Производителите на кадифе във Венеция отварят нова глава в историята си

Ако се спуснете по малката странична уличка близо до Палацо Лабиа, точно до Големия канал, ще забележите малка вратичка, която води към слабо осветен вход.

Вътре огромни дървени станове с подредени редици от копринени нишки изпълват работилница, управлявана от жени, наведени в тиха концентрация.

Това е Tessitura Luigi Bevilacqua - последният производител на кадифе във Венеция.

Ръчно изработеното тук кадифе - старателно, по 30-40 см на ден за един тъкач, за един стан - украсява някои от най-престижните адреси в света: Папа Бенедикт XVI има в библиотеката си дамаска „Джардино“; в Жълтата овална зала на Белия дом фотьойлът и диванът са покрити с „Каса Бианка“; барът в стил Ар деко на Градския театър в Гьотеборг е облицован със сопрарицо; Марая Кери има стол с тигрова щампа (десенът е бестселър).

А когато при реставрацията на двореца в Дрезден стените на залата за зрители трябвало да бъдат покрити с малиново копринено кадифе, били необходими почти три години, за да се изработят необходимите 740 метра, разказва Financial Times.

От LVMH до венецианската династия Codognato: Пътят на Франческа Амфитеатроф

Tessitura Luigi Bevilacqua датира от 1875 г., но Венеция има по-дългогодишна кадифена сага. През XVI век в Града на лагуните има над 6000 тъкачни станове в работилници, разпръснати по всички острови, в които 1200 тъкачи произвеждат кадифе за износ по цял свят.

След това, в края на XVIII и началото на XIX в., Наполеоновите декрети закриват занаятчийските гилдии и много от тях почти изчезват.

Едно от изоставените седалища е Училището по тъкане на коприна на Венецианската република, което Луиджи Бевилакуа - прадядо на сегашния изпълнителен директор - заедно със съдружника си Джовани Батиста Джанолио, купува.

18-те тъкачни станове в работилницата на Бевилакуа са оригиналите, дошли заедно със сградата. Поредица от зъбчати колела и совалки се простира до тавана, управлявана от тъкачите (някои са украсили своите станове: един със снимки на папата, друг с Тинкърбел).

Те следват модел, начертан на графична хартия, и проверяват напредъка си в огледало под тъкачния стан (той се тъче с горната страна надолу).

„Това е като магия“, казва Алберто Бевилакуа, главен изпълнителен директор на Tessitura Bevilacqua. „Понякога не можеш да видиш какво се създава, докато не се появи накрая.“

Да купиш не палто, а история: Tivioli отваря нова ера в кожената мода

Не цялото кадифе се изработва по този начин, компанията има друг цех извън града с механични станове, които са с по-висока скорост на производство: около 5 метра на ден. Но ръчно изработеното кадифе е скъпоценният камък в короната, който Алберто Бевилакуа се чувства задължен да запази.

Макар че кадифето рядко излиза от мода, преди 20 години апетитът към ръчно изработеното венецианско кадифе е малък, казва той. Сега, отчасти благодарение на интереса на марки като Fendi, Dolce & Gabbana и производителят на обувки Le Monde Beryl, използващо Tessitura Bevilacqua, това се е променило.

Интериорът съставлява 80% от бизнеса на компанията - освен два магазина във Венеция, основният пазар на дребни продукти е италианската платформа за стоки за дома Artemest, която отчита 40 % увеличение на продажбите на кадифе от септември до декември 2024 г.

Artemest продава и гоблени на венецианската художничка Анна Паола Цибин, която споделя чувството на Алберто Бевилакуа към кадифеното наследство на своя град.

Не се поддава на мрака в лукса: Тайната зад възхода на Miu Miu

След като учи във Венеция и Лондон, и при майстори стъклари в Мурано, тя е привлечена отново към кадифето. Сега рисува директно върху ръчно боядисано италианско копринено кадифе.

„Правя нови версии на стари гоблени“, казва тя, заобиколена от торбички с парчета кадифе в студиото си край Венеция. „Пренасям тази традиция и я превеждам за съвременната публика.“

Художничката започва с ръчно боядисване на копринено кадифе с пигменти, които съхранява в буркани, след което разпъва плата на масата в студиото и рисува, използвайки различни инструменти: шпатула, дървено блокче или „дори клон от дърво“. Често след това наслагва златни или сребърни листове или елементи от муранско стъкло.

Полученият гоблен, както казва тя, е съвместна работа: „Кадифето прави своята част, аз правя моята и светлината добавя своята част“.

Подобно на Алберто Бевилакуа, Сибин казва, че преди две десетилетия трудно е намирала публика. Но сега продава на колекционери от Париж до Палм Бийч и Тайпе. Изработвала е произведения за дизайнера на обувки Кристиан Лубутен, нейни творби са изложени в текстилния музей Palazzo Mocenigo във Венеция.

Gucci, Valentino, Versace и Balenciaga: Звездите в нова изложба за висша мода

Иполита Ростаньо, съосновател и творчески директор на Artemest, казва, че клиентите показват „възраждане на интереса към занаятчийството“, като са все по-запленени от „висококачествени продукти с богато наследство“.

Тя създава платформата преди почти 10 години с „мисията да подкрепя занаятчиите, които съхраняват културните традиции на Италия“. Венецианското кадифе е пример за това. „Историята и дълбоката му връзка с Венеция не са широко известни“, казва тя.

Към усилията за представяне на венецианското кадифе пред съвременната публика се присъединява Алегра Маркиорело, съосновател и творчески директор на марката за домашни потреби Once Milano.

Тя е израснала близо до Венеция и установява седалището на компанията си само на един час път. Новата кадифена линия на марката „е вдъхновена от богатата история на кадифето във Венеция“.

За Алберто Бевилакуа това подновяване на интереса към венецианското кадифе е окуражаващо, както и оценката на неговата история и занаят.

С брат му са четвърто поколение собственици на работилницата и са създали нова програма за чираци, за да поддържат работата на тъкачните станове.

„За нас е важно да поддържаме традицията на нашите предци жива“, допълва властелинът на кадифето.