Европа ухажва американски учени, бягащи от политиките на Тръмп
Университетът в Кеймбридж е сред институциите, които виждат шанс да наемат таланти, обезпокоени от съкращенията на разходите в САЩ
&format=webp)
Научните институции в Европа и извън нея се надпреварват да наемат изследователи от САЩ, които търсят убежище от рестрикциите, наложени върху научните агенции от администрацията на Доналд Тръмп, пише Financial Times.
Вашингтон налага значителни съкращения в научното финансиране и ограничава определени направления в изследванията, което подтиква американски учени да търсят нови възможности в чужбина.
Учени и ръководители на водещи научни институции в няколко европейски държави споделят, че са получавали запитвания от свои американски колеги на различни нива относно възможности за преместване.
Сред водещите изследователски институции, които активно привличат специалисти в области като биомедицина и изкуствен интелект, е Университетът в Кеймбридж.
Дебора Прентис, ректор на институцията, потвърждава пред FT, че активно организира инициативи за привличане на американски учени. Тя посочва, че се обмисля отпускането на допълнително финансиране за изследователски групи, които имат възможност да привлекат специалисти от САЩ.
Жоан Падрон Карни, ръководител на отдела за правителствени отношения в Американската асоциация за напредък в науката, казва, че страни като Китай и Франция също активно се стремят да привлекат американски учени в своите университети, лаборатории и индустрии.
„Други държави разпознават тази ситуация като възможност, която могат да използват в своя полза“, коментира Карни.
Влиянието на политическия климат в САЩ върху научната общност
Администрацията на Тръмп вече се опита да намали с милиарди долари финансирането на агенции като Националния институт по здравеопазване, въпреки че федерален съдия наложи временна забрана върху най-големите съкращения този месец.
Мария Лептин, президент на Европейския съвет за научни изследвания, казва пред FT: „Това, което можем да направим, е да покажем на нашите колеги в САЩ, че европейската научна общност и нейните финансиращи органи са готови да ги приемат, независимо от тяхната националност, ако възможностите им за независими научни изследвания са застрашени.“
Стен Линарсон, декан в шведския Институт Каролинска, посочва, че институцията му планира да обявява свободни позиции и да предложи временни академични престои за американски изследователи, които търсят нови възможности.
„Нашите колеги ни казват, че познават учени в САЩ, които търсят алтернативи. Ние можем да им предложим място за адаптация, като осигурим шест или дванадесетмесечен престой в нашата институция“, обяснява Линарсон.
Промени в световната научна карта
Настоящата ситуация поражда въпроси относно бъдещата посока на американската научна политика.
След Втората световна война САЩ подкрепяха научните изследвания като двигател за иновации и икономически растеж. Днес обаче американската наука е изправена пред значителни предизвикателства, породени от две ключови цели на администрацията на Тръмп: съкращаване на държавните разходи и ограничаване на изследванията в области като разнообразие, ваксини и човешкото въздействие върху климатичните промени.
Според публикация в китайския вестник Global Times, политическите сътресения в САЩ са предоставили на Китай възможност да привлече изследователи с връзки в страната.
„Под претекста на ‘националната сигурност’ Вашингтон дестабилизира научната сфера“, се посочва в анализ, публикуван миналата седмица.
„Изправени пред нарастващ натиск, много китайско-американски учени преосмислят кариерния си път и насочват вниманието си към Китай – държава, която е по-отворена, приобщаваща и изпълнена с възможности.“
Несигурността като основен проблем
Водещи американски учени и администратори подчертават, че крайният резултат от тези промени остава неясен поради липсата на прозрачност, постоянните корекции и съдебните предизвикателства срещу някои от предложените реформи.
Въпреки това, самата несигурност вече нанася сериозни вреди, тъй като много млади учени, включително докторанти, не знаят дали ще получат финансиране за своите изследвания.
Потенциалното трансатлантическо изтичане на научни кадри е сред приоритетите на водещите британски научни институции, отбелязва ректорът на Кеймбридж Дебора Прентис.
„Това е нещо, което е на дневен ред за мен, защото много мои приятели и бивши колеги от САЩ ми пишат с въпроса: ‘Как мога да стигна до Великобритания?’“, споделя пред FT Прентис, която преди това e била в Принстънския университет.
За Университета в Кеймбридж въпросът е как да се осигурят ресурси за отделите, които имат възможност да наемат нови специалисти, добавя тя.
Междувременно министърът на висшето образование и научните изследвания на Франция Филип Батист призовава в писмо водещите научни институции да представят предложения за приоритетни области, в които да привлекат научни кадри от САЩ.
„Много известни изследователи вече поставят под въпрос бъдещето си в САЩ“, пише Батист. „Ние, разбира се, бихме искали да приемем част от тях.“
Южна Франция вече стартира инициатива чрез Университета Екс-Марсилия, която предлага подкрепа на учени, засегнати от политическите ограничения в САЩ, особено в области като климатичните промени.