Най-популярните стереотипи за милениалите са, че те са поколението, харчещо парите си за веган тост с авокадо, живее под един покрив с родителите си и протестира срещу замърсяването и тежките индустрии.

Много от представителите му обаче ще ви кажат, че това съвсем не е вярно, и то с основателна причина. Всъщност, поколенията са много по-различни от стереотипите за тях, особено като се има предвид колко многобройни са милениалите, пише Fortune.

Според Pew Research Center, хората в групата между 28-43 години са поколение, определено от икономическите събития, обхващащи балона на дотком, Голямата рецесия и появата на социалните медии. Но това на колко години са били, когато тези събития са се случили, зависи от периода, в който са родени – между 1981 и 1996 г.

Макар да има спорове дали микропоколенията или поколенията като цяло подлежат на класификация, не може да се отрече, че при милениалите има подгрупи с различен опит в бизнеса и културата.

Бунтът на поколенията: Защо Gen Z и милениалите отхвърлят лукса

1981-1984 г. Гериатричните милениали

Милениалите, които тази година навършват 40-43 години са най-възрастните представители на поколението си, наричани още „гериатрични“. Терминът раздели интернет през 2021 г., когато експертът по лидерство Ерика Дхаван публикува в Medium статия за микропоколението.

Тази група от началото на 80-те, на прага на поколението Х, е първата, която израства с персонални компютри в домовете си, но също така се чувства комфортно с TikTok.

Тъй като те се намират на границата между дигиталната ера и дигиталния адаптер, могат да преодолеят пропастта между по-възрастните и по-младите на работното място, като използват както аналогови стандарти за комуникация, така и дигиталните си умения.

Милениалите са напът да станат най-богатото поколение в историята

Изследователят на поколенията Джейсън Дорси, президент на Центъра за поколенческа кинетика, обяснява пред Fortune, че тази група е навлязла в доста стабилен пазар на труда. Това беше в началото на 2000 г., преди финансовата криза, но по петите на спукването на дотком балона през хилядолетието, което доведе до лека рецесия. Безработицата вече беше намаляла, когато повечето от тази група завършваха следването си.

По този начин микропоколението на „гериатричните милениали “ прилича малко повече на Поколението Х, „защото те сякаш са имали по-голяма опора, отколкото сегмента на тези непосредствено след тях“, казва Дорси. Въпреки че все още се борят с големи студентски дългове, тази по-стабилна основа ги поставя в по-добра финансова позиция.

1985-1989: Милениалите на Голямата рецесия

Милениалите, които към момента са в средата и края на 30-те си години, завършили образованието си по време на финансовата криза от 2007 г. и последиците от нея, са икономическото лице на поколението, известно със своя труден път към изграждането на кариера и богатство.

Безработицата зад Океана достигна своя връх от 10% през 2009 г., което накара много от тези хора да се лутат по пазара на труда, да заемат работни места, които не желаят, или да останат с пропуски в автобиографията си, докато чакат да намерят подходящата работа или изобщо някаква работа.

„Парична дисморфия“ мъчи поколението Z и милениалите

Дорси смята, че това е забавило перспективите им за работа с две до пет години.

„Не сте се възползвали от предимството да влезете в работната сила там, където сте планирали и сега се конкурирате с всички тези хора, които имат повече опит и често пъти по-добри контакти. Това наистина ви връща назад, а имате пред себе си стръмна планина за изкачване. Всяка следваща прогресивна година след дипломирането имаш цяла нова група хора и специалистите по подбор на персонал говорят с тях вместо с теб, защото си бил без работа две години.“, обяснява той.

Завършилите в рецесията обикновено печелят по-малко в продължение на поне 10 до 15 години от останалите и могат да се окажат заклещени в низходяща икономическа траектория, установява изследване, публикувано в Станфордския институт за икономическата политика.

Поколението Z и милениалите изпращат пенсионирането в историята

На милениалите от рецесията не помага и фактът, че разходите за живот се увеличават, а те са обременени с дългове по студентски заеми, но нямат професионален опит, който да им помогне да ги изплатят, посочва Дорси.

„Това е групата, на която беше казано, че ако отидеш в университета и получаваш добри оценки, всичко ще се оправи, а след това се сринаха с Голямата рецесия. Те спечелиха лотарията за лош късмет.“, допълва той.

1990-1993 г. Пикът на милениалите

Това са най-многобройните възрастови групи в Америка. По данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ през 2022 г. те са съответно 4,74 млн. и 4,75 млн. души. Джена Смайлек от New York Times ги определя като „пикови милениали“.

Да имаш собствено жилище не е приоритет за поколението Z и милениалите

Те са започнали живота си на възрастни след Голямата рецесия, когато е имало значителен подем в икономиката, казва Дорси. Но добавя, че за много от тях това не е било така, защото са се сблъсквали с ефекта на лавината от студентски дългове и нарастващи разходи за живот, особено за жилища.

Това, че те са толкова многобройни, не помага. Големият брой бебета от 1990-та и 1991-ва година означава по-голяма икономическа мощ, но и по-голяма конкуренция за влизане в университет, намиране на работа и купуване на жилища. Следователно е логично да продължат да следват по-голямата тенденция на поколението си да отлагат собственото жилище, сключването на брак и раждането на деца, което може да има последици за бъдещите работни сили.

Ако приятелите ви също не са женени, нямат деца или не са си купили къща, няма да усещате обществения натиск, който предишните поколения са изпитвали на същата възраст, обяснява Дорси.

От заплата до заплата – 73% от милениалите в САЩ живеят така

Той допълва, че докато най-възрастните милениали са определяли тенденциите в отлагането на тези ключови етапи, то това, че са в средата на поколението, поставя пиковите в различна позиция, в която решават дали тази промяна трябва да бъде норма.

„Не се налага да бъдете пионери на тези характеристики на поколението, но решавате кои искате да продължите.“

1994-1996 г. Заклещените милениали

Най-младите милениуми имат много общо с най-възрастните, тъй като и двете групи са на границата на две поколения, често наричани „cuspers“.

Групата от средата на 90-те години е наречена Zillennials, тъй като се намира между дигиталните пионери на милениалите и дигиталните аборигени от Поколението Z.

Младите вярват, че се забогатява от заплата. Експерт обяснява защо грешат

Но Дорси казва, че те не се идентифицират с милениалите или с Поколението Z, тъй като много от тях дори не помнят 11 септември 2001 г. Това придава на групата предизвикателна идентичност, добавя той: „Те се чувстват сякаш има нещо като мост или са заклещени между тези два свята“.

Но подобно на по-възрастните в поколението, това създава възможност да развият уникални характеристики, които да окажат влияние на работното място.

Ето защо се оказват на ръководни и лидерски позиции, „тъй като са свикнали да бъдат мост между хората“, допълва експертът.