Имаше време, когато най-непопулярните хора в английския футбол бяха американските милиардери и магистри по бизнес администрация, които прекосяваха Атлантическия океан, за да купуват старите клубове в страната. Често те бяха възприемани като безпомощни пришълци и бяха толкова злепоставяни, колкото съдиите или привържениците на Манчестър Юнайтед.

Но две десетилетия след като американците започнаха да кацат на Хийтроу, Гетуик и Олд Трафорд, за да купуват тези английски институции, настъпва забележителна промяна на пазара. Оказва се, че няколко американски футболни инвеститори все пак знаят какво правят, пише The Wall Street Journal.

Сега, с наближаването на края на сезона, клубове, собственост на американски групи, са напът да спечелят титлите във всяка от трите най-големи дивизии в Англия.

В неделя Ливърпул, подкрепян от американската Fenway Sports Group, спечели втората си титла от 2019 г. насам, изпреварвайки Арсенал.

Притежаваният от американците Бърнли заема челното място в Чемпиъншип, точно пред Лийдс, контролиран от San Francisco 49ers от NFL, като и двата отбора имат гарантирана промоция във Висшата лига.

А Бирмингам Сити, който е управляван от Knighthead Capital и разполага с легендата на американския футбол Том Брейди сред инвеститорите си, този месец спечели короната на третата дивизия и през следващия сезон ще се присъедини в Чемпиъншип, заедно с Рексъм и неговите холивудски собственици.

Общото между всички изброени е разбирането, че много други преди тях са се опитвали, но не са успявали да приложат американския спортен модел в английския футбол.

„Това е свързано не толкова с националността, колкото с набор от собственици на професионални спортове, които прилагат много целенасочен подход към изграждането на бизнес“, казва основателят на Knighthead Том Уагнър, който купи Бирмингам Сити през 2023 г.

„А не просто да се наслаждават на спорта“, подчертава той в интервю за WSJ.

Както много чуждестранни инвеститори са научили по трудния начин, работата в английския футбол и тази в американските лиги е адски различна.

Вместо да се разменят между отборите, играчите се движат на непрозрачен и зле регулиран трансферен пазар срещу астрономически такси, които отборите рядко си възвръщат. Съществуването на възможност за изпадане означава също, че един слаб сезон може да доведе до изхвърляне на клуба от лигата и до финансови проблеми. Дори и за много успешните отбори огромни части от приходите остават пряко свързани с резултатите. Така че клуб, който не успее да се класира за Шампионската лига, може лесно да се окаже с дупка от 50 милиона долара в годишния си бюджет.

С други думи, това са непредсказуеми активи, които превръщат дългосрочното финансово планиране в минно поле. Всичко това се случва пред очите на гласовити и влиятелни фенове, които очакват от собствениците да бъдат управители на вековни клубове, а не изпълнителни директори, преследващи печалби.

Нищо от това обаче не е разубедило американските инвеститори да опитат. Откакто през 2005 г. семейство Глейзър, собственик на Тампа Бей Бъкейнърс, придоби Манчестър Юнайтед, се появяват нови инвеститори в английската игра с надеждата да се възползват от нейния глобален обхват и щедрите телевизионни договори.

Днес около една трета от 68-те клуба в трите най-големи английски дивизии са мажоритарна собственост или ефективно контролирани от американци. Въпреки това не липсват и грешни стъпки по пътя на янкитата, които подценяват хаоса и разходите в английския футбол.

След поглъщането Глейзър бяха посрещнати с толкова яростни протести и заплахи, че се наложи да се промъкнат за посещение на Олд Трафорд през подземен тунел, пише WSJ.

През 2021 г. собствениците на Ливърпул трябваше да поднесат публично извинение на своите привърженици за това, че са подписали договор за провалената Европейска суперлига. А бившият собственик на Астън Вила Ранди Лърнър, който толкова обожаваше клуба, че си беше татуирал герба на крака, в крайна сметка го продаде на загуба от над 200 млн. долара.

„Висшата лига ми струваше нервната система“, коментира веднъж Лърнър.

Така че не е чудно, че чуждестранните инвеститори са склонни да се отнасят скептично. Но това е и причината, поради която много от последните купувачи започват с по-скромни амбиции, придобивайки клубове от ниските лиги, чиито оценки не са в милиарди, и след това им помагат да се изкачат по стълбицата.

Когато през 2020 г. актьорите Райън Рейнолдс и Роб Макълхени купуват Рексъм, отбор от петото ниво в Северен Уелс, те внасят 2,6 млн. долара в брой с план да продуцират телевизионно риалити шоу за възраждането на клуба.

Пет години по-късно те успяват да постигнат три последователни промоции. До следващия сезон ще им е необходима само още една, за да достигнат обетованата земя на Висшата лига.

Един от уроците, които експериментът на Рексъм е нанесъл на чуждестранните собственици, е, че физическото присъствие е важно за феновете - не само във вип ложата, но и в местните пъбове преди и след мачовете.

Няколко пъти на сезон Рейнолдс и Макълхени превръщат пътуването от Лос Анджелис до Северен Уелс в истинска сензация. Уагнър и Брейди ходят до Бирмингам почти винаги, когато могат, като първият си поставя за цел да отиде на поне един мач на път всяка година.

„Това е един от най-лесните капани за избягване, защото всичко, което се изисква, е време, енергия и отдаденост“, казва Уагнър. „Не е като да трябва да се събудиш и да научиш ракетна наука. Просто трябва да се появиш и да се погрижиш. Не е толкова сложно.“

Под ръководството на Fenway Sports Group Ливърпул прекарва последното десетилетие в изграждането на един от най-добрите скаутски отдели в света и използва напускането на мениджъра Юрген Клоп миналото лято, за да реорганизира и овласти цялата си футболна структура.

Резултатът беше, че новият треньор Арне Слот успя да се впусне във вече бръмчащата машина. И в неделя, на около 3100 мили от централния хъб на компанията в Бостън, Слот спечели на своите собственици втората им титла във Висшата лига.