След 25-годишни преговори ЕС и пет южноамерикански държави - Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и отскоро Боливия - подписаха на 6 декември забележително споразумение, с което създадоха една от най-големите зони за свободна търговия в света.

Трансатлантическото партньорство се оценява като обхващащо територия с население над 700 милиона души и представляващо около 20% от световния брутен вътрешен продукт.

Споразумението, което има за цел да улесни търговията между двата блока чрез намаляване на тарифите за редица продукти, сега се нуждае от одобрението на Европейския парламент и квалифицирано мнозинство от 15 държави-членки.

Анализаторите очакват труден процес на ратификация, тъй като земеделските производители и някои държави-членки на ЕС предупреждават, че споразумението може да създаде нелоялна конкуренция за европейското селско стопанство.

Франция, втората по големина икономика в еврозоната, е категорично против, а страни като Полша, Италия, Австрия и Нидерландия изразиха резерви. Германия, която категорично подкрепя споразумението, е част от блок от 10 други държави-членки, които призовават председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен бързо да ратифицира окончателните условия.

Първоначално ЕС и блокът Мercosur подписаха проект за търговско споразумение през юни 2019 г., само че напредъкът беше отложен до началото на този месец на фона на множество политически и екологични проблеми. Някои от тези препятствия включваха очакваното увеличаване на употребата на пестициди и перспективата за по-нататъшна загуба на биоразнообразие, притесненията относно темповете на обезлесяване в Амазония и за правата на коренното население.

Мариано Мачадо, главен анализатор за Северна и Южна Америка във Verisk Maplecroft, казва пред CNBC, че мълчаливото отхвърляне от страна на Франция се е превърнало през последните близо шест години в „активни опити за проваляне на споразумението“.

В тази връзка експертът отбелязва, че Фон дер Лайен е постигнала грандиозна победа, като е „прокарала път през пукнатините“ на френските политически сътресения и е направила „все по-трудно“ за Париж да се противопостави на споразумението.

„Много по-скъпо е да се върне парче хартия, отколкото една идея“, казва Мачадо и добавя, че не изглежда вероятно Франция да успее да оглави блокиращо малцинство.

Храна и земеделие

Смята се, че някои правителства в Европа ще се противопоставят на търговското споразумение между ЕС и Мercosur поради опасения, че партньорството може да увеличи подкрепата за местните крайно десни политически партии преди изборите през 2025 г.

„Столиците, които се противопоставят на сделката, се опитват да изградят коалиция, която би могла да попречи на съвета да постигне необходимото квалифицирано мнозинство“, казва пред CNBC Алберто Рици, политически сътрудник в мозъчния тръст Европейски съвет за външни отношения.

„Блокирането на споразумението би довело до огромни икономически и политически щети за ЕС в момент, когато той едва ли може да си го позволи“, продължава той.

„Европейските правителства не могат да се провалят на този тест за единство и сила, за да успокоят опонентите си, като например европейските фермери и потенциалните крайно десни избиратели.“

Хранителните и селскостопанските продукти представляват най-голямата част от вноса на ЕС от Бразилия, Аржентина и други страни от континента, като анализаторите на нидерландската банка ING изчисляват, че тези стоки възлизат на обща стойност на вноса от 23 млрд. евро през 2023 г.

В изследователски доклад, публикуван по-рано този месец, анализаторите на ING посочват, че споразумението се очаква да улесни растежа на търговията между двата региона, позовавайки се на комбинация от по-големи квоти за внос и по-ниски или премахнати мита за продукти като говеждо и птиче месо, захарно цвекло и соя.

Това поражда недоволство сред земеделските производители от ЕС, особено защото техните колеги от Mercosur могат да работят на по-ниски цени.

Така например на 12 декември фермери от Югозападна Франция построиха стена от 578 бали сено по време на демонстрация на пътя Ош-Тулуза, като според съобщения в медиите всяка бала е представлявала френските депутати в 577-местния парламент на страната, а допълнителната е била предназначена за френския президент Еманюел Макрон. Обструкцията се състоя в знак на протест срещу търговското споразумение, както и срещу други вътрешни въпроси.

Активисти за опазване на околната среда алармираха и за възможността за увеличаване на търговията със селскостопански продукти, посочвайки перспективата за приток на внос на храни от ЕС в замяна на по-голям износ на автомобили, пластмаси и пестициди от ЕС.

„Никакви зелени анекси не могат да поправят това лошо по своята същност споразумение“, заяви на 6 декември Лаура Рестрепо Аламеда от Мрежата за действие за климата в Латинска Америка.

„Тя е създадена, за да насърчава търговията с продукти, които водят до обезлесяване, заграбване на земя, масова употреба на пестициди, въглеродни емисии и нарушения на човешките права.“

Говорителят на Европейската комисия Олоф Гил казва пред CNBC, че подходът на блока към сделката „е пример за това как търговските споразумения могат ефективно да подпомогнат глобалните усилия за климата, свързвайки икономическото сътрудничество с отговорността към околната среда“.

Кои са най-големите печеливши?

Стратегическото значение на лития вероятно е изиграло основна роля в търговското споразумение, докато намаляването на митата за автомобили също е изтъкнато като така необходимия тласък за боледуващата европейска индустрия.

Литият, който понякога се нарича „бяло злато“ поради светлия си цвят и високата си пазарна стойност, се счита за критичен компонент в глобалния процес на отказ от изкопаеми горива.

Страните от Мercosur, като Аржентина, Боливия и Бразилия, притежават големи запаси от литий в момент, когато се очаква търсенето на тази важна суровина в ЕС да нарасне значително.

Елизабет Джонсън, ръководител на отдел „Изследвания за Бразилия“ в икономическата консултантска компания TS Lombard, казва, че Бразилия вероятно ще бъде един от най-големите печеливши от споразумението.

„На страната вече се падат около 80% от целия износ от Mercosur за ЕС и в момента блокът е вторият по големина търговски партньор на Бразилия“, посочва Джонсън в доклад.

„Бразилските политици се надяват, че сделката ще помогне за разширяване на бразилската експортна база с нови продукти и ще засили европейските инвестиции в Бразилия, особено в сегмента на енергийния преход“, добавя тя.