Дамаск, Австрия, Белгия, Италия, Германия, Гърция и Нидерландия започнаха да преразглеждат миграционните си политики, като и шестте държави затвориха вратите си за търсещи убежище.

Тези решенията идват в момент, в който антиимигрантските крайнодесни партии увеличават популярността си в целия Европейски съюз. Германия например е изправена пред предсрочни избори през февруари, като в момента крайнодесните се представят силно в социологическите проучвания.

Режимът на Асад падна! Сирийските бунтовници превзеха столицата Дамаск

Организациите за защита на правата на бежанците предупреждават, че решението за спиране на молбите за убежище идва твърде скоро, като посочват, че в някои части на Сирия продължават сраженията и има въпросителни относно политическата стабилност.

„При продължаващата значителна несигурност и загриженост за прехода в Сирия и нейното бъдеще, ние призоваваме всички страни, в които сирийците живеят като бежанци, да спазват правото на убежище, както и принципа на безопасно и доброволно завръщане“, посочва пред POLITICO Имоджен Судбери, старши директор на International Rescue Committee, отговарящ за застъпничеството в Европа.

За по-малко от 10 дни до неделя сирийските бунтовнически сили сложиха край на десетилетното управление на семейство Асад, което държеше властта в Сирия от преврата през 1970 г. насам. Повече от 4,5 милиона сирийци се насочиха към Европа след потушаването на протестите и несъгласието от Асад през 2011 г. по време на Арабската пролет.

Още преди падането на режима европейските държави съобщиха, че изпитват затруднения да приемат сирийски граждани. През 2015 г. повече от 1 милион сирийци стигнаха по суша и море до Европа в разгара на гражданската война в страната. Оттогава насам милиони от тях се установиха в Европа. През октомври някои страни от ЕС, начело с Италия, настояха за нормализиране на връзките със Сирия, за да се улесни депортирането на мигрантите.