Стремежът на Европа да реформира правилата за сливанията, за да създаде повече тежки корпоративни шампиони, е погрешен подход за справяне с конкурентите от САЩ и Китай и вероятно ще има обратен ефект, предупреждават висши служители на ЕС по въпросите на конкуренцията пред POLITICO .

През изминалата година се засили натискът за преразглеждане на политиката за сливанията, като Германия и Франция призоваха за правила, които да позволят създаването на по-големи авио- и телекомуникационни компании. В докладите на бившите италиански премиери Енрико Лета и Марио Драги също беше подчертана необходимостта от консолидация на телекомуникациите и увеличаване на мащаба на компаниите, за да стане европейската икономика по-ефективна и устойчива.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е казала на новия си кандидат за комисар по конкуренцията Тереса Рибера да работи върху политика, която „в по-голяма степен подкрепя компаниите, които се разрастват на световните пазари“.

Но главният антитръстов служител на Германия Андреас Мундт смята, че критиците на правилата за сливанията рискуват да търсят решения, без да идентифицират ясно проблема.

„Ако трябва да бъда откровен, когато говорим за политиката за сливанията, колко случая знаете, които биха могли да попречат на разрастването на компаниите?“, пита Мундт, цитиран от изданието.

Германските банки все повече затягат хватката за кредитиране на бизнеса

Беноа Кьоре, ръководител на френския орган за защита на конкуренцията, пък казва, че може би е необходима консолидация на телекомуникациите в целия ЕС, но основният проблем е в разнородността на националните регулации.

„Изобщо не е ясно, че приоритет трябва да бъде облекчаването на правилата за конкуренция. Първо трябва да работим за преодоляване на регулаторната разпокъсаност, а след това въпросът за сливанията ще се реши от само себе си“, казва той.

Европейски шампиони

В света на конкурентното право все още се усещат вълните от ветото на Европейската комисия през 2019 г. върху френско-германска сделка за създаване на железопътен шампион, който да се справи с потенциален китайски конкурент. Тогава политиците в Париж и Берлин горчиво се оплакаха от хода на комисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер да блокира сделката, като призоваха за промени, които да позволят създаването на бъдещи европейски корпоративни шампиони.

Основният аргумент на служителите на ЕС по въпросите на конкуренцията е, че корпоративните гиганти могат да навредят на европейската икономика. Те се ползват с прекомерна пазарна мощ и стават прекалено опасни за пазара, като налагат по-високи цени на потребителите и на по-малките компании, които ги снабдяват, поради липсата на избор.

Италия подготвя почвата за консолидация на банковия сектор

Вестагер защити своите постижения, като посочи, че впоследствие е одобрила свързването на Alstom с друг конкурент в областта на железопътния транспорт - Bombardier, както и че Siemens продължава да постига успехи.

„Те се оправиха самостоятелно, конкурират се и се справят добре“, казва тя на събитие, организирано от Global Competition Law Centre на College of Europe.

За разлика от някои в родната си страна, Мундт не смята ветото за катастрофа за европейската индустрия.

„И двете компании са живи, конкурират се, а броят на китайските конкуренти, които идват в Европа, е много ограничен“, казва той.

Вестагер говори и за многото големи европейски сделки, които е разрешила, като например придобиването на конкурента SABMiller от белгийската пивоварна AB InBev за 100 млрд. евро през 2016 г. и сливането през 2020 г. на автомобилните конкуренти Fiat Chrysler и Peugeot, за да се формира четвъртият по големина световен производител на автомобили по обем и третият по приходи.

„Дискусията не е за размера, а за предизвикателството“, заявява Вестагер на събитието по-рано този месец.

По думите ѝ компаниите трябва да се справят със силната конкуренция у дома, за да станат годни за световната сцена.

„Тези, които са спечелили златни медали на Олимпийските игри, са били обучавани от най-добрите. Те са били предизвикани първо у дома и след това можеха да се състезават с останалия свят и да имат медали“, прави паралел със спорта тя.

В мрачния доклад на Драги: Европа е тромава, изоставаща и застаряла. Но изход има

Разрастване на големите компании в ключови сектори

Отварянето на вратата за сделки, при които законът се прилага по различен начин, за да се създаде „европейски шампион“, е „сюрреалистично“, смята и ръководителят на австрийския орган за защита на конкуренцията Натали Харсдорф-Борш.

„Когато чуя, че трябва да създадем шампион, естествената ми склонност като правоприлагащ орган е да попитам: „Чакайте малко, кой решава, въз основа на какви параметри?“, казва тя.

В доклада на Драги за конкурентоспособността на ЕС се посочват сектори като технологиите, в които европейската икономика трябва да се развива, както и банковото дело, отбраната и телекомуникациите, където според него са крайно необходими по-големи компании.

Най-високопоставеният служител на Комисията по сливанията Гийом Лорио също казва, че ЕС не е блокирал сделки между технологични компании от ЕС. По време на събитие за регулатори в Будапеща той коментира: „Не си спомням за нито едно технологично сливане между компании от ЕС.“

„Това е по-скоро политически, отколкото технически проблем“, заявява и Лета на конференция на икономисти по въпросите на конкуренцията в Рим, където се обсъжда консолидацията в отбранителната и банковата индустрия.

Банковите сделки наскоро попаднаха в заглавията на вестниците с ходовете на италианския кредитор Unicredit към германската Commerzbank. Там обаче пречките изглежда идват от страна на германските официални лица и синдикатите, които се обявиха против сделката.

Френската отбранителна компания Safran се сблъска с първоначално „не“ от страна на Италия, когато се опита да придобие италиански активи, собственост на американската Collins Aerospace миналата година. По-късно Рим беше убеден да разреши сделката, след като Safran пое определени ангажименти.

Commerzbank и UniCredit започват преговори за потенциално поглъщане

Вестагер смята, че проблемите в областта на отбраната „не са свързани с конкуренцията“, а с националната собственост: „Не мисля, че някога е имало проблемно сливане в областта на отбраната.“

Телекомуникационните компании се открояват като най-критичния глас по отношение на политиката на ЕС за сливанията, тъй като опитите им за трансгранична консолидация редовно се блокират от Брюксел или получават одобрение само след големи жертви.

Но Лорио настоява, че ЕС не е попречил на разширяването на дейността в нови територии: „Една телекомуникационна компания, която навлиза на пазар, на който не присъства, никога не се е сблъсквала с проблем.“

Той също така твърди, че Комисията ще удържи позицията си по отношение на това конкурентите да са затруднени да се купуват взаимно, тъй като „вътрешнопазарната консолидация на един национален пазар няма да стимулира конкуренцията“. По думите му подобни ходове всъщност в крайна сметка ще навредят на европейския бизнес и „ще фрагментират още повече единния пазар, защото просто ще издигнат допълнителни бариери за навлизане и разширяване“.

Рибера, която скоро може да стане новият шеф на Лорио, се изправя пред политическите реалности, като заявява, че е отворена за „непрекъснато адаптиране“ на правилата за сливанията. Но също така е предпазлива към каквато и да било революция, като казва: „Основната цел за възпрепятстване на прекомерното натрупване на пазарна сила трябва да остане.“