Депутатите от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание приеха предложението на Павела Митова от ПГ на "Има такъв народ" от дневния ред на първото заседание на комисията да отпадне точка 10, която беше обсъждане на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г., внесен от Министерския съвет.

Народните представители одобриха и другите предложения на Митова от дневния ред да отпадне обсъждането на първо четене на данъчните закони.

Така депутатите решиха да не разглеждат промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, поправките в Закона за акцизите и данъчните складове и измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от Министерския съвет, съобщава БТА.

Комисията реши още, че днес няма да обсъди и Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване и Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., внесени от Министерския съвет.

В дневния ред на комисията остана приемането на вътрешните правила за работата й, изслушването на служебния заместник министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова относно бюджета на Република България за 2025 г., промените в Закона за данък върху добавената стойност на първо гласуване, както и Законопроектът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.

Текущата законова рамка позволява да се избегне непосредствена бюджетна криза, но влизането в нова година без приет бюджет създава рискове както за предвидимостта на бизнес средата и икономиката, така и за нормалното функциониране на институциите

Без бюджет за 2025 и без удължителен закон. Kакво следва?

Проектът за бюджет за 2025 година отразява всичко, което беше направено или не беше направено през последните няколко години в условията на политическа нестабилност, посочи служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова по време на изслушване в рамките на Комисията по бюджет и финанси.

Служебното правителство пое отговорност и състави проект на бюджет за 2025 година при спазване на изискванията на Закона за публичните финанси. Въпреки че по прогнозни оценки разходите значително превишават приходите, по-конкретно с 18 млрд. лева, служебното правителство внесе бюджет с дефицит от 3% от Брутния вътрешен продукт, заяви Петкова пред членовете на бюджетната комисия.

По думите й проектобюджетът за 2025 година отразява действащи политики и законодателство, включително действащи решения на Министерския съвет. Тези политики не са на служебното правителство, а са политики, приети през последните няколко години в условията на политическа нестабилност. Бюджетът за 2025 година отразява всичко, което беше направено или не беше направено през последните 3 години с всички произлизащи последствия, посочи Петкова.

Базовата икономическа логика налага да не бъде приет проектът за бюджет с над 25% ръст на разходите за 2025 г.

Дефицит „по конец“, но „на ръба“

По думите на финансовия министър това не е нито бюджет на отчаянието, на измислени или натъкмени цифри, а е опит на служебното правителство без повишаване на основните данъци да бъде постигнат дефицит в рамките на 3% от БВП.

Министерството на финансите разработи пакет от мерки, които бяха обсъдени с всички заинтересовани страни, както и с голяма част от политическите партии, като една част от мерките бяха подкрепени, а други не, като имаше предложения за нови мерки, уточни Петкова.

Според финансовия министър основните критики към предложения бюджет са, че служебното правителство не предлага намаляване на разходите, а приходни мерки с неясен ефект. По думите й не служебното правителство трябва да предлага мерки за намаляване на разходи, а ако такава е волята на партиите, предложенията трябва да бъдат на депутатите и съответно приети от Народното събрание.

Становището е адресирано до заместник министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова и е подписано от управителя на БНБ Димитър Радев

БНБ изразява категорична позиция против предложения проект на държавен бюджет за 2025 г. и неговото приемане

Петкова посочи, че разходната част по проектобюджета е в размер на 98 млрд. лева, което представлява ръст от 17 млрд. лева спрямо плана за 2024 година и ръст от 20 млрд. лева спрямо изпълнението. Най-значителното увеличение се наблюдава в разходите за персонал, които възлизат на 23 млрд. лева или увеличение с 4,9 млрд. лева спрямо плановете за 2024 година.

По думите на Петкова заложените социални плащания, включително пенсиите, са в размер на 40,5 млрд. лева, което представлява ръст от 5,7 млрд. лева спрямо плана за 2024 година. Финансовият министър отбеляза, че ръстът на заплатите и пенсиите е значителен, като проблемът е начинът, по който те са били увеличавани през последните години, без това да е финансово обосновано.

Политиката за намаляване на диспропоциите доведе на практика до още по-големи диспропоции, до още по-голям хаос, каза Петкова. Тя посочи, че е необходимо преразглеждане на Националния план за възстановяване и устойчивост, тъй като страната ни рискува да не получи плащания по него. Сгрешена е цялостната философия на плана, заложени са тежки реформи, които не могат да бъдат изпълнени. Другите членки са включили тежките реформи най-накрая. В тази връзка е необходимо да бъдат положени усилия от правителството и Народното събрание за преразглеждане изцяло на плана и за заложените реформи и инвестиции, и да бъде ускорено изпращането на искания за плащания по плана, каза Петкова.

Ако бюджетните приходи, както са заложени в проекта за бюджет, бъдат одобрени от парламента, това ще значи нова инфлация, предупреди председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев

БСК: Проектобюджетът за 2025 г. създава опасност за финансовата стабилност на страната

По думите на финансовия министър служебното правителство е взело решение да не предлага увеличаване на основните данъци и задължителните осигурителни вноски, а да предложи мерки за повишаване събираемостта на приходите както чрез събиране на декларирани, но неплатени данъци и осигуровки, така и от недекларираните такива.

Така наречената данъчна аминистия може да помогне на приходната част на бюджета, тъй като държавата отписва по давност около 2 млрд. лева годишно неплатени данъци, уточни Петкова. По думите й някои големи държави прилагат този подход, сред които Франция, Германия, Гърция, Италия, Белгия, Португалия, САЩ, Канада, Норвегия, Филипините, ЮАР, Русия и др. Държавите, които са прилагали данъчна амнистия са с едни от най-ниските показатели на сивата икономика, каза тя, добавяйки, че България е с най-висок дял на сивата икономика в Европейския съюз от 32%.

Защо да не бъдат ползвани тези добри практики с доказан ефект, вместо да се увеличава данъчно-осигурителната тежест за граждани и бизнес, попита Петкова.

Основен двигател на сивата икономика у нас е ДДС и недекларираният труд, според доклад на ЕК, хипотетично увеличаване на данъците ще увеличи сивата икономика, стана известно от изказването на финансовия министър. Петкова посочи, че и законната лихва за забава (основен лихвен процент + 10 пункта) е твърде висока у нас, което пречи на бизнеса да погасява данъчните си задължения.