Внезапният и неочакван за повечето хора крах на режима на Башар Асад постави Сирия, която и без това се задъхва от почти 13-годишна гражданска война, на още един кръстопът. А последиците за Европа, които не могат да бъдат пренебрегнати.

Мнозина на Стария континент предпочетоха да се съсредоточат върху поражението, което този момент се оказа за поддръжниците на Асад в „оста на съпротивата“ - Русия и Иран.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Кая Калас определи падането на режима в Сирия като „положително и дългоочаквано развитие“, а председателят на Европейския парламент Роберта Мецола подчерта, че „това, което ще се случи през следващите часове и дни, е от съществено значение“, припомня Euronews.

Тъй като подобни изявления, идващи от Брюксел, отразяват европейския оптимизъм, реакциите, които са твърде фокусирани върху непосредствения резултат, рискуват да засенчат значителните опасности, пред които са изправени Сирия, нейните съседи и Европа.

Ал Джолани: Реформиран или просто отново преименуван?

„Хаят Тахрир аш Шам” (HTS), която водеше настъплението заедно с други ислямистки фракции, в момента се стреми да консолидира властта, разбирайки, че времето е от съществено значение за установяване на фактите на място, които ще определят управлението на Сирия може би за поколения напред. Призракът на още една провалена държава в региона обаче трябва да бъде на първо място в съзнанието на всички.

След ерата Асад: Европа започва депортация на сирийци и отказва нови молби за убежище

Въпреки че HTS активно се опитва да се отдалечи предпазливо от произхода си като филиал на „Ал Кайда”, фракцията под ръководството на Абу Мохамед ал Джолани, който се отказа от ислямисткия си псевдоним в полза на рожденото си име Ахмед ал Шараа, продължава да бъде забранена терористична група в голяма част от света, включително в Европа. Това не се променя и от факта, че правителството на Обединеното кралство обяви, че ще преразгледа този статут.

Не бива да се забравят преките връзки на HTS и Ал Джолани с „Ислямска държава”. Той беше пряко свързан с „Фронт ан-Нусра” и терорист №1 в последните години Абу Бакр ал-Багдади.

Независимо от ребрандиранете на HTS, историята ѝ следва да породи сериозни опасения в Европа по отношение на нейния капацитет за управление, интерес към защитата на правата на човека и уместност за осигуряване на така необходимата вътрешна и по-широка регионална стабилност в Сирия. Освен това, въпреки че падането на Асад се представя като резултат от действията на обединена сирийска опозиция, всъщност тя е съставена от HTS в Дамаск, водените от кюрдите сили на изток и подкрепяните от Турция фракции на север. Да се предположи, че в обозримо бъдеще Сирия няма да бъде изправена пред продължителен период на вътрешни конфликти, би било подценяване на ситуацията.

За да се разберат рисковете, не е нужно да се гледа по-далеч от западния съсед на Сирия - Ливан, където фрагментацията засили сектантските разделения и затвърди дисфункцията в продължение на повече от десетилетие. За Европа перспективата за разцепена Сирия, доминирана от войнстващи фракции, извежда риска още по-напред, като потенциалът за иракски модел на неуправляеми пространства, които могат да служат като убежище за екстремизма, е много реалистичен.

Ролята на Ердоган

Неотдавнашните действия на Тел Авив, при които Израелските сили за отбрана (IDF) незабавно поеха контрола над демилитаризираната буферна зона в Голанските възвишения, подчертават мащаба на рисковете, произтичащи от продължаващата ислямистка кампания. След края на режима на Асад Нетаняху обяви, че споразумението за изтегляне със Сирия от 1974 г. е „рухнало“, което накара ЦАХАЛ да укрепи и израелската страна на територията, като същевременно разположи военновъздушните си сили за превантивни удари по складове със стратегически оръжия дълбоко в съседната държава.

Кои са чуждите армии в Сирия и какви са техните цели?

Семейните корени на Абу Мохамед ал Джолани в Голанските възвишения допълнително усложняват нещата, разширявайки опасностите, породени от все още разрастващия се вакуум във властта, произтичащ от войнстващите фракции, които сега се борят за контрол над Сирия.

Рисковете се засилват и от разширяващата се ислямистка програма на Турция под ръководството на президента Реджеп Тайип Ердоган, в която Анкара подкрепя HTS и офанзивата, довела до падането на режима на Асад. Въпреки че Ердоган се въздържа да застане публично зад радикалната програма на организацията, офанзивата щеше да бъде невъзможна без турското военно обучение, технически познания и логистична подкрепа.

Основният интерес на правителството на Ердоган е да се насочи към кюрдските военни, разположени в автономен анклав в Северна Сирия, точно отвъд турската граница. Но загубата на позиции от страна на Москва и Техеран - другите основни стратегически врагове в региона - със сигурност е добре дошла.

И макар да се появиха съобщения, че турските действия са координирани с Израел, с който имат общ интерес да освободят региона от руски и ирански активи, един овластен Ердоган, който все повече се стреми да изнася своята визия за политически ислям в чужбина, със сигурност не е в интерес на Европа. Реториката на турския президент, която включва оприличаване на съвременните борби срещу интересите на Запада с историческите битки срещу „света на кръстоносците“, подчертава идеологическия устрем, който движи политиката му.

За Европа това означава да се изправи не само срещу непосредствените последици от нестабилността в Сирия, но и срещу по-широките последици от идеологическата експанзия на Ердоган. Така че рисковете от бездействие и самодоволство далеч надхвърлят всяко мимолетно чувство на облекчение от края на режима на Асад. По-широките последици - от регионална нестабилност до износ на враждебна идеология - трябва да превърнат бъдещето на Сирия в непосредствен въпрос на загриженост за лидерите на Стария континент.