Анексирането на Крим през 2014 година изпрати рейтинга на руския президент Владимир Путин до исторически върхове. Впоследствие Москва беше забъркана в редица международни скандали, сред които въоръжения конфликт в Украйна, намесата в американските избори и интервенциите в Сирия в подкрепа на режима на Башар Асад.

Но на фона на всички тези дипломатически проблеми, рейтингът на одобрението на Путин никога не е падал под 87%, пише Bloomberg.

Тази "безоблачна" политическа картина за руския държавен глава обаче е на път да се промени, а причината за това далеч не е външнополитическа. Заплахата идва от пенсионната реформа, която е на път да засегне милиони руснаци.

Правителството възнамерява да вдигне пенсионната възраст с пет години, като за жените тя ще достигне 63 години, а за мъжете - 65. Предложението беше прокарано тихомълком от администрацията по време на световното първенство по футбол през юни, но се прие изключително негативно от мнозинството руснаци.

На пръв поглед предложената възраст за пенсиониране не е чак толкова шокираща от гледна точка на западните държави. В САЩ, например, възрастта, на която гражданите получават право на държавна пенсия, е 66 години.

Проблемът е, че средната продължителност на живота в Русия е много по-ниска, отколкото в Съединените щати. За жените тя е 77 години, а за мъжете - едва 67. За сравнение, американците живеят средно по 76 години, а американките - 81.

Законопроектът за вдигането на пенсионната възраст мина на първо четене в Думата през юли тази година, но предстоят още гласувания, преди да бъде приет окончателно. Близо 90% от руснаците обаче заявяват, че не са съгласни с промените.

Нещо повече - политическият рейтинг на Путин падна до едва 67% одобрение по данни от проучване на социологическия център "Левада". Това е най-ниското му ниво от 2012 година насам, когато се разрази скандалът с манипулациите на изборните резултати в Русия.

Този силно негативен политически ефект принуди самия Путин и част от неговите съпартийци да заговорят за смекчаване или дори цялостна отмяна на пенсионната реформа. Но поддръжниците на мярката са категорични, че тя е жизненонеобходима за руската икономика и е единственият начин тя да повиши своята ефективност.

Икономическото възстановяване в страната е слабо, като за първото полугодие на 2018 година ръстът на БВП е с едва 1.6 на сто.

През юни премиерът Дмитрий Медведев заяви, че пенсионната възраст трябва да се вдигне, тъй като броят на работещите руснаци намалява, а този на пенсионерите се увеличава. Още повече, че пенсионната възраст в Русия в момента е най-ниската в цяла Европа.

Според eкспертите, цитирани от Bloomberg, ефектите от тази мярка ще бъдат различни в отделните райони. В някои от тях има реална опасност хората никога да не достигнат до пенсиониране, тъй като смъртността е изключително висока. В северозападния регион Новгород, например, средната продължителност на живота е едва 64 години - една от най-ниските в страната.

Местната икономика така и не успя да се възстанови след кризата и да се отърси от тежкото наследство на Съветския съюз. Паметните плочи на млади хора, загинали вследствие на катастрофи, инциденти или гангстерски войни, са често срещана гледа в гробищата, пише изданието.

Бившият губернаторски съветник Николай Новичков обвинява притегателната сила на Санкт Петербург за състоянието на Новгород, тъй като мегаполисът е обичайна дестинация за всеки по-образован и активен млад човек в региона.

Според Новичков, алкохолизмът и лошите битови навици не са единствената причина за високата смъртност. Пред Bloomberg той заявява, че руснаците са загубили вярата си в по-доброто бъдеще, което е основната причина за тяхната духовна нищета.

47-годишната кондукторка Лариса Ковальова пък определя себе си като жертва на "перестройката" - проваленият опит на президента Михаил Горбачов за реформа на съветската социалистическа икономика. След като губи работата си в бившия военен завод в Новгород, тя се издържа като готвач в една от торовите фабрики в продължение на 17 години.

Впоследствие и тя затваря врати, а през 2009 г. Ковальова започва работа като автобусен кондуктор. Тя не може да сдържи сълзите си, когато става въпрос за бъдещата пенсионна реформа.

"Заплатата ми не стига, за да отида на зъболекар. Надявах се, че ще потърпя още 7-8 години и с пенсията ще мога да си оправя зъбите. Сега обаче се оказва, че ще страдам още поне 16 години", споделя тя.

Лариса Ковальова получава месечна заплата в размер на 330 щатски долара, от които половината отиват зза плащане на наем. Жената издържа двете си деца и съпруга си, който е безработен. По думите й без държавната пенсия тя няма да може да се измъкне от капана на бедността.

Ситуацията, в която се намира тя, илюстрира общия проблем на работещите в Русия. Тяхната цел съвсем не е пенсионирането, а допълнителните доходи. Статистиката показва, че много от възрастните руснаци всъщност продължават да работят след навършването на пенсионна възраст, като по този начин удвояват доходите си и успяват да покрият разходи, за които заплатата им не е била достатъчна (като лечението на зъбите, например).

Дори и руснаците, които няма да бъдат засегнати пряко от реформата, са ядосани на властта. 71-годишната Капитолина Гавриленко е пенсионер от близо 15 години, но е разтревожена за дъщеря си. По думите й тя няма да може да се грижи внуците си така, както Капитолина го прави за своите.

Нейният съпруг Иван Сучков смята, че обикновените руснаци не получават нищо от огромните приходи от износ на петрол и газ. "С всичкия този петрол трябваше да живеем като в Кувейт, а за хората да има гарантиран минимален доход", смята той.

Той не подкрепя и международните "авантюри" на Кремъл. "По телевизията постянно приканват хората да помогнат с SMS за операцията на някое болно дете. Но тези операции струват колкото една ракета, изстреляна в Сирия. Как не ги е срам?!", пита Сучков.

Усещайки народното недоволство, Путин наскоро критикува собственото си правителство за намеренията му да прокара болезнената пенсионна реформа. Според Сучков, президентът ще направи някаква отстъпка в последния момент и ще предложи по-умерено увеличение на пенсионната възраст или пък ще увеличи преходния период.

Така хората ще приемат по-лесно промените, а самият Путин няма да излезе виновен.

"Това не е наша битка, ние вече сме пенсионери. Но аз питам младите: Ако не искате да протестирате, ако не гласувате на изборите, какво точно очаквате?", казва още 70-годишният Иван Сучков.

Пенсионната реформа доведе и до пукнатини в политическите структури, които доскоро подкрепяха режима на Путин. Един от висшите ръководители на управляващата партия "Единна Русия" Сергей Железняк беше принуден да подаде оставка, след като отказа да присъства на предварителното гласуване на спорния законопроект.

В съседния на Новгород регион Псков местният клон на комунистическата партия поиска оставката на Путин - същото направиха и комунистите в други райони на страната.

Ръководителят на новгородския комитет на партията "Единна Русия" Елена Писарьова заяви, че събира подписка с настояване за поправки в пенсионния закон. Сред тях са удължаване на преходния период за вдигането на пенсионната възраст, осигуряване на здравни грижи за хората, които ще бъдат засегнати от реформата и разширяване на кръга от професии, които дават право на ранно пенсиониране.

В момента тези "късметлийски" професии са свързани със силовите структури, пише Bloomberg. Привилегията на ранното пенсиониране е достъпна за военните, служителите на реда, прокурорите и миньорите. Става въпрос за около 25% от всички пенсионери в страната.

52-годишният Александър Михайлов е бивш прокурор, който се е пенсионерал на 45-годишна възраст. В момента получава държавна пенсия от 450 долара на месец, което е доста над средното за страната. Той обаче е противник на реформата и смята, че тя представлява отчаян опит на правителството да прикрие управленската си немощ и некомпетентност.

Неговага съпруга Елена работи в общинския съвет на Новгород и твърди, че преди е била симпатизант на "Единна Русия", но в момента е неутрална. Тя твърди, че огромното мнозинство от хората, с които се среща, не са съгласни с пенсионната реформа, но обвиненията им са насочени не срещу Думата или Путин, а срещу местните управници.

"Както винаги в Русия царят е добър, а министрите са лоши", заявява тя.