Бедствията и наводненията носят не само непосредствени загуби, но и залагат още за цялата 2015 г. Това важи особено силно в земеделието. А фактите са - преовлажнени почви, невъзможност за навременна подготовка за пролетната сеитба и нужда от допълнително третиране с препарати на засятото през есента.

И това на фона на слабата последна реколта у нас, която съвпадна пък с рекордно ниските цени на зърното на световните пазари. 2014 г. беше много тежка година за земеделието в България, но през 2015 г. може и да трябва да се радваме, ако е като миналата, коментира Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите пред вестник "24 часа".

Заради по-малкото приходи и увеличените разходи за производство на всички фермери се налагало да съкращават харчове. Например вместо пролетно подхранване с 25 кг карбамид на декар, се правело с 15 кг. И въпреки ползваната досега технология за пръскане на посевите с 2 фунгицида, вероятно ще се мине само на един.

“Ще се наложи да поизцедим технологията, което, за съжаление, няма как да не се отрази и на добивите, които залагаме - например ако са 500 кг/дка, ще станат 400 кг”, обясни Радослав Христов.

Липсата на достатъчно приходи и оборотни средства у фермерите пък неминуемо се отразява и на пазара на земеделска земя у нас. Там стопаните са основен играч, особено при наемането на ниви. Тази година обаче има спад.

Заради ниските световни цени на зърното и загубите, които понесоха фермерите, те са засели с цели 2 млн. декара по-малко пшеница. На някои земеделски стопанства дори се налага да разпродават ниви, за да избегнат фалита.

Например в района на Стара Загора голяма фирма продава агробизнес на 15 000 дка земя, но няма кой да го купи. А само преди 2-3 г. за подобна продажба земеделците щяха да се избият помежду си, за да я придобият.

Земеделски производител съобщи и че сравнително голям парцел за района - 90 дка, му е бил предлаган миналата година на цена от 900 лв./дка. Тази той вече е изтъргуван, но за едва 650 лв./дка.

Едва ли във всички райони на страната има такива спадове, но тенденцията за натиск на цените на земята надолу е явна, коментира и Радослав Христов. Каква точно ще е ситуацията на пазара обаче, ще стане ясно към края на годината. Причината е, че фермерите нямат приходи до жътвата, а те са основен участник в покупко-продажбите и затова се смята, че сделките между март и юли са по-малко.

Според члена на контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов може да се очаква умерено намаляване на цените на земеделската земя.

Според него обаче ще има и такива стопани, които въпреки затрудненията ще гледат да купят парцели, които се предлагат в техния район, за да стабилизират стопанствата си. Тъй като те нямат свободни оборотни средства, това можело да стане само с увеличаване на кредитната им задлъжнялост.

И останалите експерти са единодушни, че основната причина за натиска на цените надолу през 2015 г. е, че слабите добиви у нас през миналата година се съчетаха със спад на международните котировки на зърното. Така фермерите бяха ударени от 2 страни - хем имат по-малко количество за продаване, хем и на по-ниски цени, което е най-лошата възможна комбинация.

Данните на Софийската стокова борса показват, че тенденцията за спад на пшеницата е била трайна през почти цялата минала година на най-големите борси в САЩ, Франция и Германия. И от над 300 долара за тон през март се е сринала до почти 200 долара през октомври

Идентично е било и движението на цените у нас и близките ни пазари като Унгария и Украйна. По българските стокови борси хлебната пшеница е достигнала пикови стойности от 250 долара за тон през март, но после се е сринала до под 180 долара в края на август. В момента купувачите са готови да платят по 320-350 лв. за тон пшеница от втора Б група.

Незавидно е било положението и при цените на царевицата. На най-близката до нас голяма европейска борса - тази в Будапеща, котировките от 235 долара/тон през април са се сгромолясали до под 145 долара през октомври. Същата - надолу, е била и тенденцията при цените на международните пазари на маслодаен слънчоглед и рапица през цялата минала година.

Така заради по-малкото приходи на земеделците те ограничиха наемането на земя за новата стопанска година. Това съвпада и с въвеждането на забрана за притежаване на земя от дружества, в които има офшорно участие.

Преди няколко месеца парламентът прие и сериозни глоби за нарушението - по 100 лв. на декар. Сумата се утроява, ако нарушението продължава 3 месеца и може да се налага периодично. Всичко това води до предлагане на по-голямо количество земеделска земя, отколкото се търси на пазара в момента. И натискът на цените е надолу.