Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп претегля вариантите за спиране на възможността Иран да изгради ядрено оръжие, включително превантивни въздушни удари - ход, който би нарушил дългогодишната политика на сдържане на Техеран с дипломация и санкции, пише в анализ The Wall Street Journal.

Вариантът за военен удар срещу ядрени съоръжения сега е обект на по-сериозен обзор от някои членове на неговия преходен екип, които анализират падането на режима на президента Башар ал-Асад – съюзник на Техеран – в Сирия, бъдещето на американските войски в региона и унищожаването от страна на Израел на прокси милициите на режима Хизбула и Хамас.

Отслабената регионална позиция на Иран и скорошните разкрития за процъфтяващите ядрени разработки на Техеран са разпалили чувствителните вътрешни дискусии, казват представители на екипа на Тръмп през WSJ. Всички обсъждания по въпроса обаче остават в начален етап.

Според източниците на медията Тръмп е казал на израелския премиер Бенямин Нетаняху в скорошни телефонни разговори, че е загрижен за ирански ядрен пробив, сигнализирайки, че търси предложения за предотвратяване на този резултат. Новоизбраният президент иска планове, които не водят до разпалване на нова война, особено такава, която може да привлече американската армия, тъй като ударите по ядрените съоръжения на Техеран имат потенциала да поставят САЩ и Иран в курс на сблъсък.

Иран разполага с достатъчно високообогатен уран, за да изгради четири ядрени бомби. Страната е единствената без ядрено оръжие, която има материал, близък до оръжейния. За да се превърне този запас в ядрено гориво за военни цели са нужни само няколко дни. Официални представители на САЩ по-рано казаха, че на Иран може да са му нужни няколко месеца, за да създаде ядрено оръжие.

На този фон преходният екип на новоизбрания президент Тръмп обмисля т. нар. стратегия за „максимален натиск 2.0“ срещу режима, казват източниците на WSJ. Това е продължение на неговия подход от първия мандат, фокусиран върху строгите икономически санкции. Този път новоизбраният президент и неговите съветници разработват и военни стъпки, които биха могли да бъдат ключови за кампанията срещу Техеран, макар и все още съчетани с по-строги финансови санкции.

Към днешна дата обсъжданите варианти включват увеличаване на военния натиск чрез изпращане на повече американски сили, бойни самолети и кораби в Близкия изток. САЩ биха могли също така да продават модерни оръжия на Израел, като бомби за разбиване на бункери, засилвайки офанзивната огнева мощ с цел да извадят от строя иранските ядрени съоръжения.

Марк Рубио е външнополитически „ястреб“, който критикува остро Китай и Иран, но Украйна също няма как да е спокойна

Какво могат да очакват врагове и съюзници от държавния секретар на Тръмп

Заплахата от военна сила, особено ако е съчетана с наложените от САЩ санкции, които успяват да осакатят икономиката на Иран, може да убеди Техеран, че няма друг избор освен дипломатичното разрешаване на кризата.

Все още не е ясно как ще действа Тръмп, който говори за избягване на Трета световна война и посредничество при сделки с Техеран. Но докато настоява, че се стреми да избегне масивна ескалация в Близкия изток, той казва пред Time в интервю, публикувано в четвъртък, че има шанс САЩ да влязат във война с Иран, отчасти защото Техеран е планирал да го убие.

„Всичко може да се случи“, казва той. „Това е много нестабилна ситуация.“

Някои нови членове на администрацията все още не са се произнесли напълно по въпроса и предложенията, свързани с Иран. Обсъденото досега може да се промени, когато висшите служители в кабинета заемат мястото си, класифицираната информация стане достъпна и се проведат дискусии с регионални съюзници като Израел. От решаващо значение е, че Тръмп рядко навлиза дълбоко в подробности относно въпросите на външната политика, докато не му бъдат представени финализирани опции и трябва да се вземе решение, казват пред WSJ служители на предишната му администрация.

Иранската мисия на ООН не е отговорила на искания за коментар на WSJ. Лидерите в Техеран отдавна отричат ​​да се стремят да се сдобият с ядрено оръжие.

Израелското правителство също не е отговорило на искания за коментар относно това дали ще атакува превантивно Иран по време на администрацията на Тръмп. WSJ обаче посочва, че през ноември, след три телефонни разговора с Тръмп, Нетаняху е казал, че двамата виждат ясно иранската заплаха във всичките ѝ компоненти и опасността, породена от нея.

Сътрудници и доверени лица на Тръмп казват пред WSJ, че основната идея би била да се подкрепят израелските удари по ирански ядрени съоръжения и дори потенциално да се вземе решение САЩ да участват в съвместна операция. Много настоящи и бивши израелски правителствени лица посочват, че има огромна несигурност относно това колко успешен би бил Израел в организирането на самостоятелна атака срещу ядрените съоръжения на Иран, някои от които са заровени дълбоко под земята.

Неформалният съюз на Китай, Русия, Иран и Северна Корея принуждава НАТО да засили връзките си с държавите от Индо-Тихоокеанския регион

CRINK: Новият съюз, който изправя НАТО на нокти

Все пак някои от съюзниците на Тръмп настояват, че в първите месеци на поста той има рядката възможност да се противопостави на ядреното натрупване на Иран, докато режимът е в отслабена позиция.

Ако Тръмп посегне към сериозна военна опция, той ще наруши доскорошната политика на САЩ и тази от първото си президентство.

Администрацията на Обама имаше за цел да уреди ядрения възход на Иран с многонационална сделка, кулминираща в Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г., който временно ограничи ядрените разработки на Техеран. Тръмп изтегли САЩ от този пакт и засили икономическия натиск върху Иран с надеждата, че страната ще се откаже от ядрената програма. Президентът Байдън се опита да съживи споразумението от 2015 г., но Иран в крайна сметка се оттегли, което накара администрацията му да запази много от санкциите от ерата на Тръмп срещу Ислямската република.

Междувременно Израел от години обмисля да атакува ядрените съоръжения на Иран, но не го е направил отчасти поради предпазливостта на САЩ. Администрацията на Обама през 2012 г. предупреди Нетаняху да не извършва атаки, тъй като Иран изгради ядрената си програма преди ядреното споразумение от 2015 г. Администрацията на Байдън последователно заявяваше, че търси дипломатическо решение за ядрения напредък на Иран.

Дискусиите за израелски удар по ядрените съоръжения на Иран този път биха били различни, отбелязва WSJ.

„Има силна подкрепа за Израел да предприеме военни действия, докато те съвпадат с интересите на САЩ“, казва Габриел Нороня, работил по политиката за Иран в Държавния департамент по време на първата администрация на Тръмп.

Междувременно хора от екипа на Тръмп казват, че възнамеряват да приложат настоящите санкции и да наложат нови, включително преименуване на подкрепяните от Техеран хути в Йемен като чуждестранна терористична организация и забрана на страните, които купуват ирански петрол, да купуват американска енергия.

Трябва обаче да се направи повече от увеличаване на икономическия и финансов натиск, тъй като Иран „активно се опитва да убие президента Тръмп“, изтъква източник на WSJ.

Според лидера на софтуерната компания, известна с работата си в областта на отбраната и разузнаването, е „много вероятно“ САЩ да се окажат във война с Китай, Русия и Иран

Главният изпълнителен директор на Palantir: САЩ ще водят война на три фронта

Иран даде гаранции на САЩ, че няма да убие Тръмп като отмъщение за неговата заповед от 2020 г. да убие висшия ирански паравоенен лидер Касем Солеймани. Убийството на Солеймани беше най-агресивната военна акция на САЩ срещу Иран от години.

Новата администрация настоява, че на мрежата от проксита на Техеран не може да се противодейства напълно, освен ако Иран не изпитва глад за икономически и военни ресурси. „Това е главата на октопода“, казва представител на екипа на Тръмп пред WSJ.

Новият президент на Иран, Масуд Пезешкиан, изглежда привлича апетита на Тръмп за високопоставени споразумения. Той „е готов да управлява напрежението със Съединените щати“ и „се надява на равнопоставени преговори по отношение на ядрената сделка – и потенциално на нещо повече“, писа наскоро във Foreign Affairs Джавад Зариф, вицепрезидент по стратегическите въпроси на Иран.

Дипломатическият подход обаче има своите капани. Ирански официални лица казват, че няма да преговарят със САЩ под натиск. Миналия месец те казаха на европейски служители в Женева, че няма да предприемат никакви едностранни стъпки за спиране на ядрената програма. Иранските официални лица отдавна дават да се разбере, че реакцията им на удар ще бъде да изгонят инспекторите на ООН и да напуснат Договора за неразпространение на ядрени оръжия, който задължава Техеран да не ги разработва.

Единствената страна, която някога е правила това, е Северна Корея. Пхенян започна тайно да произвежда ядрени оръжия - път, който Техеран намекна, че може да поеме.