Отношението ви към парите може да изглежда случайно изградено, но според експертите то дава информация за детството ви, а разбирането му може да ви помогне да преодолеете вредните навици за харчене.

Вики Рейнал, финансов психотерапевт и автор на книгата Money on Your Mind, коментира пред CNBC, че зад навиците ни за харчене стоят психологически нагласи и много от тях произтичат от преживяното в детството.

„Емоционалните ни преживявания по време на израстването ни оформят това, в което се превръщаме“, казва тя.

Например някой, който се е чувствал сигурен в детството си, може да смята, че заслужава добри неща, и по-късно в живота си да е по-склонен да преговаря за по-висока заплата или да се радва на парите, които има. В същото време човек, който е бил пренебрегван, може да израсне с ниско самочувствие и да прояви това чрез отношението си към парите. То може да се изразява в чувство за вина, когато харчи, защото не смята, че заслужава хубави неща, или да го прави, за да впечатли околните, защото се чувства недостоен за внимание.

„Малчуганът, който отива при родителите си, за да им покаже своята драсканица, ще си създаде разбиране за това как светът реагира на него от начина, по който го правят те“, обяснява Рейнал.

5 съвета как да подобрите личните си финанси през 2025

Недостиг и богатство

Рейнал казва, че „уроците за парите, които научаваме, докато растем“, до голяма степен се определят от това дали сме израснали в среда на недостиг или на богатство.

„Хората, които са израснали в условията на липси, но успяват да се измъкнат от тази икономическа реалност и в зрелия си живот натрупват състояние, често се борят с т.нар. „мислене на недостиг“, казва Рейнал.

Това е модел на мислене, който се фокусира върху идеята, че нямате достатъчно от нещо, например пари. Той означава, че някой може да се наслаждава на спечелените пари и да се притеснява да ги харчи.

Има и хора, които са израснали с малко, но са станали богати и много небрежни към парите.

„Те си позволяват всичко, за което са копнели, когато са били малки, така че могат да отидат в другата крайност и да започнат да харчат доста безгрижно, защото искат да дадат на децата си всичко, което родителите им не са могли да им дадат на самите тях“, добавя Рейнал.

Половината от хората по света са стресирани заради личните си финанси

Спрете да се самосаботирате

Ключът към преодоляването на токсичните навици за харчене е да се спре самосаботирането - често срещано поведение, казва експертът.

„Често зад модела на финансово самосаботиране се крият дълбоко вкоренени емоционални причини, които могат да варират от чувство на гняв, чувство на незаслуженост, до страх от независимост и самостоятелност“, добавя Рейнал.

За да ги идентифицирате, първо трябва да определите какви са вашите финансови навици, обяснява още тя и дава пример с човек, който харчи прекалено много вечер: „Дали е от скука? Дали е самота? Какво е чувството, което може би се опитвате да преодолеете с прекомерните разходи?“.

Отговорите на тези въпроси ви подсказват какво бихте могли да направите по различен начин. Ако харчите от скука, например, с какво можете да замените този ужасен финансов навик?

Рейнал разказва, че е имала млад клиент, който винаги свършвал парите си през първите две седмици на месеца. На въпрос: „Какво щеше да стане, ако бяхте финансово отговорен?“, той отговаря, че се страхува да не влоши отношенията с майка си, тъй като всеки път, когато парите му свършват, ѝ се обажда, за да поиска заем.

„Родителите му са разведени отдавна и единственият случай, когато той се чуваше с майка си, беше, за да иска пари“, разказва Рейнал. „Той имаше интерес да е зле с парите, защото ако това се променеше, тогава може би вече нямаше да имам повод да се обажда на майка си и не знаеше как да поддържа тяхната връзка“.

Финансовият психотерапевт препоръчва да бъдем „любопитни и неосъждащи“, когато разглеждаме корените на лошите си навици при харченето на пари.

„Понякога трябва да се попитаме: Какви чувства щяха да ми останат, ако всъщност не се самосаботирах финансово или ако не бях толкова щедър с приятелите си? Този въпрос може да започне да разкрива причината, поради която го правите“, добавя тя.