Големите технологични компании стават все по-уверени в усилията си да оспорват регулациите на ЕС, вярвайки, че новата подкрепа от администрацията на Тръмп ще им позволи да се борят с това, което те смятат за враждебни правила за изкуствения интелект и пазарното господство.

Според Financial Times през тази година Meta е повела атаката срещу Закона за изкуствения интелект на ЕС, като технологичните лобисти в блока вярват, че могат успешно да отслабят прилагането на закона, считан за най-строгия режим в света по отношение на авангардната технология.

Изданието пише, че Силициевата долина също така настоява Брюксел да ограничи прилагането на Закона за цифровите пазари, който ограничава пазарните злоупотреби от страна на големите онлайн платформи и може да наложи сериозни глоби на компаниите.

Каузата беше подкрепена от Белия дом. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс използва скорошното си пътуване до Европа, за да критикува законодателството на ЕС в областта на технологиите, осъждайки „обременителните международни“ правила на блока. Той също така призова за регулиране на изкуствения интелект, което „да не задушава“ бързо развиващия се сектор.

Лобисти от други технологични гиганти посочиха редицата ръководители, които бяха в центъра на вниманието при встъпването в длъжност на Доналд Тръмп - включително шефът на Google Сундар Пичай, основателят на Amazon Джеф Безос и ръководителят на Apple Тим Кук - като илюстрация на новата политическа реалност във Вашингтон.

Ръководителят на ЕС по въпросите на технологиите Хена Виркунен казва пред Financial Times, че Европа е „напълно ангажирана с прилагането на нашите правила“, въпреки натиска от страна на САЩ.

Но по-рано този месец Европейската комисия оттегли планираната си директива за отговорността за AI, която имаше за цел да накара технологичните компании да плащат за всяка вреда, причинена от инструменти или системи, като част от по-широкия стремеж за дерегулация от страна на Брюксел.

Виркунен отбелязва, че решението е взето, за да се стимулират инвестициите в AI поради натиска от американските технологични компании.

Някои европейски представители на индустрията и законодатели изтълкуваха този ход като знак, че ограничаването на действията срещу технологичните гиганти може да се превърне в разменна монета в трансатлантическите преговори за търговия или дори за ангажимента на Вашингтон към европейската сигурност.

Най-непосредствената битка ще се съсредоточи върху Кодекса на практиките в областта на изкуствения интелект, който се очаква през април и който ще очертае как компаниите могат да прилагат правилата на Закона за изкуствения интелект, като например как трябва да се справят със „системните“ технологични рискове.

Meta даде ясно да се разбере, че няма да се присъедини към доброволния кодекс, като главният лобист на компанията Джоел Каплан заяви в Брюксел по-рано този месец, че налага „неприложими и технически неизпълними изисквания“.

Той също така предупреди, че Китай може да спечели надпреварата в областта на изкуствения интелект без партньорство на САЩ с Европа в тази област.

Мeta, ръководена от Марк Зъкърбърг, се е почувствала изоставена от предишната администрация на Байдън в противопоставянето си на регулацията на ЕС. Сега обаче тя смята, че новият кабинет на САЩ подкрепя нейната гледна точка и също така може да окаже по-голям натиск върху блока.

През септември компанията оглави отворено писмо, подписано от 50 други групи, включително шведските Ericsson и Spotify, в което се твърди, че регулаторната рамка на Европа задушава иновациите и оставя континента да изпадне в развитието на изкуствения интелект.

Meta също така заяви, че не може да доставя мултимодални големи езикови модели и най-новия си асистент с изкуствен интелект в ЕС поради правилата на блока за защита на личните данни. Други американски гиганти, като Google, също засилиха критиките си към регулацията.

Нов ключов лобистки натиск от страна на големите компании е прилагането на Закона за цифровите пазари, който има за цел да се справи с господстващото положение на т.нар. цифрови пазачи на най-големите онлайн платформи.

Ако бъдат признати за виновни за неспазване на изискванията, компаниите са изправени пред големи глоби, които могат да достигнат до 10% от глобалния им оборот.

След влизането в сила на новите правила през 2023 г. Apple, Meta и собственикът на Google - Alphabet, бяха подложени на проверки. Но изборната победа на Тръмп през ноември накара Европейската комисия да преразгледа своите разследвания.

Тръмп директно нападна глобите на ЕС за американските компании, като ги нарече „форма на данъчно облагане“ на Световния икономически форум в Давос миналия месец.

Повечето европейски лидери изглежда не са склонни да се противопоставят на САЩ в областта на технологиите, което би могло да има по-широки последици за сигурността, казва пред FT Джоргос Верди, политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения.

Според него това не само би създало лош прецедент за регулаторния подход на ЕС, „но дори може да окуражи Тръмп и неговите технологични съюзници, които биха възприели бездействието като признак на слабост“.

Десетки компании и неправителствени организации вече призоваха ЕС да прилага правилно своите цифрови правила и обвиниха западните гиганти, че „се опитват да мобилизират администрацията на Тръмп“ и да „задушат потенциалните си конкуренти“.

Виркунен от Европейската комисия отбелязва, че лобирането няма да промени правилата ѝ, като напомни на американските компании, че „Европейският съюз е един от най-големите пазари“.