Носителят на „Оскар“ за „Трафик“ и култовото лице от „Обичайните заподозрени“ и „Сикарио“ Бенисио дел Торо е сред почетните гости на тазгодишния кинофестивал „Люмиер“ в Лион.

По време на събитието 57-годишният актьор изнесе майсторски клас и разкри подробности за кариерата си.

На въпрос за „Сикарио“ и защо режисьорът Денис Вилньов смята, че не е филм за наркотиците, а повече за границите, разговорът се насочи към това как политиците в САЩ използват границите, за да превърнат темата за имиграцията в оръжие, пише Euronews.

„Хората, които се опитват да стигнат до Америка, го правят, защото в родните им места има проблеми. Те се опитват да подобрят живота си.

Това обаче означава, че границите трябва да се спазват. Когато групирате хората и ги поставяте в положение, в което те стават подчовеци, това е страшно“, заяви Дел Торо в коментар броени седмици преди изборите за президент в САЩ.

Не подкрепям третирането на когото и да било като по-малко човек заради цвета на кожата му, заради религията му или заради произхода му.

„Политиката е мръсна игра. В момента ситуацията е трудна и много хора страдат. Тя трябва да бъде поставена под контрол. Ще има избори и ще видим какво ще се случи, но аз вярвам в по-младите хора“, допълни актьорът.

На въпрос дали би се изкушил да влезе в политиката, той се засмя и даде кратък отговор: „Не. В никакъв случай!“

Актьорът има няколко проекта в процес на реализация, включително The Phoenician Scheme на Уес Андерсън, който е в постпродукция и предстои да излезе скоро.

Във филма по сценарий на Андерсън и Роман Копола, участват цяла плеяда звезди, включително Брайън Кранстън, Уилям Дефо, Том Ханкс, Бенедикт Къмбърбач, Шарлот Генсбър и Скарлет Йохансон.

На въпроса какво мисли за господството на стрийминг платформите и как те допринасят за конформизма на съдържанието, дел Торо отговори: „Смятам, че сега има повече възможности за хората, които се интересуват от кино или подобни истории.“

Посочвайки към екрана зад себе си в кино Pathé, където се провеждаше майсторският клас, той добави:

„Начинът на гледане на подобен филм за мен е най-добрият. Но ще съм лицемер, ако кажа, че това не работи, защото съм участвал в стрийминг платформи и съм си прекарвал добре. Снимах се в минисериал, който ми хареса и беше много интересен, както и във филма „Влечугото“, който отиде направо в Netflix. Хареса ми и намери публика.“

Визирайки филмовия фестивал „Люмиер“, Дел Торо обаче допълни: „Поддържайте този фестивал жив! И публиката ще дойде!“

На въпроса какъв съвет би дал на новото поколение актьори, Дел Торо отговори:

„Изгубете се – имам предвид да не следвате точно пътя и да не се притеснявате, че ще се загубите. Но за да бъда практичен, предлагам да четете и да разберете, че актьорът разказва историята.“

Дел Торо беше попитан и за метода на игра при Адлер, както и дали един актьор може да отиде твърде далеч за дадена роля – с препратка към напълняването му за адаптацията на Хънтър С. Томпсън на Тери Гилиъм „Страх и омраза в Лас Вегас“.

„Не мисля, че качването или свалянето на килограми може да направи един актьор. Актьорската игра е нещо различно. Всеки може да отслабне или да качи килограми... Но това не го прави добър актьор.“

Голяма част от дискусията в майсторския клас беше посветена на филмов поджанр, в който дел Торо е участвал няколко пъти: драмите за наркотици и картели.

Актьорът обясни, че е станал известен в епоха, в която войната срещу наркотиците е била основен проблем.

„Станах актьор във време, когато войната срещу наркотиците беше – и все още е проблем. Тези истории изследват човешкото състояние. Алчността, любовта...

В този жанр можеш да изследваш почти всичко, точно както можеш да го направиш в гангстерски филм.

Случи се така, че аз съм един от многото актьори, които могат да участват в тези филми само поради произхода си, тоест заради това, че съм латиноамериканец. Мога да играя и от двете страни, защото това е част от тази война, която се води вече толкова дълго време.

Бенисио дел Торо, който е бил режисиран от имена като Оливър Стоун, Куентин Тарантино, Стивън Содърбърг и Пол Томас Андерсън, сподели с кои режисьори би искал да работи в бъдеще.

„Много са - Мартин Скорсезе, братята Коен... Но това е комбинация от историята, ролята и наличието ѝ“.

Той добави с усмивка: „Това е много важно, но искам да работя с хора, които също искат да работят с мен!“

На въпроса дали ще се изкуши да застане зад камерата някой ден, цитира Андерсън и Стоун, като каза, че е бил в „невероятна школа“ благодарение на сътрудничеството си с такива режисьори.

„Неизбежно започваш да си мислиш: „Защо камерата е там?“... С напредването на възрастта в режисирането има предизвикателство, което ме насърчава да поемам риска. Така че да, един ден...“