Ако за това може да се съди по запасите от отбранителни продукти, светът е опасен, но все още далеч по-малко, отколкото през 80-те години на миналия век.

Откакто на 27 септември израелски въздушен удар уби лидера на Хизбула и накара Иран да предприеме атака с балистични ракети срещу Израел, акциите на Lockheed Martin, Northrop Grumman, RTX и L3Harris се представят по-добре от S&P 500, нараствайки средно с 2,7%.

В Европа акциите на BAE Systems, Saab, Thales, Rheinmetall и Leonardo се справят още по-добре, регистрирайки среден растеж от 4,1%.

С ескалирането на бойните действия в Близкия изток и навлизането на света във фаза на засилен геополитически конфликт, ще се търгуват ли тези компании трайно на по-високи оценки? Това е големият въпрос, който вълнува инвеститорите. В края на краищата многополюсната конкуренция с висока интензивност между военните сили - главно Запада и Китай, но също така Русия и Иран - напомня за Студената война, посочва The Wall Street Journal.

Тогава водещите американски военни изпълнители обикновено имаха съотношение цена/печалба далеч над това на S&P 500. След като Съветският съюз се разпадна през 1991 г. и САЩ се настаниха в удобната роля на световен хегемон, тези компании започнаха да се третират като невзрачни платци на доходи с отстъпка.

Но изведнъж акциите на Northrop - производител на бомбардировача B-2 стелт и разработчик на следващата междуконтинентална балистична ракетна система на САЩ - отново се търгуват с по-високо съотношение P/E от това на пазара, а Lockheed е намалил разликата.

Не е необичайно конфликтите да събуждат апетита на инвеститорите да отделят пари за оръжия и ракети. Това се случи след началото на войната в Персийския залив, терористичните атаки от 11 септември 2001 г., а и след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.

Освен това в исторически план секторът се е справял по-добре в периоди, в които Федералният резерв е започнал цикъл на намаляване на лихвените проценти, какъвто е случаят днес - макар че това е най-вече поради факта, че пиковете в разходите по заемите често са били последвани от рецесии, от които военните договори са до голяма степен изолирани.

Американски фондове за рисков капитал са предоставили лъвския пай от инвестициите в зараждащия се сектор през тази година

Финансирането на европейските отбранителни стартъпи идва основно от САЩ

За да се запазят печалбите, е необходимо значително увеличение на бюджета за инвестиции в отбраната на САЩ, който включва както изследвания и тестване на нови технологии, така и купуване на съществуващи оръжия. Това се случва във военните години след 11 септември, но не след последните действия на Русия.

Роля играят пречките пред увеличаването на производството, като недостиг на работна ръка и затруднения в предлагането. А някои от старите оръжия, които триумфираха в Украйна, като например ракетите Javelin и Stinger, произвеждани от RTX, имаха натрупани с години запаси, от които да се възползват.

Но същността на въпроса е, че нарастващите конфликти по света все още не са се превърнали в увеличение на инвестиционния бюджет на Пентагона, който вече беше рекордно висок след опитите на администрацията на Тръмп да пенсионира последната техника от Студената война и да инвестира в оръжия от следващо поколение.

ЕС представи първата си индустриална стратегия в областта на отбраната, като задели повече от 1 млрд. долара за военни иновации

Геополитическите бури наливат милиарди в европейските отбранителни стартъпи

След 2016 г. акциите в сектора на отбраната преживяха страхотен подем, но покачването на относителните оценки беше краткотрайно, тъй като бюджетите започнаха да прогнозират дупка в бъдещите разходи, пише WSJ.

В сравнение с размера на икономиката си САЩ не харчат толкова много за отбрана. През 80-те години на ХХ в. за нея са били отделяни около 6% от производството, според базата данни за военни разходи на SIPRI. По време на войната срещу тероризма те достигнаха най-високата си стойност от близо 5%. Сега разходите са близо до 3% и се очаква да продължат да намаляват през следващите години, тъй като Конгресът е ограничил ръста на бюджета.

Преди изборите на 5 ноември и Камала Харис, и Доналд Тръмп обещаха по-голяма подкрепа за геополитическите съюзници. Но вечно оспорваните бюджетни битки на Капитолийския хълм вероятно ще продължат да затрудняват постигането на увеличения за Пентагона, особено ако някоя от партиите се радва само на малко мнозинство.

Изненадващо изтегляне на някоя от партиите може да облекчи нещата, но радикална промяна все още изглежда малко вероятна без голяма геополитическа криза.

Войната в Украйна промени мисленето както сред политиците, така и сред обществеността, относно необходимостта да се харчат повече средства за отбрана

Новият политически консенсус в Европа: Производството на повече оръжия

Със сигурност това прави акциите в отбранителната промишленост полезен инструмент за предпазване от непредвидено бедствие, било то китайско нахлуване в Тайван или изпадане на САЩ в рецесия.

А инвеститорите може би все още ще могат да намерят подем в европейските играчи. Правителствата в Европа имат да наваксват много. За да се повишат разходите за отбрана, коригирани спрямо инфлацията, бяха необходими три десетилетия, за да може ЕС да надхвърли равнището от 1991 г. По отношение на брутния вътрешен продукт сумата едва сега се доближава до целта от 2%, определена от Организацията на Северноатлантическия договор. Близостта на настоящите войни подхранва истинско превъоръжаване, обхващащо ракети, боеприпаси и самолети.

Отбраната също така е нискокачествен плод за новата индустриална стратегия на Европейския съюз: До 2030 г. политиците искат членовете на ЕС да купуват 40% от военното си оборудване колективно и да насочват 50% или повече от бюджетите си за обществени поръчки към европейски доставчици.