В Белград, Косово и Сараево се чува тревожен звън. Докато вниманието на Европа е насочено към Украйна, напрежението в Западните Балкани се покачва, а лидерите в региона - както и във Великобритания - се притесняват, че руският президент Владимир Путин ще използва момента, за да продължи да използва разломните линии в бивша Югославия.

Представители на висшите етажи на британското правителство предупреждават пред POLITICO, че Западните Балкани са „другата гореща точка“. Затова и Великобритания настоява всичките шест държави в региона да се присъединят към ЕС, за да се предпазят от руското влияние.

„В този момент, с войната в Европа и виждайки дългата ръка на руската намеса в региона, бихте били глупаци, ако откъснете поглед от Западните Балкани, където все още има наследени проблеми, които трябва да бъдат преодолени“, категоричен е пред изданието британският външен министър Дейвид Лами след посещение в региона миналата седмица. „Интересите на Путин тук са да поддържа региона дестабилизиран. В негов интерес е да държи страните, които съставляват Западните Балкани, в напрежение, да има дестабилизирано население и да води кибер и хибридна война“.

Всичките шест държави от Западните Балкани се опитват да станат членки на ЕС - един продължителен процес, в който геополитиката може да бъде също толкова важна, колкото и изпълнението на задачите по привеждането в съответствие. Те са изправени пред значителни предизвикателства както във вътрешен план, така и в отношенията със своите съседи. Босна и Херцеговина например е в криза, тъй като Милорад Додик, сръбският член на тристранното председателство на страната, избяга в Москва, за да избегне арест заради сепаратистката си политика. Междувременно Сърбия обвинява Косово, че потиска сръбското малцинство, а Косово обвинява Сърбия за насилието на своя територия.

Както експерти по външна политика, така и министри се опасяват, че Кремъл ще се опита да се възползва от дълбоко вкорененото етническо и религиозно напрежение, за да разпали още повече размирици на Балканите, да засили позициите на Русия и да създаде още повече проблеми в задния двор на ЕС.

Надпревара за литий: Може ли Сърбия да запази баланса между ЕС и Китай

„Точно сега те трябва да се придвижат напред или ще продължат да бъдат игрална площадка на Русия“, казва висш служител на Обединеното кралство.

По думите му има „съвсем малък прозорец“, в който балканските държави трябва да „спрат да седят на оградата“, преди Брюксел да бъде погълнат от присъединяването на Украйна.

„Парадоксът е жив тук”

Лами вярва, че Сърбия - въпреки отстъплението от демокрацията, доброто отношение към Русия и продължаващия отказ да признае Косово - наистина иска да се присъедини към ЕС - процес, който започна през 2009 г.

„Но има различни гледни точки за това как да се стигне дотам, колко бързо и колко сериозно“, добавя Лами. „Има и алтернативна визия, която е по-мрачна. Това е позиция, която клони към олигархия, корупция, тежък държавен контрол, много повече към полицейска държава. Има и такава визия и тя не е изключена в тази част на света“.

Огромните препятствия, които Сърбия трябва да преодолее, за да се присъедини към блока, са нагледно показани по улиците на Белград. Все по-авторитарното правителство, ръководено от президента Александър Вучич, който наскоро посрещна Додик с отворени обятия, е подложено на сериозно изпитание от вълна от протести с невиждан досега мащаб. Стотици хиляди се обявиха срещу корупцията в правителството по време на демонстрации, организирани от студенти заради срутването на покрива на ремонтирана железопътна гара в град Нови Сад. Те продължават да блокират пътища ежедневно.

Протестите дори се разшириха, за да се противопоставят на предложен проект за луксозен недвижим имот от зетя на президента на САЩ Доналд Тръмп - Джаред Кушнер. Хотелският комплекс е планиран на мястото на бомбардираното бивше югославско министерство на отбраната - мемориал за въздушните удари на НАТО, които доведоха до края на войната с Косово през 1999 г. Студентите свързват този план с други сделки с недвижими имоти, които според тях са корупционни. Много хора в страната също изпитват неприязън към това, че семейство Тръмп се възползва от обект, разрушен от бомбардировките, водени от Вашингтон.

„Вучич не е зло“: Защо залогът на Запада за Сърбия може да е фатална грешка

Децентрализираният модел на организиране на студентите означава, че няма ясен лидер, който да бъде репресиран, но властите са обвинявани, че използват незаконно звуково оръдие срещу демонстрантите. Белград също така заяви, че руските шпионски служби са помогнали да се реагира на размириците.

По време на протестите не се развяват знамена на ЕС. Студентите смятат, че Брюксел си е затворил очите за повсеместната корупция, която те осъждат, тъй като блока се опитва да привлече Вучич в редиците си и да получи достъп до сръбските залежи на литий.

За разлика от други балкански страни, сръбското одобрение за присъединяване към ЕС не изглежда голямо, а широко разпространената подкрепа за Русия остава. Процесът може да се окаже още по-труден, ако страната трябва да признае Косово като условие за присъединяване.

В същото време Сърбия дискретно позволи нейните боеприпаси да бъдат изпращани на Украйна, но е една от едва двете европейски държави, които не санкционират Русия. Нейното ръководство се застъпва за присъединяване към ЕС, но също така поддържа близки отношения с Москва и Китай, с които Белград задълбочава икономическите и военните си връзки.

„Парадоксът е жив тук“, посочва Лами.

Линии на разлома и увертюри в Косово

Министър-председателят на Косово Албин Курти, когото Белград обвинява, че репресира сърбите в страната си, отдавна предупреждава, че „заплахата от нова война“ е реална. Той се позовава на засилващото се сътрудничество на Сърбия с това, което Османи нарича „триъгълника на злото“ - Русия, Китай и Иран. Вучич също така често повтаря предзнаменованието за нов конфликт в региона, твърдейки, че Косово се отнася несправедливо към сръбската общност.

Войските на НАТО от 29 държави, разпределени в Силите за Косово, или КФОР, са от решаващо значение за поддържането на крехкия мир. Техни представители казват пред POLITICO, че Русия подкрепя сръбските дейности в Косово, включително с разузнавателни операции - оценка, която високопоставен служител в Прищина потвърждава.

Дълбоководният саботаж: Новото бойно поле на Европа с Русия

Президентът на Косово Вьоса Османи твърди, че Сърбия се е намесила в неотдавнашните парламентарни избори в Косово; че „Сръбско-руският хуманитарен център“ на границата на страната всъщност е „руски шпионски център“; и че Москва е утроила сумата, изразходвана за дезинформация в Западните Балкани след нахлуването в Украйна.

Тя настоява, че Америка под ръководството на Тръмп е надежден съюзник, но предупреждава, че ако Путин излезе окуражен от водените от САЩ преговори за Украйна, Балканите могат да бъдат „плодородна почва“ за „разпространение“ на този конфликт.

„Ако тези автократи, стремящи се към дестабилизация, са в състояние да правят каквото си поискат, нещата могат да ескалират много, много бързо в този регион“, казва тя. „Така че превенцията и възпирането са от ключово значение и ние не трябва да позволяваме на Путин да се разпорежда. Вучич танцува по свирката на Путин твърде дълго. Крайно време е той да реши накъде иска да отведе страната си“.

„Развива се бавно и незабележимо”

В Босна и Херцеговина Додик беше осъден на една година затвор и шестгодишна забрана да заема публични длъжности за това, че се е противопоставил на заповедите на международния мирен пратеник, чийто пост беше създаден, за да спре повторното избухване на война в региона. В крайна сметка той избегна заповедта за арест, за да бъде посрещнат от Вучич в Сърбия и от Путин в Москва.

САЩ и Великобритания го санкционираха през последните години, но има и такива, които искат да се стигне по-далеч. Арминка Хелич, бежанка от югославските войни, която сега е член на Камарата на лордовете на Великобритания, е от тях.

„Наложихме определени санкции, но те не са опустошителни“, казва бившият съветник на правителството по външна политика. Тя също така се застъпва пред министрите Великобритания да изпрати войски в мироопазващата операция на ЕС в Босна и Херцеговина.

Един от катастрофичните сценарии, които Хелич предвижда, е Додик, позиционирайки се като „по-десен от десните“ и изживявайки се като жертва на „голям ляв заговор“, да успее да призове Тръмп да признае независимостта на неговия регион в Босна и Херцеговина.

Елена Иванов, научен сътрудник в мозъчния тръст Henry Jackson Society, предупреждава, от своя страна, че ЕС не може „да си позволи да загуби“ Сърбия предвид геополитическите обстоятелства. По думите ѝ това може да предизвика вълна от проблеми в целия регион.

Единодушно: Европейските лидери няма да отменят санкциите срещу Русия

„Ако се върнем назад във времето на Югославия, ако някой беше обърнал повече внимание на това, което се случваше тук през 80-те години, мисля, че нещата можеха да се развият по съвсем различен начин. Мисля, че Западът се събуди за реалностите на това, което се случваше в Югославия, твърде късно“, казва тя. „И се чудя дали нещо много подобно може да се случи сега, не по отношение на това, че ще избухне война, а по отношение на събуждането за реалността, в която влиянието на Русия и Китай е толкова дълбоко вкоренено в тази страна, че е твърде късно да се направи нещо“.

Хелик е съгласен, че Западът обръща твърде малко внимание, и обяснява това с постепенното пълзене на Русия в региона.

„Това е като болест, защото се развива бавно и незабележимо. Тя не е разрез, а е като бавно протичаща инфекция и зараза“, казва Иванов.

Налице е влиянието на държавните медии „Русия днес“ и „Спутник“, както и на свързаната с Кремъл Руска православна църква. Кампании за дезинформация се водят и в социалните медии.

Подобно на Иванов, Хелич смята, че опасността може да стане очевидна за външните наблюдатели много внезапно, ако на Путин му бъде позволено да постигне своето, но може би едва когато стане твърде късно.

„Може да стане от лошо по-лошо за една нощ, защото това е процес на разграждане на държавните институции от 2006 г. насам, на всичко, което постигнахме след войните през 95-та година“, казва Хелич. „Русия не иска стабилни Балкани. Иска регионът да е постоянен, безкраен зъбобол за Запада. Това я устройва“.