Дигитално евро, лихвени проценти, митата от САЩ: ЕЦБ е на влакчето на ужасите
Банката ясно заяви целта си евробанкнотите да станат възможно най-екологични. Но това не означава да се отърве изцяло от парите в брой или да ги замени с дигитално евро
В социалните мрежи се разпространява видеоклип, който твърди, че показва как президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард призовава за премахване на парите в брой, за да се намали въглеродният отпечатък.
Подобни постове създават сред потребителите впечатление, че главната финансова инситутиция на еврозоната планира да замени изцяло парите в брой с дигиталното евро, чието въвеждане в момента е на подготвителен етап.
В един от постовете в X това се определя като най-голямата „измама“ на планетата. В приложеното видео Лагард действително споменава за преоценка на използването на банкноти с цел подобряване на въглеродния отпечатък, но думите ѝ са извадени от контекста, обяснява Euronews.
Президентът на ЕЦБ никога не е предлагала да се премахнат изцяло парите в брой.
Въглеродният отпечатък на парите
Ако погледнем плановете на централната банка за климата, публикувани в началото на 2024 г., ще разберем, че Лагард вероятно е имала предвид усилията, насочени към превръщането на финансовата система в по-екологична, а не към пълно премахване на парите в брой.
Като част от целите за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. ЕЦБ посочва, че ще работи за „включване на принципи за екодизайн на бъдещата серия евробанкноти и за включване на съображения за екологичния отпечатък в дизайна на дигиталното евро, което е в подготвителна фаза“.
Това означава, че до 2027 г. ЕЦБ планира да произвежда банкноти, изработени изцяло от органични материали, съгласно плана на банката за климата и природата.
Други мерки, които институцията предприема като част от целите за намаляване на въглеродните емисии, включват по-задълбочен анализ на въздействието на екстремните метеорологични явления върху инфлацията и финансовата система, и разглеждане на това как загубата и деградацията на природата се отразяват на икономиката.
През декември миналата година проучване на ЕЦБ показа, че през 2019 г. средният екологичен отпечатък на плащанията с банкноти е 101 микроточки на гражданин на еврозоната. Според проучването това е равностойно на изминаването на 8 км с автомобил или 0,01% от общото въздействие върху околната среда на потребителските дейности на един европеец за година.
За сравнение, производството на една памучна тениска и прането ѝ веднъж седмично в продължение на година е равносилно на изминаването на 55 км, а количеството произведени бутилки за вода, консумирани от гражданин за една година, се равнява на 272 км, посочва ЕЦБ.
Основните фактори, които допринасят за екологичния отпечатък на банкнотите, включват потреблението на енергия от банкоматите, транспортирането им, обработката от националните централни банки, производството на хартия и проверката на истинността на банкнотите в магазините.
ЕЦБ ясно заяви, че цели да направи евробанкнотите възможно най-екологични, като същевременно гарантира, че парите в брой са широко достъпни и приети. Няма данни тя да се стреми да се отърве окончателно от парите в брой или да ги замени изцяло с дигиталното евро, допълва Euronews.
Наистина ли няма да плащаме повече в кеш?
Дигиталната валута ще се емитира от ЕЦБ, за разлика от банковите депозити или криптовалутите.
Предвижда се да бъде електронен еквивалент на парите в брой, а не нещо подобно на криптоактив. Представители на европейските институции многократно са подчертавали, че ще допълва, а няма да замести плащанията в брой.
Преди обаче да се стигне до официално въвеждане на дигитално евро, финансистите в еврозоната имат още едно сериозно предизвикателство - правилното управление на лихвените проценти.
Намаляване на лихвите - да. Но не рязко
Според Изабел Шнабел от Управителния съвет на ЕЦБ, те се доближават до неутрална територия, а постепенното им намаляване в условия на продължаващата инфлация е необходимият ход.
Тя изтъкна и рисковете от търговската политика на Тръмп, като отбеляза потенциалните икономически сътресения за Европа, тъй като реалната опасност от по-високи мита надвисва все повече над силно експортно ориентираните икономики.
Шнабел заяви, че възможностите за агресивно намаляване на лихвените проценти са ограничени, тъй като ЕЦБ се стреми да балансира между устойчивата инфлация и нарастващите глобални рискове, сред които последиците от втория мандат на Тръмп в Белия дом.
Централната банка се доближава до неутрален лихвен диапазон, заяви Шнабел в интервю за Bloomberg, отразявайки позицията си на един от най-ястребово настроените членове на Управителния съвет на банката.
„Сега се доближаваме до неутралната територия“, заяви тя, оценявайки неутралния лихвен процент на 2% до 3% и призовавайки за постепенна промяна в бъдеще.
Шнабел определи настоящата стратегия на ЕЦБ като „постепенна“, с реални лихвени проценти, близки до нулата, и някои признаци на възстановяване в чувствителни към лихвите сектори като жилищния.
Въпреки това тя се противопостави на пазарните очаквания за преминаване към стимулираща политика, което би означавало понижаване на лихвените проценти под неутралната им стойност.
„Изглежда, че пазарите приемат, че ще трябва да преминем към стимулираща територия. От днешна гледна точка не смятам, че това би било подходящо“, казва тя.
Финансистът допълва, че ЕЦБ трябва да запази пространството за провеждане на политика за бъдещи шокове, като избягва преждевременни стъпки, които не биха успели да се справят със структурния инвестиционен дефицит на еврозоната.
Митата на Тръмп
Потенциалното връщане на търговските мита на САЩ от администрацията на Тръмп създава нова несигурност за еврозоната.
Шнабел отбелязва, че финансовите пазари вече реагират, като еврото отслабва спрямо долара, тъй като инвеститорите очакват по-силен растеж в САЩ.
Тя изтъква смесените инфлационни ефекти от търговските бариери.
„От една страна, митата биха могли да имат инфлационен характер, особено ако има ответни мерки. Тогава бихме имали нарастващи цени на вноса, подсилени от по-слаб обменен курс. От друга, би могло да има по-слабо външно и вътрешно търсене и пренасочване на търговията от Китай към еврозоната, което би могло да потисне ценовия натиск“, допълни тя.
Според нея, несигурността на политиката на САЩ може да повлияе на инвестициите и потреблението.
„Знаем, че несигурността оказва влияние върху потреблението и инвестициите“, подчерта тя, отразявайки опасенията, че силно експортно ориентираните икономики като Германия остават особено уязвими.
Еврозоната е в стагнация
Последният глобален индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P разкри мрачни перспективи за бизнес активността в еврозоната, като показателят за ноември е 46,5 пункта, т.е. доста под прага от 50 пункта, който разделя свиването от разширяването.
Индексът на мениджърите по поръчките във Франция спадна рязко до 44,0 пункта, а Германия продължи да се бори с циклични и структурни предизвикателства.
„Икономиката на еврозоната все още е в застой“, заяви Шнабел. „Изправени сме пред комбинация от циклични и структурни слабости в една много нестабилна и несигурна глобална среда.“
Въпреки това тя изрази предпазлив оптимизъм по отношение на растежа, воден от потреблението.
„Доколкото можем да кажем въз основа на наличните данни, потреблението през третото тримесечие беше по-силно от очакваното. Това ми дава увереност, че този сюжет остава правдоподобен.“
Пазарите на труда, макар и стабилни, показват признаци на дивергенция. Шнабел отбелязва, че безработицата остава ниска в цялата еврозона, но призна неофициални данни за нарастваща загуба на работни места, особено в Германия.
„Наблюдаваме известна хетерогенност в еврозоната по отношение на растежа и тя се проявява и на пазара на труда“, допълва финансистът от ЕЦБ.
Предизвикателствата остават
Инфлацията в сектора на услугите е 4%, без промяна спрямо ноември миналата година.
Шнабел заяви, че растежът на заплатите трябва да продължи да се забавя, за да се постигне целта на ЕЦБ за инфлация от 2% до 2025 г.
„За устойчивото намаляване на инфлацията до нашата цел от 2% е необходимо да видим понижаване на инфлацията в сферата на услугите“, допълни тя.
Неотдавнашните преговори за заплатите в Германия бяха по-малко агресивни, което Шнабел определя като окуражаващо.
„Това ми дава известна увереност, че растежът на заплатите ще намалее в съответствие с нашите прогнози.“
Цените на енергията и хранителните продукти остават потенциални инфлационни рискове. „Видяхме например, че цените на газа се повишиха чувствително. Цените на храните също се повишиха отново напоследък. Но като цяло процесът на дезинфлация е в ход“, заяви тя.
Според Шнабел, ЕЦБ ще запази гъвкавост, избягвайки твърдите предварителни насоки.
„Как мога да съобщавам за нашата цел, ако самата аз не я знам?“ попита тя и отхвърли спекулациите за по-голямо от очакваното намаляване на лихвените проценти, като заяви:
„Никога не изключвам нищо, но силно предпочитам постепенния подход“.
Шнабел допълни, че всички бъдещи банкови решения ще отчитат променящите се икономически перспективи, включително рисковете, породени от геополитически сътресения, нестабилните цени на енергията и развитието на пазара на труда.