Все повече българи живеят с усещането, че дълговете им са като котва, теглеща ги към дъното. Банките са склонни да оставят задлъжнелите да изплуват сами на повърхността, финансовата грамотност продължава да бъде критично ниска, а ясен закон за съдействие при тежък дълг – няма.

За много хора в България липсата на структуриран начин за обявяване на личен фалит ги кара да се движат в безкраен лабиринт от неплатени заеми, правни заплахи и нарастващо отчаяние.

Но какво ли щеше да бъде ако имаше спасителен пояс? Законодателството за личния фалит, обсъждано отдавна и винаги оставащо само като проект, обещава именно това - втори шанс за финансово затъналите, но отговорни граждани.

По този повод разговаряме с двама експерти - Уили Пиер Абал, основател на фондация Темида с богат опит в банковия сектор, и адвокат Лъчезар Весов.

Уили Пиер Абал и адвокат Лъчезар Весов

България е една от последните държави в Европейския съюз, която още няма цялостен механизъм за личен фалит. Вече повече от година е изминала от внасянето на проекта на Закона за несъстоятелност на физическите лица, но липсва развитие или единодушие. Според Уили Пиер Абал този пропуск оставя десетки, а може би дори стотици хиляди хора в капана на свръхзадлъжнялостта.

„Само за година потребителските кредити са скочили с 2,4 милиарда лева, но парадоксално, процентът на необслужваните заеми остава сравнително нисък - около 5%. Това обаче не значи, че хората не страдат. Напротив, те често прибягват до отчаяни мерки, за да се справят.

Без формализиран закон за личния фалит и независима мрежа за консултации по дълговете, задлъжнелите са изправени пред дългосрочни финансови трудности, като често са обект на агресивни тактики за събиране на вземания.“

Весов, адвокат с дългогодишен опит в банковото дело и несъстоятелността, добавя нюанс към тази картина.

„Законопроектът цели да предложи втори шанс на добросъвестните длъжници, но това е деликатен танц между интересите на кредиторите и задължените. Ако балансът се наруши, резултатът ще е хаос.“

Спасителен пояс или сламен мост?

Идеята за законодателство, което да предложи опрощаване или преструктуриране на дълговете, далеч не е нова. Но както твърди Абал, в момента липсва ясна и работеща рамка.

„В други страни, като Германия и Франция, системата вече е усъвършенствана чрез десетилетия проби и грешки. Там длъжниците могат да договарят гъвкави погасителни планове или дори да получат частично опрощаване на дълга си. Но това е придружено от строги изисквания и контрол.“

За разлика от предприятията, при несъстоятелността на физическите лица в България не съществува рационализирана правна процедура, подобна на тази в много западноевропейски държави.

Въпреки това гражданите в тежко финансово състояние могат да подадат молба за обявяване на несъстоятелност под формата на частен фалит, но това се разглежда по-неформално в сравнение с фирмения фалит. Физическите лица трябва да се справят с кредиторите директно или чрез преструктуриране на дълга.

Според финансовият експерт, съдебната система в България не е подготвена да се справи с ефективното прилагане на закона за личния фалит.

Абал предупреждава, че липсата на ресурси и опит може да доведе до значителни забавяния и обърквания в процеса, както вече се е случвало в държави като Словакия. Абал също така отбелязва критичната нужда от независими консултации за длъжниците.

„Липсата на подходящи консултанти, които работят pro bono, е сериозен пропуск. Ако България приеме модела на Франция с мрежа от безплатни консултации, това не само ще облекчи длъжниците, но и ще намали натоварването върху съдебната система.“

Според него България може да се поучи и от други страни, в които ранните подходи към длъжниците са се състояли в прекалено строги мерки. С течение на времето държавите са осъзнали, че репресивните действия сами по себе си са неефективни.

„Те разработиха всеобхватни системи за подкрепа, съветване и подпомагане на длъжниците от различни гледни точки - икономическа, правна и психологическа, постигайки значителни резултати, тъй като хората се научиха да управляват отговорно дълговете си.“

Абал подчертава отново, че ако България приеме закон, без да създаде независима мрежа от безвъзмездни консултанти, съществува риск законът да не постигне целите си.

„Подобна мрежа, структурирана и подкрепена от държавата, би могла да се финансира от намаленото ниво на необслужваните кредити и да създаде координирано разпространение на финансова грамотност, като се започне от училищата. Понастоящем има много малки, некоординирани инициативи, но тяхното въздействие е минимално“, отбелязва той и призовава за по-структуриран и единен подход.

Весов, от своя страна, е скептичен към копирането на чужди модели.

„Една от най-големите слабости на предложението е сложността. Защо да не адаптираме процедурата за личен фалит към вече установените принципи на Търговския закон? Това би улеснило прилагането и би намалило риска от противоречия в законодателството.“

Вечни длъжници и добросъвестни борци

Кой ще бъде спасен от този закон? Весов смята, че тук е големият въпрос.

„Вечните длъжници, които умишлено избягват плащанията си, не трябва да получат ползи. Законът трябва да пази добросъвестните - тези, които попадат в криза заради непредвидени обстоятелства, като болест, загуба на работа или икономически катаклизми.

Всеки един добросъвестен длъжник, би направил всичко възможно, за да изчисти негативната си кредитна история. В този смисъл считам, че подходящо разработен и приложим закон може да предостави втори шанс на такива хора. Но ако не е балансиран, има риск от допълнителни усложнения.”

Абал обаче предупреждава, че етикетът „добросъвестен“ може да бъде двусмислен.

„Ако критериите са прекалено строги, много хора, които наистина имат нужда от помощ, ще останат извън обхвата на закона. Нужно е по-гъвкаво решение, което да преценява всеки случай индивидуално.“

Допълнителен проблем е съчетаването на режима за личен фалит с 10-годишната абсолютна давност за дълговете.

„Това създава опасност от хаос“, предупреждава Весов.

„Длъжниците ще бъдат изправени пред сложен избор: дали да изчакат давностния срок или да преминат през трудна и скъпа процедура за обявяване на фалит.

Така се създава и дисбаланс между правата на длъжниците и правата на кредиторите. Това демотивира длъжниците да търсят икономическа активност и е в пълна противоположност с търсения социално-икономически ефект на проектозакона за несъстоятелността на физически лица.“

Абал е сългасен, но добавя и икономическа гледна точка с паралел.

Според него прилагането на две различни системи – личен фалит и абсолютна давност – крие риск от объркване и създаване на допълнителни бариери за длъжниците. Той предполага, че с правилно структурирана процедура за личен фалит, която съчетава защита и стимули за изпълнение на дълговете, необходимостта от абсолютна давност може да отпадне.

Експертът призовава за по-ясни критерии и подкрепящи мерки, за да се избегнат злоупотреби и да се гарантира, че длъжниците получават реален шанс за ново начало​

„При добре структуриран закон за личния фалит, давността може да се окаже излишна. В Германия и Франция подобни конфликти вече са изчистени чрез стандартизирани процедури.“

Каквото и да решат закондотелите, и двамата експерти са единодушни - без повишаване на финансовата грамотност реформата е обречена.

Информацията като оръжие срещу несъстоятелността

„Финансовата неграмотност е като тиха епидемия в България. Не можем да очакваме ефективност от закон за личния фалит, ако хората не разбират как да управляват парите и дълговете си.

В момента повечето хора не разбират напълно своите задължения и възможности,“ отбелязва Абал.

„В страни като Франция, Ирландия или Словакия има програми за обучение, които помагат на длъжниците да избегнат повторни проблеми. Те са доказали, че това е ключът към успеха.“

Весов предлага внедряването на финансово образование още в училищата.

„Ако младите хора се научат отрано да управляват личните си финанси, това ще има дългосрочен ефект върху икономиката“, казва адвокатът.

„Въпреки че не съм икономист, считам че голяма част от населението няма умението да управлява парите си, да преценява рискове и да бюджетира. Не е гаранция, че финансово грамотните няма да попаднат в хипотеза на личен фалит, но при всички положения биха били по-способни да преценят какъв финансов продукт е подходящ за тях, възможностите им за изплащане, условията по кредитите и пр.“

Абал добавя: „Ако намерим правилния баланс, това може да промени живота на милиони хора. Една добре структурирана правна рамка може да намали социалното напрежение и да даде реален шанс на задлъжнелите българи да започнат наново. Но е нужно не само законодателство, а цялостна култура на финансова отговорност.“

С други думи, законът за личния фалит е обещание за ново начало, но и предупреждение за отговорност. Дали това ще бъде спасителен пояс, или допълнителен товар за задлъжнелите българи, зависи от внимателното му прилагане и отговорността на всички участници.

„Въпросът не е дали да има закон, а какъв точно да бъде той. Без ефективна процедура, рискуваме тази реформа да създаде повече проблеми, отколкото решения“, заключава Весов.