Брюксел иска да се противопостави на Пекин във финансирането и изграждането на световната инфраструктура, но се сблъсква с неудобна истина: не само че усилията му понякога се припокриват с тези на Пекин, но и много от проектите, които той финансира, се изграждат от китайски държавни компании.

От началото на 2019 г. на тях са възложени договори на стойност над 1 млрд. евро за проекти, финансирани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), в държави извън ЕС, като Грузия, Сенегал и Тунис. Това представлява приблизително 13,1% от общата стойност на договорите с трети държави, приписани на банката от портала Tenders Electronic Daily (TED) на ЕС. За сравнение, дружествата от ЕС са спечелили 15,7% от общата стойност на договорите. В този процент влизат и търговете, спечелени от консорциуми, в които участват дружества от ЕС, акцентира в свой анализ POLITICO.

През някои години, като например 2019 г. и 2024 г., китайските компании са спечелили по-голям дял от стойността на договорите, финансирани от ЕИБ, отколкото тези от ЕС. Те печелят около 1/3 от договорите, които взимат организациите от блока, но обикновено са на по-висока стойност.

Пример за това е пътя край Борити, част от Европейския транзитен път Е60, който свързва Европа с Азия. Участъкът край селото, известен като „пътя Рикоти“, преминава през стръмен, планински терен и е един от най-трудните участъци от магистралата. Финансирането за изграждането му е осигурено от Азиатската банка за развитие, Световната банка и ЕИБ, която е предоставила 399 млн. евро. Договори по проекта са сключени с пет строителни компания - всички те са китайски държавни предприятия.

През 2018 г. например Китайската пътна и мостова корпорация (CRBC) подписва договор на стойност 300 млн. евро за изграждане на участъка Убиса-Шорапани край Борити, който почти изцяло е финансиран със заем от ЕИБ.

Но тези цифри не отразяват пълния обхват на договорите, финансирани от ЕИБ. Например договор на стойност 154 млн. евро, осигурен от CRBC по-рано тази година за финансиран от европейската банка железопътен обход в Сърбия, е посочен в портала TED, но не е включен в обобщените данни на платформата за финансираните от ЕИБ договори.

„Съществува разминаване между реториката, че това е европейска програма, и факта, че китайски компании изграждат някои от тези проекти“, казва пред изданието Клои Тивън, ръководител на отдела за цифрова икономика и управление в Европейския център за управление на политиката за развитие, мозъчен тръст.

Как променящите се геополитически съюзи фрагментират световната икономика

„Глобален портал“ vs. „Един пояс, един път“

Когато през септември 2021 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи инициативата „Глобален портал“ (Global Gateway), това беше пряк отговор на международните инфраструктурни амбиции на Китай.

Усилията на Пекин на това поле, обединени под слогана „Един пояс, един път“, предизвикаха тревога на Запад. Смята се, че те подкрепят китайските стратегически интереси и създават дългова зависимост в страните, в които се изгражда инфраструктурата.

„Искаме да създаваме връзки, а не зависимости!“, обяви фон дер Лайен по време на речта си за състоянието на Съюза през 2021 г. „Ние сме добри във финансирането на пътища. Но няма смисъл Европа да строи перфектен път между медна мина, собственост на Китай, и пристанище, собственост на Китай.“

Днес по-голямото предизвикателство е, че много често пътищата, за които плаща ЕС, се изграждат от китайски компании.

В допълнение към ЕИБ ЕС финансира инфраструктурата чрез националните правителства на блока, както и чрез Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Макар че ЕБВР технически не е част от ЕС, 54% от акциите ѝ се държат от блока, ЕИБ и националните правителства на ЕС. Останалата част е разпределена между 44 други държави. САЩ, Великобритания, Япония и Швейцария притежават общо 33%. Русия държи 4%, а Китай - по-малко от 0,1%.

През последните пет години обаче китайските компании са спечелили 13% от общата стойност на проектите в публичния сектор, финансирани от ЕБВР. Изпълнителите от ЕС са получили 35% от общата стойност в 38-те държави, в които ЕБВР работи, 13 от които са членки на блока.

В допълнение към това китайските играчи са получили договори за проекти за развитие в частния сектор, финансирани от ЕБВР. В Узбекистан например банката предоставя най-малко 500 млн. евро за финансиране на седем проекта за вятърна и слънчева енергия, разработвани от саудитската компания ACWA Power или от емиратската Masdar, които обаче са възложени на китайски държавни предприятия.

„ЕБВР разрешава на участници от всички държави да предоставят при равни условия стоки, строителни или консултантски услуги за финансиран от нея проект в публичния сектор, независимо дали тази държава е член на организацията“, посочват от финансовата институцуия пред POLITICO.

Китай е заел $240 млрд. на страни от инициативата “Един пояс, един път”

Неравнопоставени условия на конкуренция

Участието на Китай във финансирани от ЕС проекти не остава незабелязано от европейската строителна индустрия.  През 2020 г. Европейската търговска камара в Китай подчерта „дълбоката липса на европейско участие“ във финансираните от Китай проекти по „Един пояс, един път“, които често се възлагат на местни компании без търг. От друга страна, ЕИБ възлага договори чрез конкурентна процедура за обществени поръчки.

„Ние не се страхуваме от конкуренция при равни условия“, коментира Франк Келенбах, директор на браншовеата група European International Contractors. „Но ние никога няма да можем да се конкурираме с тези огромни държавни предприятия, които работят под контрола и със средствата на китайското комунистическо правителство.“

В изявление на ЕИБ се казва, че „всички компании, независимо от тяхната географска принадлежност, имат право и могат свободно да участват в ръководените от нас тръжни процедури, при които договорите се възлагат въз основа на редица критерии, като например ценова оферта и качество за крайните потребители“.

ЕС е разработил няколко инструмента за справяне с нелоялната конкуренция при обществените поръчки. Един от тях е Регламентът за чуждестранните субсидии (РЧС), който оправомощава Европейската комисия да разследва офертите за обществени поръчки на чуждестранни компании, за които има съмнения, че се възползват от държавна помощ.

Откакто регламентът влезе в сила в началото на 2023 г., той е бил използван четири пъти, като всички, с изключение на един, са били насочени срещу китайски дружества.

Експерти твърдят, че държавни компании като CRBC се възползват от непреки държавни субсидии. Тя е и пример за голям портфейл от проекти в Европа, които са обвързани със заеми от Китайската експортно-импортна банка.

Говорител на ЕК признава проблема.

„ЕС е твърд поддръжник на равните възможности и откритата конкуренция. Въпреки това е необходимо да се осигурят равни условия на конкуренция“, казва той пред изданието. „Европейската комисия обсъжда тези въпроси с ЕИБ и работи активно - също и в контекста на инициативата „Глобален портал“ - за увеличаване на ангажираността на европейските компании“.

Простото вдигане на летвата обаче може да не е достатъчно, за да възпре китайските компании, тъй като историята показва, че те се адаптират доста бързо към нови изисквания.