Европейските банки изглежда преминаха сравнително безпроблемно през кризата, предизвикана от COVID-19, но все още са изправени пред две сериозни предизвикателства, пише CNBC.

Между настоящата криза и тази от 2008 година се забелязват някои отчетливи разлики. Банковият сектор на Стария континент сега може да се похвали с много по-стабилна капиталова позиция, отколкото тогава. Донякъде това се дължи и на по-строгите изисквания от страна на регулаторите, въведени именно за да не се повторят събитията от 2008 година.

Европейските трезори са толкова уверени в своята стабилност, че някои от тях са готови да възобновят изплащането на дивиденти за своите акционери.

Финансовите резултати за последното тримесечие на 2020 година са поредното доказателство, че кризата този път "подмина" банковия сектор. Три четвърти от европейските банки публикуваха по-добри печалби от очакваното, а по отношение на резервите и показателите за капиталовата адекватност, 90% са над консенсусните прогнози на анализаторите.

Кредитните институции бяха подкрепени и от държавните стимули в подкрепа на бизнеса, както и от мерките на Европейската централна банка и Bank of England. Основната цел на тези ниструменти беше да запазят активността в кредитирането, въпреки икономическата несигурност.

През 2021 година обаче ситуацията може да се промени и това отново зависи най-вече от съдбата на стимулите. Рано или късно те ще трябва да бъдат намалени и големият въпрос е как това ще се отрази на икономиката и, в частност, на кредитирането.

Според анализаторите, цитирани от CNBC, един от основните индикатори за това дали банките ще трябва да се подготвят за евентуални трудности е делът на лошите и необслужваните кредити в техните портфейли.

Ако проблемните заеми започнат рязко да нарастват, това със сигурност би означавало, че в корпоративния сектор ситуацията не е розова и трезорите също ще понесат известни загуби.

Засега повечето правителства не са разкрили конкретните стъпки и скоростта, с която ще се случи "оттеглянето" на стимулиращите мерки. С овладяването на здравната криза обаче, мерките срещу разпространението на COVID-19 постепенно ще се облекчават и икономиките ще започнат да се връщат към нормалните си обороти.

Държавните стимули ще намаляват, но не всички фирми ще могат бързо и безпроблемно да се върнат към предкризисните си режими на работа. В резултат на това много от тях ще имат проблем с покриването на своите задължения, прогнозират експертите.

Топ 10 на най-големите банки в ЕвропаТри от банките в топ 50 на Европа присъстват у нас


Другото голямо предизвикателство за банковия сектор са лихвените проценти. В началото на пандемията - през пролетта на миналата година, лихвите бяха понижени до рекордно ниски нива, което беше една от мерките за стимулиране на икономическия растеж и на кредитирането.

Централните банки обаче на даден етап ще бъдат принудени да започнат да затягат монетарната политика, особено ако инфлацията започне да нараства с по-бързи темпове от настоящите.

Еврозоната изглежда още е далеч от тази точка, тъй като там инфлационните процеси бяха повлияни по-скоро от еднократни събития, като новите данъчни разпоредби в Германия, отколкото от промяна в дългосрочните тенденции при потреблението.

Във Великобритания обаче икономистите прогнозират, че още в края на тази година инфлацията може да надхвърли очакваните темпове, заложени от централните банкери. А това вероятно ще принуди Bank of England постепенно да започне да вдига лихвите.

За банките на Стария континент обаче има и добри новини. И те са свързани с оптимизма за скорошното разхлабване на карантината в повечето държави и завръщането на потребителите в магазините, ресторантите, моловете и хотелите.

Според икономистите, евентуалният "скок" в потреблението през лятото може да даде сериозен тласък на инвестициите и успоредно с това да окаже позитивно влияние върху банковите баланси.