Не с половин, а с четвърт пункт? Залозите за намалението на лихвите от ЕЦБ не спират
Прогнозите на анализаторите вече са не дали, а с колко централната банка ще пристъпи към разхлабване на паричната политика
В четвъртък - 12 декември, Европейската централна банка ще извърши последното за годината намаление на лихвените проценти.
И макар че се очаква институцията да се придържа към намаление с четвърт, а не с половин процентен пункт, икономистите прогнозират, че в бъдеще предстои по-бързо разхлабване на паричната политика.
Заседанието ще бъде и ключово за определяне на насоките за 2025 г., не на последно място защото финансистите ще публикуват тримесечните си макроикономически прогнози за растежа и инфлацията.
В тях ще бъде взето предвид силно несигурното глобално въздействие на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и заплахите за мащабни търговски мита, съобщава CNBC.
Централната банка на ЕС понижи основния си лихвен процент от 4% на 3,25% тази година в три стъпки с по 25 базисни пункта в периода юни-октомври.
Възможността ЕЦБ да избере намаление с 50 пункта в края на 2024 г. изглеждаше в сила след последната есенна среща, като множество финансисти заявиха пред CNBC, че ще останат зависими от данните, но че значително забавяне на инфлацията в еврозоната и влошаване на икономическите перспективи може да оправдае голям ход през декември.
Ценообразуването на паричния пазар сега предполага малки шансове за това. Към сряда сутринта за декември са предвидени съкращения на стойност около 29 базисни пункта, а според икономистите ноемврийското повишение на растежа на заплатите ще оправдае предпазливостта.
Общата инфлация отново надхвърли целевите стойности през ноември, достигайки 2,3% спрямо 2% през октомври. Междувременно през третото тримесечие икономиката на еврозоната нарасна с най-бързия си темп от две години, макар и само с 0,4% разхлабване на паричната политика.
„На този етап няма нужда ЕЦБ да бърза“, заяви в понеделник Силвън Бройер, главен икономист за Европа, Близкия изток и Африка в S&P Global Ratings. „Инфлацията, поне в краткосрочен план, е под контрол. Но докато разходите за труд се увеличават над производителността, ЕЦБ трябва да остане предпазлива или да изчака с намаляването на лихвите.“, допълни той.
Това вероятно ще се изрази в намаление с 25 пункта през декември, последвано от понижения с „бързи темпове“, за да се доведе паричната политика до неутрална позиция, която нито ограничава, нито стимулира растежа.
Според някои анализатори този темп означава намаляване с 25 базисни пункта на всичките шест заседания на ЕЦБ през 2025 г. до септември, в резултат на което основната лихва ще се понижи от 3% на 1,5%.
Изследователи от датската Danske Bank, които по-рано заявиха, че финансистите от ЕЦБ ще обсъдят намаление с 50 базисни пункта на заседанието си през декември, също промениха прогнозите си за по-бавен ход. Те очакват „благоприятна пазарна реакция“, дори ако председателят на ЕЦБ Кристин Лагард промени посланията си в по-благосклонна посока.
Във вторник Bank of America Global Research актуализира прогнозата си от темп на намаляване на лихвения процент, водещ до 2% до юни следващата година, до темп, водещ до 1,5% до септември.
„С икономика, която ще расте с тенденция или под нея през по-голямата част от 2025 г., смятаме, че за ЕЦБ ще е трудно да пропусне заседание, докато основната лихва не спадне малко под нивото на неутралната ставка (2%), до нивото, където я виждаме ние (1,5%)“, заявиха стратезите на BofA, визирайки тази средна точка на паричната политика.
Геополитическият контекст е ключова причина за тези по-миролюбиви прогнози за 2025 г.
ЕЦБ се готви за година на „тежка работа“ в подкрепа на намаляващия растеж в еврозоната, докато политическата нестабилност във водещите икономики на Германия и Франция повишава доходността на облигациите в тези ключови региони, коментира Карстен Бржески, глобален ръководител на отдела за макротехнологии в ING Research, представяйки своята прогноза за 2025 г. миналата седмица.
При управлението на Тръмп, САЩ ще „канибализират“ притока на средства към ключови сектори чрез намаляване на данъците, дерегулиране и привличане на инвестиции от Европа, допълни Бржески, като отбеляза, че това може да бъде по-вредно за икономиката на еврозоната, отколкото митата.
Но макропрогнозите, включително тези на Бржески, се позовават на високата несигурност около това какви политики Тръмп действително ще проведе.
„Южноевропейските икономики ще продължат да се възползват от туристическия бум след пандемията и не е необходимо да се конкурират с китайското производство. Но първата половина на годината ще бъде и политически застой в Германия и Франция“, допълва Бржески.
Потенциална изненада за еврозоната би могла да донесе забавено въздействие от ръста на реалните доходи и спестяванията, осигурявайки силна подкрепа за икономиката през 2025 г.
Обратно, „смелият призив“ на Бржески за спад предвижда Европа да се насочи към собствени протекционистични мерки като ответна реакция на разпоредбите на Тръмп, „потапящи световната търговия със стоки в пълномащабна търговска война“.